Отваря главното меню

Джейн Мансфийлд[4] (на английски: Jayne Mansfield), родена Вера Джейн Палмър (на английски: Vera Jane Palmer) е американска актриса, с множество филмови телевизионни и театрални роли. Също така работи в нощен клуб, пее и става един от първите модели на Плейбой. Превръща се в един от най-големите секссимволи на Холивуд през 50-те и 60-те години, по време на договора си с Туентиът Сенчъри Фокс. Позната е също така с широката публичност на личния ѝ живот.

Джейн Мансфийлд
Jayne Mansfield
Мансфийлд в Целуни ги вместо мен
Мансфийлд в Целуни ги вместо мен
Родена Вера Джейн Палмър
Починала
Професия актриса
Активни години 1954 – 1967
Брачни партньори Пол Мансфийлд (1950 – 1958)
Мики Харгитей (1958 – 1964)
Мат Симбър (1964 – 1966)
Деца 5, включително Джейн Мери Мансфийлд и Маришка Харгитай
Уебсайт
Джейн Мансфийлд в Общомедия

Въпреки че филмовата ѝ кариера[5] е кратка, тя постига няколко боксофис успеха и печели наградата Златен Глобус[6]. Радва се на успех с ролята на измислената актриса Рита Марлоу.

Мансфийлд взима професионалното си име от съпруга си Пол Мансфийлд. Има три брака[7] и три развода, от които се раждат пет деца. Има слухове за връзка между Мансфийлд и множество известни личности, сред които Робърт Кенеди и Джон Кенеди, адвокатът ѝ Самюел Броуди и Нелсън Сардели. На 29 юни 1967 умира в автомобилна катастрофа на 34 годишна възраст.

Ранни години и образованиеРедактиране

Джейн Мансфийлд е родена като Вера Джейн Палмър на 19 април 1993 в Брин Маур, Пенсилвания. Тя е единственото дете в семейството на Хърбърт Уилям Палмър (1904 – 1936), който е с немски и английски корени и Вера Джефри Палмър (1903 – 2000), която има английски корени. Тя наследява повече от $90 000 от дядо си Томас ($782 000 в долари от 2018) и над $36 000 от баба си Беатрис Мери Палмър през 1958 ($313 000 в долари от 2018).

Прекарва ранното си детство в Филипсбърг, Ню Джърси, където баща ѝ е адвокат, практикуващ заедно с губернатора Робърт Б. Мейнър. През 1936 баща ѝ получава инфаркт и умира. През 1939 майка ѝ се жени за инженера Хари Лорънс Пиърс и семейството се мести да живее в Далас,Тексас.

Като дете иска да е холивудска звезда като Шърли Темпъл. На 12-годишна възраст взима уроци по бални танци. Завършва гимназия „Хайленд Парк“ през 1950. По това време взима уроци по цигулка, виола и пиано. Изучава испански и немски език.

На 6 май 1950, на 17-годишната възраст, Джейн се омъжва за Пол Мансфийлд. Дъщеря им Джейн Мери Мансфийлд е родена шест месеца по-късно, на 8 ноември 1950. Джейн и съпругът ѝ се записват в Южния методистки университет, за да изучават актьорско майсторство. През 1951 Джейн се мести в Лос Анджелис и посещава лекции през летния семестър в Калифорнийския университет. Взима участие в конкурса „Мис Калифорния“, но се отказва, защото съпругът ѝ научава за това. След това се мести в Остин със съпруга си и учи драматургия в Остинския Университет. Там работи като еротичен модел, продава книги от врата на врата и работи като рецепционистка в танцово студио. Мансфийлд става част от популярен колежански театрален клуб. След това прекарва година в Камп Гордън, Джорджия (Американска военно тренировачна база), докато Пол Мансфийлд служи в резерва на американската армия по време на Корейската война.

През 1953, се мести обратно в Далас и няколко месеца е студентка на актьора Барух Лумет, баща на режисьора Сидни Лумет и създател на Далаския институт за сценични изкуства. Лумет ѝ дава частни уроци и нарича Мансфийлд и Рип Торн свой „деца“. Впоследствие Лумет ще помогне на Джейн да се яви на първите си сценични проби в Парамаунт Пикчърс през април 1954.

Тримата с Пол и Джейн Мери се местят в Лос Анджелис през 1954. Там тя сменя поредица от обикновени длъжности, включително продавачка на пуканки в кино „Стенли Уорнър“, учителка по танци, продавачка на бонбони в кино, модел на повикване и фотограф.

Ранна кариераРедактиране

Докато посещава Тексаският Университет в Далас, Мансфийлд печели няколко конкурса за красота, включително Мис Фотосветкавица, Мис Магнезиева лампа и Мис седмица за предотвратяване на пожари. Джейн често споменава, че единствената титла, която е отказала е тази на Мис Сирене Рокфор, защото "...просто не звучи добре". През 1952, докато са в Далас двамата с Пол Мансфийлд взимат участие в малки местни театрални постановки. След като той напуска за да служи в армията, тя прави първата си значима роля в постановката Смъртта на Търговския Пътник по Артър Милър на 22 октомври, 1953. Докато е в Калифорнийския университет, се записва на конкурса Мис Калифорния и печели местния кръг, преди да се оттегли.

През ранната и кариера, някои рекламодатели смятат изразения и бюст за проблемен, което води до загубата на първия и професионален ангажимент – реклама за Дженерал Илектрик, включваща жени в бански костюми около басейн. През 1954, се явява на кастинги в Парамаунт и Уорнър Брадърс. В Парамаунт, Джейн изпълнява скеч над който работи заедно със Сидни Лумет от Жана д'Арк пред кастинг режисьора Милтън Люис. Той и съобщава, че пропилява „очевидния си талант“ и я кара да се върне на следващата седмица за да изпълни пиано сцената от Седем годишна страст. Джейн не успява да впечатли, но научава, че ще има по-големи шансове, ако стане блондинка. След това изпълнява сцената за Уорнър Брадърс, но и този път не успява да впечатли. Печели първата си роля в епизод от сериал на Си Би Ес, в който седи на пиано и казва няколко реплики. За ролята си получава $300 ($3,000 в долари от 2018).

През 1953, редакторът Хю Хефнър, започва да издава Плейбой и списанието добива популярност, заради ранните си модели като: Мансфийлд, Мерилин Монро, Бети Пейдж и Анита Екберг. През Февруари 1955, Мансфийлд печели нагарадата за Плеймейт на Месеца и се снима за списанието няколко пъти. Фотосесията и от Февруари повишава тиража на списанието и помага за старта на кариерата и.

През август 1956, Пол Мансфийлд иска попечителство над дъщеря им, твърдейки че Джейн е негодна да бъде майка, заради голата ѝ фотосесията за Плейбой.

Филмова кариераРедактиране

Начало на кариерата (1954 – 1955)Редактиране

Първата филмова роля на Мансфийлд е поддържаща в нискобюджената драма Женска Джунгла, завършена за десет дни, за която получава $150 ($1,000 в долари от 2018). Филма е пуснат неофициално в ранната част на 1955. През Февруари 1955, Джеймс Байрън, мениджър и публицист на Мансфийлд и урежда седем-годишен договор с Уорнър Брадърс. Договорът първоначално и плаща по $250 на седмица ($2,000 в долари от 2018) и ѝ осигурява две филмови роли-едната незначителна, а другата в филм, който не вижда своята премиера в следващите две години. През Януари Джейн подава молба за развод. Мансфийлд получава големи роли в Блусът на Пийт Кели (1955) и Ад в Залива Сан Франциско. Тя участва в още един филм на Уорнър Брадърс-още една малка, но този път значима роля заедно с Едуард Г. Робинсън в правната драма Нелегален (1955).

Агентът на Мансфийлд, Уилям Шифрин и осигурява ролята на въображаемата филмова звезда Рита Марлоу в пиесата Ще провали ли успеха Рок Хънтър? с участието на Орсън Бийн и Уолтър Матау. Тя приема ролята, докато същевременно работи по Крадецът(1957), филмова адаптация по романа от 1953, режисиран в стила на филм ноар. Филмът е пуснат по кината две години по-късно, когато кариерата на Мансфийлд достига своя връх. Тя е успешна в тази строго драматична роля, въпреки че повечето от последвалите ѝ филмови роли са комични или използват нейното сексуално излъчване.

Филмова слава (1955 – 1958)Редактиране

 
Мансфийлд в Шерифът на счупената челюст

Туентиът Сенчъри Фокс подписват 6-годишен договор с Мансфийлд на 3 май, 1956 в новия си офис в Ню Йорк, като заместител на все по непредвидимата Мерилин Монро.

Мансфийлд прави първата си главна роля като Джери Джордан в филм на Франк Ташлин през 1956 г. Първоначално наречен ДО-РЕ-МИ, филмът включва първокласни екип от съвременни рокендрол и Ар енд Би изпълнители като Джийн Винсънт, Еди Кокран, Фатс Домино и Литъл Ричард. Филмът дебютира по кината през Декември, 1956 и става един от най-големите хитове на годината и финансово и сред критиците. Скоро след това Фокс започва да промотира Мансфийлд като „Мерилин Монро в голям размер“, опитвайки се да накарат Монро да се върне и да довърши договора си със студиото.

Следващата роля на Мансфийлд е в адаптацията по романа на Джон Стайнбек Автобус на пътя. С този филм тя се опитва да разчупи стереотипния образ, изграден около нея и да се превърне в сериозна актриса. Филмът се радва на скромен касов успех, а Мансфийлд печели Златен глобус през 1957 за Новоизгряваща звезда за ролята си. Според Ню Йорк Таймс това представяне е „Общо признато като най-добрата ѝ актьорска игра", в успешна кариеро, възпрепятствана от нейния публичен имидж, отличителен глас ("мекогласен готвач, волна фигура и ограничен актьорски диапазон.

Ташлин избира Мансфийлд за филмовата версия на Ще провали ли успеха Рок Хънтър? през 1957, където тя повтаря ролята си като Рита Марлоу заедно с Тони Рандъл и Джоан Блондел. Фокс обявява начало на турнето на новата си звезда в Северно Американски и 40-дневно турне в Европа, обхващащо 16 държави. Тя посещава премиерата на филма в Лондон и се среща с Кралица Елизабет II.

Четвъртата главна роля на Мансфийлд е в филма Целуни ги заради мен от 1957, заедно с Кари Грант. Филмът, описван като „банален“ и „необмислен“ е провал и касово и сред критиците и бележи един от последните опити на Туентиът Сенчъри Фокс да популяризира Мансфийлд.

Продължителната публичност около външния вид на Мансфийлд не успява да помогне на кариерата и. Фокс и поверява главната роля в Шерифът на счупената челюст(1958), Уестърн комедия, заснета в Англия. В филма трите песни на Мансфийлд са дублирани от Кони Френсис. Фокс пуска филма в САЩ през 1959, а той се превръща в последния голям филмов успех на Мансфийлд. Кълъмбия Пикчърс и предлага роля заедно с Джеймс Стюарт и Джак Лемън в романтичната комедия Звънец, книга и свещ (1958), която тя отхвърля заради бременноста си.

Кариерен залез (1959 – 1963)Редактиране

 
Мансфийлд през 1960

В резултат от намалелия интерес към стериотипните руси актриси и нарастващия негативен отзвук срещу нейната прекомерна публичност, Мансфийлд вече не носи касови успех на студията и в началото на 60-те години престава да фигурира в списъците с топ актриси. Въпреки това остава популярно извън Щатите и продължава да привлича големи тълпи, сключвайки изгодни договори за серия усепшни появи в нощни клубове.

Въпреки широката и публична известност, Мансфийлд не поручава добри филмови роли след 1959. Тя е неспособна да изпълни една трета от договора си с Фокс, заради честите си бременности. Студиото престава да гледа на нея като голяма Холивудска звезда и започва да я изпраща в чуждестранни продукций до края на договора и през 1962. Първо е изпратена да снима в Английски студия а след това работи в Италия, където се снима в серия от нискобюджетни филми, много от които неизвестни, а някои смятани за изгубени.

През 1959, Фокс и дава роли в два независими гангстерски филма снимани в Обединеното Кралство. И двата филма са нискобюджетни и пускането им в Америка е отложено. В Щатите, цензурата се противопоставя на сцена в един от филмите на Мансфийлд, в която тя се появява почти гола.

Когато се завръща в Холивуд в средата на 60-те, Туентиът Сенчъри Фокс и дава роля в Какво се случи в Атина?, в който тя има само поддържаща роля. Базираният на Олимпийските Игри филм е заснет в Гърция в края на 1960, но не се появява по кината до Юни 1962. Проектът е финансов провал и Фокс решава да прекрати договора си с Мансфийлд.

През 1961, Мансфийлд се появява с малка роля в Историята на Джордж Рафт. Скоро след заснемането на филма, тя се завръща към Европейското кино, снимайки се в нискобюджетни чуждоезични филми в Германия и Италия.

Томи Нунан овещава Маснфийлд да се превърне в първата Американска филмова звезда, снимала се гола в главна роля, заради филма Обещания! Обещания! (1963). Плейбой публикува голи снимки от снимачната площадка в Юнския си брой, в резултат на които са повдигнати обвинения за непристойност срещу Хю Хефнър. Обещания! Обещания! е забранен в Кливланд, Охайо, но се радва на касов успех навсякъде другаде. В резултат на успеха на филма, Мансфийлд попада в списъка на топ 10 звезди, привлекли най-големи приходи за филмите си през тази година.

Последни години (1964 – 1967)Редактиране

Скоро след успеха и в Обещания! Обещания!, Мансфийлд е избрана сред множество други актриси да замени наскоро починалата Мерилин Монро в филма Целуни Ме, Глупако, романтична комедия от 1964 с участието на Дийн Мартин. Тя отказва ролята поради факта, че е бременна с дъщеря си Маришка Харгитай и е заменена от Ким Новак. През 1966, Мансфийлд получава роля в филма Една Обзаведена Стая, режисиран от тогавашния и съпруг Мат Симбър. Филма изисква от Мансфийлд да играе три различни персонажа и е първата и главна драматична роля след няколко годишно прекъсване. Пуснат е по кината за кратко през 1966, но не се радва на масово разпространение до 1968, почти година след смърта на актрисата.

След като снимките на Една Обзаведена Стая завършват, Мансфийлд се снима заедно с Ферлин Хъски в нискобюджетния комедиен филм Южняците От Вегас (1966). Филмът е промотиран, чрез 29-дневно турне в големи Американски градове от звездите на филма и известни кънтри звезди. Гардеробът на Мансфийлд разчита на безформения стил от 60-те за да скрие качените килограми в резултат от раждането на петото и дете. Въпреки някои кариерни несполуки, тя остава сред големите звезди през ранната част на 60-те години, чрез нейните рекламни и сценични изпълнения. През 1967, Мансфийлд заснема последната си роля, камео в филма Наръчник за женения мъж.

Нощен клубРедактиране

 
Плакат на Френско Облекло

През Февруари 1958 Лас Вегас Тропикана обявява Стриптийз ревюто на Мансфийлд Почивка в Тропикана (продуцирано от Монти Просър с участието на Мики Харгитей) с четири-седмичен договор, който в последствие е удължен до осем. Първата вечер събира 20,000$ (174,000$ в долари от 2018), като Мансфийлд получава 25,000$ (217,000$ през 2018) на седмица за изпълненията си като Трикси Дивон в шоуто. По договорът си с Фокс, Мансфийлд получава 10 пъти по-малка сума. Мансфийлд си прави милионна застраховка, в случай че Харгитей я изпусне по време на шоуто. През 1959, Джейн се завръща в Тропикана, този път за 30,000$ на седмица, като шоуто бива удължено два пъти. През Декември 1960, Дюн хотел и казино обявява шоуто на Мансфийлд Къщата на Любовта (продуцирано от Джак Кол с участието на Харгитей). За него тя получава по 35,000$ на седмица (296,000$ през 2018) – най високата сума в кариерата и.

Облеклото и за представленията в Тропикана и Дюн, включва рокля от златиста мрежа с пайети. Въпросната скандална мрежеста рокля става известна като „Джейн Мансфийлд и няколко пайети“. През ранната 1963, Мансфийлд прави първото си представление извън Лас Вегас в Грийнбъро, Северна Каролина, където печели по 23,000$ на седмица. Следва шоу в Луизвил, Кентъки. Връща се във Вегас през 1966, но този път шоуто и е на Фремонт Стрийт, далеч от Тропикана и Дюн. Последното и представление в нощен клуб е Френско Облекло в Ню Йорк. То представлява променена версия на шоуто в Тропикана и се изпълнява 6 седмици със стабилен усех.

Нейната клубна кариера става вдъхновение за документални, игрални филми и за музикален албум. Звукозаписното студио на Туентиът Сенчъри Фокс, записва „Къщата на Любовта“ за последвалия през 1962 албум.

В по-късния етап на кариерата си Мансфийлд е по-заета на сцената отколкото в киното с множество участия в нощни клубове, клубни представления и турнета. През 1960, вече участва във всичко от реклами на супермаркети до отваряне на магазини за лекарства, за 10,000$ (85,000$ през 2018) на появяване.

Телевизионна кариераРедактиране

Мансфийлд прави първата си телевизионна роля в продукцията на Ен Би Си Ергенът. При първата си поява по Британска телевизия през 1957, рецитира Уилям Шекспир и свири на пиано и цигулка. Известните ѝ участия в телевизионни драми включват епизоди на Законът на Бърк, Алфред Хичкок представя, Часът на червения скелен (три епизода), Телевизионен Театър Крафт и Следвай Слънцето. Участва и в множество телевизионни игри.

Мансфийлд се появява в множество развлекателни предавания като Програмата на Джак Бени (в което свири на цигулка), Шоуто на Стиви Алън и Шоуто на Джаки Глийсън (в средата на 60-те години, когато шоуто е второ по рейтинг в САЩ). През Ноември 1957, в специален епизод на продуцираното от Ен Би Си Шоуто на Пери Куомо, едно от клубните ѝ изпълнения е включено, което е обявено за скандално от разпространителя. Тя е гостуваща звезда в три епизода от Шоуто на Боб Хоуп. Заедно с него през 1957, заминава на 13-дневно турне в Хавай, Окинава (остров), Гуам, Токио и Корея като комедиант; А през 1961, на турне в Нюфаундленд, Лабрадор и остров Бафинова земя за специално Коледно шоу. Кариерата ѝ в телевизията включва голям брой участия, които тя оценява заради публичността, която и предоставят. Едно от най-известните ѝ появявания в развлекателно шоу е това в Шоуто на Ед Съливан.

През 1958 тя вече печели по 20,000$ на телевиционна поява. През 1964, Мансфийлд отказва ролята на Джинджър Грант в телевизионната комедия Островът на Гилиган. Въпреки че ролите ѝ в киното вече са само маргинални, тя отказва с мотива, че тази роля повтаря стереотипа от който се опитва да се отърве. Ролята получава Тина Луис. Десет дни преди смъртта си, тя чете поема от Робърт Херик посветена на ранната смърт в Шоута на Джоуй Бишъп – последната ѝ телевизионна поява.

До средата на 80-те години, Мансфийлд си остава един от най-големите телевизионни звезди. През 1980, Историята на Джейн Мансфийлд се появява по Си Би Ес, включвайки Лони Андерсън в главната роля и Арнолд Шварценегер като Мики Харгитей. Филмът е номиниран за три награди Еми.

Музикална кариераРедактиране

Мансфийлд получава класическо обучение по пиано и цигулка. Тя пее в филми, на сцена за представленията си в театъра и издава сингли и албуми. След смъртта си Мансфийлд се превръща във вдъхновение за пънк-рок музикантите.

СаунтрациРедактиране

Мансфийлд пее на английски и немски език в много от филмите си.

Живи изпълненияРедактиране

През 1958 е записан концерт по случай 31-вото връчване на наградите Оскар, с Мансфийлд на цигулка, Джак Бени като първа цигулка, Ричард Пауъл на тромпет, Робърт Мичъм на обой, Фред Астер на барабани и Джери Люис като диригент; въпреки това, изпълнението е отменено.

АлбумиРедактиране

През 1962 е издаден албум, записан по време на шоуто на Мансфийлд в Лас Вегас. През 1964 звукозаписната компания на Метро-Голдуин-Майер издава нов албум, наречен Джейн Мансфийлд: Шекспир, Чайковски и аз в който Мансфийлд рецитира сонети от Шекспир и стихотворения от Кристофър Марлоу, Елизабет Браунинг, Уилям Уърдсуърт и други на фона на музика от Пьотър Чайковски.

СинглиРедактиране

През 1965, в дните си като студиен музикант, Джими Хендрикс свири на бас китара в две от песните на Мансфийлд. Ед Чаплин е продуцент на записите и твърди, че Мансфийлд свири на всички инструменти в синглите. Според биографа на Хендрикс Стивън Роби, тази колаборация се случва, защото двамата споделят един и същ мениджър.

Личен животРедактиране

През 1967, филмовият критик и експерт Уитни Уилямс пише за Мансфийлд във Върайъти:"личният ѝ живот е по-вълнуващ от която и да е от ролите ѝ". Има три брака и три развода от които се раждат пет деца. През годините е свързвана с много публични личности, включително братята Робърт и Джон Кенеди. Тя се запознава с Джон, чрез Питър Лоуфорд, който по това време е женен за Патриша Кенеди в Палм Спрингс, Калифорния, през 1960, преди той да започне известната си афера с Мерилин Монро.

Мансфийлд има една дъщеря с първият си съпруг, специалиста по връзки с обществеността Пол Мансфийлд. Заедно с вторият си съпруг Мики Харгитей има три деца. Освен това има син заедно с режисьорът Мат Симбър.

Първи бракРедактиране

Джейн се запознава с Пол Мансфийлд на Бъдни вечер през 1949; и двамата са популярни студенти в гимназия Парк Хайленд в Далас. На 6 май, 1950 двамата се женят в Тексас. По това време Джейн е на 17 и е бременна от три месеца; Пол е на 20. Докато повечето биографи сочат 6 май, според някои източници твърдят, че истинската дата на свадбата е 10 май, 1950. Според биографа Реймънд Стрейт, актрисата има и по-ранен „таен“ брак от Януари 28, в резултат на който забременява. На 8 ноември, 1950, Мансфийлд ражда дъщеря си Джейн Мери Мансфийлд. Някои източници цитират Пол Мансфийлд като баща на детето.

Пол Мансфийлд смята, че раждането може да откаже Джейн от желанието ѝ да бъде актриса. След като това не се случва, той се съгласява заедно да се преместят в Лос Анджелис през 1954, за да развие тя кариерата си. Докато Пол служи в армията по време на Корейската Война през 1952, двамата се местят в Камп Гордън, Джорджия. С парите, които Пол получава двамата започват да живеят по-добре. Когато се завръща от Корейската Война, той започва работа в малък вестник в източен Лос Анджелис и двамата живеят в малък апартамент заедно с животните на Джейн – Немски дог, три котки на име Сабине, Ромул и Офелия, две кучета чихуахуа, пудел, боядисан в розово и заек. Докато е в Калифорния, Мансфийлд оставя на родителите си да се грижат за Джейн Мери и прекарва летния семестър в UCLA.

След поредица от скандали, заради амбициите, изневерите и животните на Джейн, двамата решават да разтрогнат брака. Процесът е дълъг и се води три години на територията на два отделни Щата. След развода, Джейн решава да задържи Мансфийлд като свое професионално име. Пол Мансфийлд сключва нов брак и се мести в Тенеси, но не успява да спечели попечителството над Джейн Мери или да я спре да пътува извън страната с майка си.

След 18-тият си рожден ден Джейн Мери се оплаква, че не е получила наследството си и не е чувала за баща си от смъртта на майка ѝ.

Втори бракРедактиране

 
Мансфийлд и Харгитей през 1956

Мансфийлд се запознава с втория си съпруг, Мики Харгитей в клуб в Ню Йорк на 13 май, 1956, където тя работи като танцьорка. Харгитей е актьор и бодиболдър, който печели конкурса Мистър Вселена през 1955.

След като се завръща от 40-дневното си турне в Европа, Харгитей предлага брак на Мансфийлд на 6 ноември, 1957 с 10-каратов диамантен пръстен, оценен на 5,000$ (223,000$ през 2018). На 13 януари, 1958 (няколко дни след като развода и с Пол е приключил), двамата се женят в Ранчо Полс Вердес, Калифорния.

Харгитей прави първата си роля до Мансфийлд в Ще провали ли успеха Рок Хънтър?. Двойката става популярна с публичните си изяви и прави множество турнета със сценични представления. На екран Мики се появява в Италианските проекти на Мансфийлд като Любовта на Херкулес и Примитивна любов и има основна поддържаща роля в Обещания! Обещания!. На сцената той изпълнява главната мъжка роля в Почивка в Тропикана, Къщата на Любовта, Френско Облекло и други клубни представления.

Двойката е популярна също така и заради изявите си по различни телевизионни предавания. Мансфийлд и Харгитей предприемат множество различни предприятия като: Харгитей Фитнес Оборудване, Продукций Джейн Мансфийлд и Спестовни сметки и заеми Ийстланд.

През 1962, тя започва афера с Италианският продуцент на Паник Бутон и Харгитей го обвинява в саботиране на техния брак. През 1963, Мансфийлд има друга широко известна публично афера с певеца Нелсън Сардели, за когото тя твърди, че е смятала да се омъжи, когато се развода и с Харгитей приключи. Двамата се развеждат в Хуарес, Мексико, през май 1963, а Нелсън Сардели придружава Мансфийлд по време на правните приготовлетия. Тя подава друга молба за развод година преди това но казва на репортерите „Сигурна съм, че ще се оправим.“ По време на съдебните процедури по развода, актрисата се опитва да си спечели по-добри финансови условия, обвинявайки Харгитей в отвличане на едно от децата ѝ.

На 23 ноември, 1966, синът на Мансфилд Золтан влиза в новинарските хроники след като лъв на име Сами го охапва по врата, докато той и майка му посещавали тематичния парк в Таузънд Оукс. В резултат Золтан получава сериозна травма на главата, претърпява три операции, включително 6-часова мозъчна операция и развива менингит. Той се възсатовява, а адвокатът на Мансфийлд Сам Броуди завежда съдебен иск срещу тематичния парк от страна на семейството за $1,600,000 ($12,022,000 през 2018). Негативната публичност, около инцидента води до затварянето на парка.

Между браковетеРедактиране

След развода им, Мансфийлд открива, че е бременна. Дъщеря ѝ Маришка Харгитай се ражда на 23 януари, 1964 след като процедурите по развода приключват, но преди Щата Калифорния да го признае за валиден. По-късно Маришка става актриса, популярна с ролята си като Оливия Бенсон в „Закон и ред: Специален отдел за жертви“. След раждането Мансфийлд завежда дело за легализирането на развода в Хуарес и печели. Разводът е признат в САЩ на 26 август, 1964. Съдебна разпоредба от юни 1967 дава на Харгитей попечителството на Мики, Золтан и Маришка, въпреки че те продължават да живеят с майка си. Мики Харгитей се жени за стюардесата Елън Сиано през 1968. Тя го придружава до Ню Орлеанс, когато отива за да прибере трите си деца след смъртта на Мансфийлд. Скоро след смъртта ѝ, Харгитей завежда дело за $275,000 ($2.07 милиона през 2018) от наследството на бившата си жена, за да се грижи за децата, но губи делото. В края на живота си, малко след развода си с Харгитей, Мансфийлд казва на бившия си съпруг по време на телевизионно предаване, че съжалява за всички проблеми, които му е създала.

Трети бракРедактиране

 
Мансфийлд и Харгитей в Германия през 1967

Мансфийлд се запознава с Мат Симбър, режисьор от Италиански произход, на снимачната площатка на Автобусна Спирка в Ню Йорк, с участието на Харгитей. Двамата се женят на 24 септември, 1964 в Южна Долна Калифорния, Мексико. Двойката се разделя на 11 юли, 1965 и подават молба за развод на 20 юли. Докато двамата са заедно, Симбър поема ролята на мениджър. Бракът им започва да се разпада, заради алкохолизма, публичните изневери и признанието, което Мансфийлд прави пред Симбър, че е била щастлива само с бившия си любовник, Нелсън Сардел. Работата по филма Една Обзаведена Стая е прекратена. Двойката има едно дете, Антонио Рафаел Отавиано, роден на 18 октомври, 1965.

По това време, Мансфийлд има проблеми с алкохола, постоянни публични скандали и участва в евтини Бурлеска спектакли. През юли 1966, започва да живее с адвоката си, Сам Броуди.

Две седмици, преди смъртта на майка си през 1967, 16-годишната Джейн Мери обвинява Сам Броуди в побой. Твърдението на момичето пред служители на полицейското управление в Лос Анджелис на следващата сутрин споменават майка ѝ в насърчаването на насилието, а дни по-късно съд за непълнолетни присъжда временно попечителство над Джейн Мари на чичото на Пол Уилям У. Пигю и съпругата му Мери.

Публичен имиджРедактиране

Мансфийлд е сред най-големите звезди в Холивуд през 50-те и 60-години и е алтернативата на Фокс за Мерилин Монро. Става известна като „Монро на работещия човек“. Тя е една от първите „руси красавици“ и въпреки че много хора никога не са гледали неин филм, Мансфийлд остава едно от най-разпознаваемите лица от средата на 20-ти век.

Според Холивудският историк и биограф Джеймс Периш „фигурата, походката, гласът и костюмите на Мансфийлд оставят трайна следа в популярната култура“.

Често се споменава високият коефициент на интелигентност на Мансфийлд, за който тя твърди, че е 163. Освен английски тя говори още четири езика. Учи френски, испански и немски в гимназията, а през 1963 учи и италиански. Носеща репутацията на „най-умната глупава блондинка“ в Холивуд, тя по-късно се оплаква, че хората не се интересуват от интелекта ѝ.

ВраждиРедактиране

През кариерата си, Мансфийлд често е сравнявана от медийте с най-популярната публична личност по това време, Мерилин Монро. Туентиът Сенчъри Фокс я подготвя, заедно с Шери Норт, да замести Монро, докато Юнивърсъл Студиос избират Ван Дорен за заместител. Мансфийлд възприема вокалните маниери на Монро, вместо оригиналния си дрезгав глас и тексаски акцент.

ПубличностРедактиране

 
Входната порта на Розовия Замък през 1997

Желанието на Мансфийлд за публичност е едно от най-силните в Холивуд. Тя се отказва от личния си живот и отваря вратите си за фотографите. През 1954, на Бъдни вечер, тя влиза в офиса на Джеймс Байрън с подарък и го моли да се грижи за нейния публичен образ. Той приема и изпълнява тази роля до 1961. Байрън назначава повечето хора от екипа на Мансфийлд – Уилям Шифрин (прессекретар), Грег Бауцер (съдебен защитник) и Чарлз Голдринг (бизнес мениджър). Тя се появява в около 2,500 вестникарски фотографий и около 122,000 статий в списания от септември 1956 до май 1957.

Заради медийният успех, Мансфийлд бързо се превръща в едно от най-известните имена в страната. През 1960, се класира на първо място в класацията за най-много отпечатани думи в медийни публикации, има повече публични появи от кандидат за политически пост и е считана за най-сниманата Холивудска знаменитост. Нещата се влошават, когато тя сама започва да се грижи за публичността си. Според агнта ѝ Уилям Шифрин, „Тя се превърна в чудовище.“

Мансфийлд получава първите си лоши отзиви, когато тя и Харгитей се обявяват за разорени, когато първата му жена, Мери Харгитей иска допълнителна издръжка за 9-годишната им дъщеря, Тина. Мансфийлд твърди, че спи на пода в имението си и е неспособна е да си купи мебели.

РелигияРедактиране

През август 1963, Мансфийлд решава да стане католичка и въпреки че никога не го прави, посещава Католическа църковна служба, докато е в Европа и следва Католическите традиции, докато е с Харгитей, Сардели и Симбър. През май 1967, нейно изпълнение в Трали, Ирландия е отменено, защото Католическото духовенство го възразява. Мансфийлд иска да сключи брак с Симбър с Католическа церемония, но не успява да намери свещеник, който да се съгласи да я ръководи. Докато е с Броуди показва интерес и към Юдаизма.

На Филмовият фестивал в Сан Франциско през 1966, двамата с Броуди посещават Църква на Сатаната и се срещат с Антон Сандор Ла Вей. Той награждава Мансфийлд с медальон „Висша жрица на църквата на Сатаната в Сан Франциско“. Медийте ентусиазирано отразяват срещата и събитията около нея, наричайки Мансфийлд Сатанистка. В интервю от 1992, Джоан Ривърс потвърждава, че Мансфийлд наистина е била практикуваща сатанистка и е имала връзка с Ла Вей.

СмъртРедактиране

 
Надгробна плоча в Пенсилвания

През 1967, Мансфийлд е в Мисисипи, заради клубен ангажимент. След две изпълнения в нощта на 28 юни, тя и Сам Броуди, заедно с шофьора им Рони Харисън (20-годишен) и три от децата на Мансфийлд – Миклос, Золтан и Маришка – напускат около полунощ с Буик Електра 225 от 1966. Дестинацията им е Ню Орлеанс, където Мансфийлд трябва да се появи по телевизията на следващия ден. Около 2:25 сутринта, колата им се блъска в задната част на тракторно ремарке, което намалило, заради камион, пръскащ инсектициден препарат. Тримата възрастни на предната седалка, умират мигновенно, докато децата, спящи на задната седалка, получават само леки наранявания.

Публикациите, че главата на Мансфийлд е отрязана не са верни, въпреки че тя получава травма на главата. Тази градска легенда започва с появяването на снимки от катастрофата в които покрива на колата е отнесен, а в смазаното предно стъкло се вижда нещо като руса коса. В действителност това е перука, която Мансфийлд носи по време на инцидента. Смъртният акт посочва като причина за смъртта „счупване и откъсване на части от черепа и мозъка“. След смъртта ѝ Националната администрация за безопасност на движението по магистралните пътища препоръчва изискването на предпазни елементи за всички тракторни ремаркета.

Колата е съхранявана от частен колекционер в Флорида, където се превръща в пътна атракция през 70-те. Към 2019, колата е собственост на Скот Майкълс и се намира в музей в Лос Анджелис, срещу най-старото гробище в града.

ПогребениеРедактиране

Погребението се състои на 3 юли в Пен Аргил, Пенсилвания. Службата е ръководена от пастор Чалс Монтгомъри. Мики Харгитей е единственият ѝ бивш съпруг, който присъства на церемонията.

Мансфийлд е положена в Гробището на Феървю, югоизточно от Пен Аргил, до баща си Хърбърт Палмър.

ПризнаниеРедактиране

 
Звезда на Алеята на славата
  • Джейн Мансфийлд получава наградата Театрарен Свят през 1956 за Ще Провали Ли Успеха Рок Хънтър
  • Получава Златен Глобус (Нова звезда на годината, Актриса) за Ще Провали Ли Успеха Рок Хънтър.
  • Получава звезда на холивудската алея на славата на 8 февруари, 1960 за приноса си към филмовото изкуство.
  • Италианската филмова, радио и телевизионна журналистика я награждава с Сребърна Маска през 1962.
  • През 1968, гилдията на холивудските публицисти учредява „Наградата Джейн Мансфийлд“ и обявява, че тя ще се връчва на актрисата, получила най-широка публичност в съотвената година. Първият носител на наградата е Ракел Уелч през 1969.

НаследствоРедактиране

Мансфийлд оставя пет деца, разпадаща се собственост, включително Розвият Замък, голям брой последователи и трайна следа в популярната култура. Песента от топ 40 на САЩ "Целуни ги вместо мен" на Сиукси енд дъ Баншис, както и песента на Ел Ей Гънс "Баладата на Джейн" са посветени на Мансфийлд и преждевременната ѝ смърт.

СобственостРедактиране

След смъртта ѝ, Харгитей, Симбър, Вера Пиърс (майката на Мансфийлд), Уилям Пиг (законния ѝ настойник), Чарлз Голдринг (бизнес мениджъра ѝ), както и Бърнард Кен и Джером Уебър (и двамата са управитери на собствеността ѝ) водят неуспешни дела за да придобият контрол над собствеността на Мансфийлд. През 1971 Бевърли Броуди завежда дело за $325,000 ($2,011,000 през 2018), заради подаръците и бижутата, които Мансфийлд получава от Сам Броуди; делото е уредено извън съда.

През 1977 четири от децата на Мансфийлд (Джейн Мери, Мик, Золтан и Маришка) водят дело за да установят по-късно, че актрисата е имала задължения от около $500,000 ($3,093,000 през 2018) по времето на смъртта си и че съдебните спорове са оставили собствеността ѝ в несъстоятелност.

Розовият Дворец е продаден. Бъдещите му собственици включват: Ринго Стар, Кас Елиът и Енгелберт Хъмпърдинг. През 2002 Хъмпърдинг я продава на строителен предприемач и къщата е разрушена през ноември, същата година.

ПоследователиРедактиране

Множество популярни личности са наричани "новата Джейн Мансфийлд", включително Италианската актриса Мариса Аласио. Актрисата и модел Анна Никол Смит е наричана "Джейн Мансфийлд на 90-те", заради физическата прилика, както и сместа от слава и трагедия.

До средата на 50-те в САЩ и извън страната се появяват много фен клубове на Мансфийлд.

КнигиРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 12 август 2015 г., GND идентификатор: 118875728.
  2. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
  3. а б Discogs, Посетен на 9 октомври 2017 г., Указан като: Jayne Mansfield.
  4. Jayne Mansfield. // history.com, 16 април 2019. Посетен на 26 август 2019.
  5. Jayne Mansfield Filmography. // thefamouspeople.com. Посетен на 26 август 2019.
  6. Jayne Mansfield. // goldenglobes.com. Посетен на 26 август 2019.
  7. Jayne and Her Husbands. // classicblondes.com, 2 юли 2017. Посетен на 26 август 2019.