Уикипедия

Дженгиз Дагджи

кримско-татарски поет и писател

Дженгиз Дагджи (на кримскотатарски: Cengiz Dağcı) е кримско-татарски поет и писател на произведения в жанра драма, исторически роман, мемоари и лирика. Пише на турски език, въпреки че никога не е живял в Турция.

Дженгиз Дагджи
Роден9 март 1919 г.
Починал22 септември 2011 г. (92 г.)
Професияписател, поет
Националност СССР,
 Великобритания
Активен период1936 – 2011
Жанрдрама, лирика, исторически роман, мемоари
Повлиян от
СъпругаРеджина Ханим (1945 – 1998)
ДецаАрзу
Уебсайтcengizdagci.org

Биография и творчество редактиране

Дженгиз Дагджи е роден на 9 март 1920 г. в Гурзуф, Крим, Русия, в семейството на Емир Дагджи и Фатма Ханим. Най-големият от осемте деца в семейството. Отраства в село Кизилташ (сега Краснокаменка) от 1923 г., където завършва основното си образование. След като баща му е арестуван през 1931 г., през 1932 г. самейството се премества в Акмечит. Там завършва гимназия през 1937 г. и постъпва в Историческия факултет на Кримския педагогически институт. Дебютира в литературата като поет, като първите му стихотворения „Зима“ и „Стара жена и козел“ са публикувани в младежкото списание „Младеж“ през 1936 г.

По време на втората година от следването си, на 22 декември 1940 г. е мобилизиран в Червената армия. През втората половина на август 1941 г. на украинския фронт взводът му остава между германската армия и съветската артилерия. Той е ранен, хванат в плен и оцелява на нацистките трудови лагери като служи като охрана за Вермахта.

По-късно се запознава с медицинската сестра Реджина във Варшава и се жени за нея през юни 1945 г. Имат дъщеря – Арзу. През 1946 г. те се преместват, първо в Единбург, а после в Лондон, където живеят до края на живота си.

Животът му в Англия, тъй като едновременно трябва да работи в най-неквалифицираните и тежки работни места, и да пише в свободното си време. През 1949 г. купува двуетажна къща в лонданския квартал Фулъм. На долния етаж на къщата, заедно със съпругата си, отворя ресторант, наречен „Анабел“. През 1974 г. той продава къщата и ресторанта на британския актьор Дали и се премества в градинската си къща в Сауфийлд.

Първата му творба е пиеса в три действия, която пиша на руски език, а после я превежда на турски за издателство „Варлик“ на писателя Яшар Наби Найър, но тя няма успех. През 1956 г. пише дълга статия озаглавена „Arqadaşım Maqsud“ (Моят приятел Максуд), която после преработва в новела, но той не е публикуван.

През 1956 г. от издателство „Варлик“ е издаден първият му роман „Korkunç Yıllar“ (Ужасни години) със съдействието на турския поет Зия Осман Саба. Оттогава публикува редица романи свързани с неговата родина – Крим.

През 1993 г. е награден като писател от Турското дружество на учените и писателите с диплома ILESAM за изключителни услуги в областта на литературата на тюркските народи. На 26 април 2000 г. Фондът за защита на тюркската култура (Истанбул) му връчва почетна грамота.

През 2014 г. по неговия роман „Ужасни години“ е екранизиран турския филм „Kirimli“, който показва човешката трагедия и страданията на кримските татари, които взети като заложници и военнопленници в немските затворнически лагери по време на Втората световна война.

Дженгиз Дагджи умира на 22 септември 2011 г. в Лондон. Първоначално е погребан в лондонското гробище в район Хакни на Лондон след церемония в джамията Сюлеймание. По-късно, според последната му воля, е препогребан в село Краснокаменка със съдействието на Меджлиса на кримско-татарския народ, въпреки протестите на леви и проруски активисти. На погребалната служба в Симферопол присъства голяма делегация от турски служители, включително външният министър на Турция Ахмет Давутоглу.

Произведения редактиране

  • Korkunç Yıllar (1956)
  • Yurdunu Kaybeden Adam (1957)
  • Onlar da İnsandı (1958)
  • O Topraklar Bizimdi (1966)
  • Dönüş (1968)
  • Genç Temuçin (1969)
  • Ölüm ve Korku Günleri (1970)
  • Badem Dalına Asılı Bebekler (1972)
  • Üşüyen Sokak (1972)
  • Anneme Mektuplar (1988)
  • Yoldaşlar (1992)
  • Biz Beraber Geçtik Bu Yolu (1996)
  • Bay Markus Burton`un Köpeği (1998)
  • Bay John Marple`ın Son Yolculuğu (1998)
  • Hatıraları: Yansılar (4 cilt, 1990 – 1993)
  • Ben ve İçimdeki Ben (1994)
  • Hatıralarda Cengiz Dağcı (1998)
  • Oy Markus Oy (2000)
  • Rüyalarda Ana ve Küçük Alimcan: Bir Kırım Öyküsü (2001)

Мемоари редактиране

  • Yansılar 1 (1988)
  • Yansılar 2 (1990)
  • Yansılar 3 (1991)
  • Yansılar 4 (1993)
  • Ben ve İçimdeki Ben (Yansılardan Kalan 5) (1994)
  • Hatıralarda Cengiz Da¤cı (1998)
  • Regina (2000)

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cengiz Dağcı в Уикипедия на кримскотатарски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дженгиз_Дагджи&oldid=11789721“.