Джендема

биосферен резерват в България
(пренасочване от Джендема (резерват))
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за резервата. За рок групата вижте Джендема (група).

„Джендема“ е най-големият резерват, намиращ се в Националния парк „Централен Балкан“, и втори по площ в България. Името му идва от арабско-турски: cehennem, джендем – пъкъл, ад,[1] както хората са наричали тази най-непристъпна част от планината.

Резерват „Джендема“
Dzhendema.jpg
Местност Башмандра
Информация
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Стара планина
Най-близък град Калофер, Карлово
Данни
Площ 4220,2 хектара
Построен 28 март 1953
Създаден 28 март 1953
Резерват „Джендема“ в Общомедия

Основаване и статутРедактиране

Обявен е за резерват със Заповед № 606 на Министерския съвет от 28.03.1953 година, с обща площ тогава 2511 хектара.[2] През 2017 г. е обявен за биосферен резерват по програмата на ЮНЕСКО „Човек и биосфера“.[3]

МестонахождениеРедактиране

Резерватът обхваща целия водосбор на Бяла река (ляв приток на Стряма), горното течение на река Тунджа и ждрелото на река Тъжа. Заема площ от 4220,2 хектара и е един от най-големите и недостъпни резервати в България.[4]

Геоложки строеж и релефРедактиране

Характерни са гранит, кристалинни шисти, гнайси, гранитогнайси, варовик. Почвите са представени от  планинско-ливадните в най-високите части, следват тъмноцветни горски и кафяви горски, до канелени горски в най-ниските части. Последните обикновено са излужени и подложени на значителна ерозия.

Склоновете са стръмни до много стръмни, прорязани от улеи и дълбоки долини, почти отвесни скални стени и зъбери, шеметни пропасти. Оттук извират Бяла река, приток на Стряма и река Тунджа.[5]

ФлораРедактиране

 
Старопланинска иглика

Горите – предимно букови и смесени, заемат 70% от територията му. Възрастта им варира между 100 и 150 години, запазени до голяма степен поради трудната им достъпност. В по-ниските части се среща дъб, обикновена ела, обикновен смърч. Една трета от резервата представлява безлесна територия, многогодишни пасища.

Алпийската растителност участва с около 80 вида треви. Характерно е наличието на ендемитни, редки и застрашени растения. Същевременно съчетанието между геология, релеф и климатични условия на Джендема създава предпоставка за появата на формообразуващ център за нови растителни видове.

Характерните планински цветя са планинско омайниче, алпийска незабравка, високопланински карамфил, жълта и петниста тинтява, връшняк, старопланинска иглика. По скалите се забелязват каменоломки. Върху варовиците вирее силивряк.[5]

ФаунаРедактиране

 
Скален орел

Фауната на резервата представлява особена ценност, тъй като поради непристъпността на голяма част от района животинският свят е останал относително необезпокояван. Едрите бозайници и хищните птици са основни обитатели. Тук са и едни от най-големите естествени местообитания на дивата коза. Срещат се царският орел и скалният орел, кафявата мечка и вълкът, благородният елен, дивата свиня, а също и дива котка, невестулка, златка и много други.

Резерватът е важен за популацията на снежната полевка, алпийския тритон, усойницата и особено на прилепите. Безгръбначната фауна е представена от консервационно значими таксони и съобщества.[5]

Природни забележителностиРедактиране

Най-високият водопад на Балканския полуостровРайското пръскало (124 m), също попада на територията на Джендема. Достъпен е от близката хижа Рай. Другите водопади обаче са труднодостъпни или недостъпни за туристите.

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век. С., БАН, 1974, с.103.
  2. Заповед № 606.. //
  3. ЮНЕСКО одобри четири български биосферни резервата.. //
  4. Изпълнителна агенция по околната среда. Регистър на защитените територии и защитените зони в България.. //
  5. а б в Национален парк „Централен Балкан“. Резерват Джендема. //

Вижте същоРедактиране