Джим Маккарти
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: внимателно прочитане на текста. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Джеймс Уилям Маккарти (на английски: James William McCarty, роден на 1 юни 1945 г.) е американски блус рок китарист от Детройт, Мичигън. Той е свирил с Mitch Ryder и The Detroit Wheels,[1] Buddy Miles Express, Cactus, The Rockets, Detroit Blues Band и по-сетне Mystery Train. От около 2014 г. Джим Маккарти обединява сили с детройтския блус китарист и композитор Кени Паркър в The Kenny Parker Band заедно с няколко други ветерани от детройтски блус групи и рок музиканти. Той също така прави гостувания с други групи от Детройт.
| Джим Маккарти | |
| американски китарист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Музикална кариера | |
| Стил | блус |
| Инструменти | китара |
.png)
Той също така записва с Джими Хендрикс[1] и Боб Сегер. Той свири в тежък блус-рок стил, който вдъхновява новоизлюпените китаристи повече от 40 години.
В интервю от август 2006 г. за VH1 Classic, Тед Нюджънт отбеляза: „Аз съм единственият човек в рокендрола, който свири на тази джаз китара с кухо тяло (Gibson Byrdland) и това е, защото през 1960 г. видях Джими Маккарти да създава онези големи дебели пълни акорди като мен в Stranglehold; Научих това от Джими Маккарти. Запомнете името Джими Маккарти, той е толкова важен, колкото Бо Дидли и Чък Бери ... бог на китарата“. Той смята, че Ерик Клептън, Джими Пейдж и Джеф Бек, че може да са леко надценени: „Те не са по-добри от Джим Маккарти от Cactus и Mitch Ryder And The Detroit Wheels“.[2]
През 2005 г. Лес Пол записва Les Paul and Friends: American Made, World Played с група от много звезди. Той прави кавър на 69 Freedom Special, инструментална мелодия, написана в съавторство от Маккарти и записана, докато е в Buddy Miles Express. През февруари 2006 г. Лес Пол печели „Грами“ за своя кавър на песента, като по този начин тласка Маккарти в друга наградна сцена като автор на песни.
През 2006 г. той участва в реюниън на Cactus, изпълнявайки в Ню Йорк, Швеция, Филаделфия и Вашингтон, окръг Колумбия. Това съвпадна с издаването на новия албум на Cactus, Cactus V. През 2007 г. Кактус свири на среща в Детройт, завръщане на Маккарти у дома, в къща с разпродадени билети, само с правостоящи зрители. След две години в Cactus той напусна групата: „Имаше някои страхотни моменти, но след това имаше много блъскащи се глави заедно. В крайна сметка напуснах, защото това беше разочароващо преживяване за мен“.[3]
През 2009 г. е създадена нова група, The Hell Drivers. Членовете са Джим Маккарти, Джони „Бий“ Баданек, Марвин Конрад (бас) и Джим Едуардс (вокали). Силно енергична група, тя свири разнообразен детройтски рокендрол от Iggy Pop, The Rockets, Мич Райдър, Алис Купър, Боб Сигер и други и получава голямо одобрение от критиката.
На 25 септември 2010 г. Джим Маккарти е въведен в Канадското южно блус общество „Жив блус музей“, разположено в Уиндзор, Онтарио.
Джим Маккарти и Кармин Апис отново събират Cactus през 2011 г. Този състав включва певеца Джими Кунс, басистът Пийт Бреми от Ванила Фъдж и Ранди Прат на хармоника. Това превъплъщение продължава пет години, продуцирайки два албума на живо, TKO Tokyo: Live in Japan, An Evening in Tokyo и студиен албум, Black Dawn. Те обиколят САЩ, Европа и Япония. Маккарти и Бреми напускат групата в края на 2016 г.
Дискография
редактиране| Buddy Miles Express | |
|---|---|
| Expressway to Your Skull | 1968 |
| Electric Church | 1969 |
| Cactus | |
| Cactus | 1970 |
| One Way... Or Another | 1971 |
| Restrictions | 1971 |
| V | 2005 |
| The Rockets | |
| Love Transfusion | 1977 |
| Rockets (Turn Up the Radio) | 1979 |
| No Ballads | 1980 |
| Back Talk | 1981 |
| Rocket Roll | 1982 |
| Live Rockets | 1983 |
| Mystery Train | |
| Love Lost | 2001 |
Източници
редактиране- ↑ а б Jim McCarty // cactusrocks.net. Посетен на 25 юни 2024.
- ↑ Borg, Janelle. Beck, Clapton and Page are okay. But they’re no better than Jim McCarty from Cactus and Mitch Ryder and the Detroit Wheels: Ted Nugent weighs in on top guitarist lists and the unsung heroes who deserve more recognition // guitarworld.com, 20 юни 2024. Посетен на 25 юни 2024.
- ↑ Callwood, Brett. Monster of rock. Undersung guitar hero Jim McCarty explains the fall and rise of '70s supergroup Cactus // metrotimes.com, 20 юли 2011. Посетен на 25 юни 2024.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jim McCarty (guitarist) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |