Джини Макферсън

Аби Джийн Макферсън (на английски: Abbie Jean MacPherson) е американска актриса, сценарист и режисьор от 1908 г. до края на 40-те години на 20 в. Тя е пионер на жените във филмовата индустрия. Работила е с Дейвид Уорк Грифит и Сесил Демил, двама от най-известните режисьори по онова време.

Джини Макферсън
Jeanie MacPherson
Jeanie MacPherson - 1919 MPN.jpg
Родена
Починала
26 август 1946 г. (60 г.)
ПогребанаЛос Анджелис, САЩ
Активен периодот 1908 г.
Работила вАктриса, сценарист, режисьор
Уебсайт
Джини Макферсън в Общомедия

Макферсън работи като театрална и филмова актриса, преди да стане сценарист на Демил.[1][2] Тя е един от 36-те основатели на Академията за филмово изкуство и наука.[3]

БиографияРедактиране

Аби Джийн Макферсън е родена в Бостън в богато семейството на Джон С. Макферсън и Еванджелин С. Томлинсън, и има испански, шотландски и френски произход.[4]

Макферсън завършва Института Кенууд в Чикаго след като прекарва няколко години във Франция. В Чикаго започва кариерата си като танцьорка и театрална актриса. Включва се в хора на Чикагската опера. През следващите няколко години ходи на уроци по пеене и поема всяка работа, свързана с театъра, която може да намери.[4] Тя обаче бързо започва да се интересува от филми.[1]

Филмовият си дебют прави през 1908 г. с късометражен филм, наречен <i id="mwKw">„Фаталният час“,</i> режисиран от Дейвид Уорк Грифит. През следващата година участва в много противоречиви роли, в които изобразява етноси, различни от нейния. Макферсън е имала тъмна коса, затова често е участвала роли на в циганка или испанка. От 1908 до 1917 г. участва в 146 филма. По-късно споделя, че е виждала времето си с Грифит като „първи проблясък на възможностите в новата индустрия [и] от онези дни нататък [е видяла] различни нагласи към сценаристите“.[2]

След Грифит тя отива в старата Юнивърсъл Къмпани, където получава главни роли. Първата си голяма възможност получава през 1913 г., когато пише, режисира и участва в „Тарантулата“. Във филма играе ролята на испанско-мексиканско момиче, известно като Тарантулата, която увлича мъжете, а когато й омръзнат, ги убива с ухапване. Благодарение на този филм Макферсън става най-младият режисьор в историята на киното. Това остава нейният първи и единствен опит като режисьор.

Макферсън остава в Юнивърсъл Къмпани в продължение на две години, докато здравословни проблеми не я принуждават да се раздели с компанията. След възстановяването си тя се озовава в студиото на Ласки, но бързо се свързва със Сесил Демил, за да потърси възможност да играе в неговите филми. Той й казва: „Не се интересувам от звездата Макферсън, но се интересувам от сценаристката Макферсън“; от този момент нататък тя се фокусира върху писането.[1]

Демил и Макферсън формират едно от най-влиятелните и дълготрайни партньорства в кино индустрията.[2] Тя пише 30 от следващите 34 филма на Демил. Някои от най-забележителните им съвместни творби са „Розата на ранчото“ (1914 г.) с Беси Барискейл, „Момичето от златния Запад“ с Мейбъл Ван Бюрен, „Измамата“ (1915 г.) със Сесу Хаякава, „Златният шанс“ (1915 г.) с Уолъс Рийд, „Жана - жената“ (1916 г.) с Джералдин Фарар, „Малката Американка“ (1917 г.) с Мери Пикфорд и „Жената, която Бог забрави“ (1917 г.) отново с Фарар.

Години наред се спекулира относно връзката на Макферсън и Демил. Племенницата на Демил, Агнес Демил, в крайна сметка потвърждава, че Макферсън е една от трите му любовници. През 1921 г. Макферсън споделя в интервю: „Винаги ще съм благодарна за помощта на г-н Демил. Той е труден ръководител и изисква всичко да е перфектно... Беше трудно, но ме научи, че всичко, което въобще си струва да се прави, си струва да се направи перфектно.“[4]

Макферсън е пилот и търси възможности да лети ежедневно. Тя е единствената жена, пилотирала самолета на покойния лейтенант Локлиър, един от най-добрите пилоти-каскадьори в света.[1]

През 1946 г. Макферсън се разболява от рак, докато прави проучване за историческата драма „Непобедена“ (1947 г.), и се налага да преустанови работата си.[4] Умира през август същата година в Лос Анджелис на 60-годишна възраст и е погребана на гробището „Холивуд Форевър“ в Холивуд. Отличена е със звезда на Холивудската алея на славата, намираща се на бул. Холивуд 6150.[1]

Избрана филмографияРедактиране

  • Фра Дяволо“ (1933 г.) (адаптация)
  • Госпожа Сатана“ (1930 г.)
  • Динамит“ (1929 г.)
  • Червени зарове“ (1926 г.) (адаптация)
  • Пътят към вчера“ (1925 г.) (адаптация)
  • Триумф“ (1924 г.) (адаптация)
  • Реброто на Адам“ (1923 г.)
  • Убийство“ (1922 г.) (адаптация)
  • Събота вечер“ (1922 г.)
  • Блудният рицар“ (1921 г.)
  • Забраненият плод“ (1921 г.)
  • Мъж и жена“ (1919 г.)
  • Докато не се върна при теб“ (1918 г.)
  • Стари жени за нови“ (1918 г.)
  • Дяволският камък“ (1917 г.)
  • Жената, която Бог забрави“ (1917 г.)
  • Малката американка“ (1917 г.)
  • Любовната маска“ (1916 г.)
  • Жана - жената“ (1916 г.)
  • „Измамата“ (1915 г.)
  • Златният шанс“ (1915 г.)
  • Черната кутия“ (1915 г.)
  • Розата на ранчото“ (1914 г.)
  • „Момичето от златния Запад“ (1913 г.)
  • Тарантулата“ (1913 г.)
  • Рибари“ (1911 г.)
  • Пътят на мохикана“ (1910 г.) като индианка

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д Лаури, Каролин. Първите сто забележителни мъже и жени на екрана. Ню Йорк, Мофът, Ярд и компания, 1920.
  2. а б в Касела, Дона. Феминизъм и жените-автори: Не толкова тихата кариера на жените сценаристи в Холивуд (1896-1930). // Четиримесечен преглед за филми и видео 23 (3). 22 септември 2006. с. 217-235.
  3. История на Академията: оригиналните 36 основатели. // hollywoodgoldenguy.com. Посетен на 16 септември 2021. (на английски)
  4. а б в г Кларк, Рандъл. Американски сценаристи. Детройт, Гейл Рисърч, 1986. ISBN 0810317222. p. 185. (на английски)

Външни препраткиРедактиране