Джинчовци
Джинчовци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.
| Джинчовци | |
|---|---|
  Джинчовци  Джинчовци |
|
| Общи данни | |
| Население | 24 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 3,196 km² |
| Надм. височина | 833 m |
| Пощ. код | 2483 |
| Тел. код | 07731 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 20818 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
|
Община - кмет |
Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ) |
ГеографияРедактиране
Село Джинчовци се намира в планински район на западния край на Знеполе, не далеч от сръбската граница. От селото и височините над него се открива панорамна гледка към Знеполе и Рудина планина.
ИсторияРедактиране
Една от легендите за основаването на селото, която се знае и в Реяновци и Бохова е, че трима братя - Рея, Боя и Джия (синове на местния болярин Стрезимир от XI век, воевода на цар Самуил) са основатели на трите села.[1]
На около 4 км в подножието на Руй планина има следи от рудни шахти, останки от зидове, намирани са монети и старинни предмети. На 1 км южно от селото е открит османски калдаръм, а вдясно от него – останки от римски път, вероятно част от Виа Адриатик, свързвал Средец с Беломорието и Адриатика. В местността Цръвуля има зидове, керемиди и др.,които сочат, че на това място е имало старо селище, изоставено от населението след преминаване на кръстоносците от последния кръстоносен поход.[2]
Името на Джинчовци се среща в турски документи от 1576 г. като Джинджовча.[3][4] Вариантите на името са също Чичовци, Чинчовци, Джинчофче. В регистър от средата на 16 век се споменава, че село Джинчофче има 1 домакинство, а приходът от него възлиза на 3817 акчета [5].
В село Джинчовци над лековития извор Света вода се е намирал манастирът „Света Петка“, опожарен от турците. От старата черква е останал само олтарът, защото само той е изграден от камък. В духа на старата традиция джинчовчани отново изградили черква „Св. Николай“ в 1840 г., като използвали стария олтар. Наличието на няколко култови обекта в землището на селото говори в полза на неговата старинност - напр. в местността „Кръст“ е оброкът Св. Спас с оброчен каменен кръст, който е един от най-старите в Знеполе.[6]
Културни и природни забележителностиРедактиране
Хълмът "Кръст" със запазен култов каменен кръст от незапомнени времена; Изворчето "Шопка" с малка църцореща чешмичка, изворчето със светената вода "Света Петка", Местността "Бачев дол" и Джинчовски манастир "Св. Богородица" (2 км); Граничният връх Яничева чука с паметник на загинали партизани от Трънския партизански отряд (3 км); Река Ерма(3 км); планините Рудина и Руй.
ЛичностиРедактиране
- Ива Ваня (Иванка Янакиева)- една от най-известните певици и актриси в предвоенна Германия. Мис Германия 1930 г. - Глупости! Мис Германия за 1930 година е Дорит Нитиковски!
Съпруга на автора на песента Лили Марлен – Норберт Шулце.
- Найчо Петров (актьор)
- Михаил Михайлов – основател и директор на професионална гимназия по техника и строителство "Арх. И. Миланов" гр. Перник (кв. Мошино). Автор на книгата "Изтръгнати Корени"
- Михаил Величков – Мишо Майстора или Бърки. Майстор – строител, възстановил изцяло черквата с доброволен труд в с. Джинчовци.
ДругиРедактиране
В центъра на селото може да се види малка паметна плоча, ироничен спомен от комунизма. Надписът на "Гробът", както по-старите хора я наричат гласи: „Милор Сотиров, Стоядин Игнатов, Лона Миланов, убити 1934 – 36 от фашистите“. (Лона Миланов е намерил смъртта си по същото време някъде в Сибир, СССР.)
БележкиРедактиране
- ↑ Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.
- ↑ Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.176
- ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576-77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446
- ↑ Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 139
- ↑ Цветкова, Лалка. Местните имена в Трънско, В. Търново, 2016, с. 41.
Външни препраткиРедактиране
Facebook група: [1]
