Джована I Анжуйска

Джована I Анжуйска (на италиански: Giovanna I) е неаполитанска кралица от 1343 г. до смъртта си. Освен неаполитанска кралица Джована I е и графиня на Прованс и Фолкаркие, принцеса на Ахея, кралица на Майорка и титулярна кралица на Йерусалим.

Джована I Анжуйска
Giovanna I
кралица на Неапол
Nápolyi Johanna portréja Giotto után (Ágotha Imre Ede, 1885).jpg
Родена
Починала
Погребана Неапол, Италия
Етнос Французи
Управление
Период 1343 – 1382 г.
Коронация август 1343 г.
Предшественик Робер Неаполитански
Наследник Карл III Анжуйски
Други титли графиня на Прованс и Фолкаркие,
принцеса на Ахея,
кралица на Майорка,
кралица на Йерусалим
Coat of Arms of Joan I of Naples.svg
Семейство
Род Анжу-Сицилиански дом
Баща Карл Анжуйски, херцог на Калабрия
Майка Мария Валоа
Съпруг Хайме IV (1363)
Андрей Анжуйски (1333)
Лудовико Анжуйски (1346)
Ото Брауншвайгски (25 септември 1376)
Джована I Анжуйска в Общомедия

Произход и ранни годиниРедактиране

Джована I е родена в Неапол около 1328 г. Тя е дъщеря на Карл Анжуйски, херцог на Калабрия, и на Мария Валоа. Бащата на Джована е най-голям син на неаполитанския крал Робер I Мъдри, а майка ѝ е най-голяма дъщеря на граф Шарл Валоа и третата му съпруга Марго дьо Шатийон-Сен Пол. Граф Шарл Валоа е брат на френския крал Филип IV.

На 9 ноември 1328 година умира неочаквано Карл, херцог на Калабрия.[1] С неговата смърт баща му се сблъсква с проблема за наследяването, тъй като посмъртното дете на Карл Калабрийски също е дъщеря. Мария е родена на 6 май 1329 г.[2][3] Въпреки че неаполитанският закон не забранява на жени да наследят трона, концепцията за „царуваща кралица“ е необичайна.[4] Споразумението между Светия престол и дядото на Робер Мъдри, Шарл I Анжуйски, изрично признава правото на потомците на Шарл I Анжуйски да наследят престола, но също така предвижда, че монархът от женски пол трябва да се омъжи и да предостави на съпруга да управлява.[5] Освен това неаполитанската кралска династия е клон на династията на Капетите от Франция, а французите изключват жените от наследството на кралството.[6][7] Племенникът на Робер, Карл Робер I Унгарски е лишен от наследство в полза на Робер през 1296 година, но той не изоставя претенцията си към Кралство Неапол. [8] Папа Йоан XXII години наред игнорира исканията на Карл Робер, но подкрепата на Робер за духовните францисканци (които папата счита за еретици) и небрежността му да не плаща годишния данък към Светия престол поражда напрежение между Неапол и папството.[9] Двамата по-малки братя на Робер, Филип I, принц на Таранто и Жан (Дурацо), херцог на Дурацо, също може да претендират за трона срещу жена-монарх.[10]

 
Кастел Нуово

Робер е решен да осигури наследяването на собствените си потомци и посочва Джована и Мария за свои наследници на публична церемония в замъка Кастел Нуово в Неапол на 4 декември 1330 година.[11][12] Жан от Дурацо и съпругата му Агнес от Перигор, приемат решението на Робер (вероятно с надеждата, че един от тримата им сина може да се ожени за Джована), но Филип I Таранто и съпругата му Катрин Валоа решават да не се подчинят.[13] Когато на Джована е предоставено правото да наследи дядо си на 30 ноември, Жан и Агнес са сред неаполитанските васали, които ѝ се заклеват във вярност, но Филип и Катрин не присъстват на церемонията.[14] Дори папата успява само да убеди Филип да изпрати заместник в Неапол, за да отдаде почит на Джоана от негово име на 3 март 1331 г.[15]

Междувременно крал Карл Роберт Анжуйски моли папата да убеди Робер да възстанови двата феода, които баща му Карл Мартел е държал в Княжество Салерно и частта в Монте Сант'Анджело – на него и синовете му.[16] Той също така предлага брак, като иска ръката на Джована за един от синовете си.[17] Папата подкрепя плана и непрекъснато призовава Робърт да го приеме. Вдовицата Катрин Валоа се обръща към своя полубрат френския крал Филип VI, за да се намеси и да блокира брака.[18] Тя предлага синовете си: Робер, принц на Таранто, и Луи, като подходящи съпрузи за Джована и Мария.[19] Папата е твърд и на 30 юни 1331 г. издава була, нареждайки Джована и сестра ѝ да се оженят за синовете на Карл Робер I.[20] Първоначално най-големият син на Карл Робер I, Лайош, е определен за съпруг на Джована.[21] По-малкият му брат Андрей е заместник на Лайош само в случай на преждевременна негова смърт.[22] В един момент по време на преговорите Карл Робер I променя решението си и настоява Андрю да се ожени за Джована.[23]

След смъртта на майката на Джована през 1332 г., втората съпруга на Робер (доведената майка на Джована), Санча Майоркска, поема отговорност за нейното образование.[24] Кралица Санча Майоркска, пламенна покровителка на духовните францисканци, живее като монахиня Кларис, въпреки че папата отказва да анулира брака ѝ с крал Робер.[25][26] Придворната на Джована, Филипа от Катания, упражнява още по-голямо влияние върху нейното образование.[27] Санча и Филипа са най-влиятелните личности в двора на Робер, където не се вземат решения без тяхното съгласие, според Бокачо.[28]

През лятото на 1333 година, Карл Робер I Унгарски идва лично в Неапол, за да завърши преговорите с чичо си относно брака на Джована и Андрей.[29] Той не пести пари по време на пътуването, защото иска да демонстрира своето богатство и мощ.[30] Двамата крале се споразумяват след по-нататъшни преговори.[31] Според споразумението, Андрей и Джована са сгодени, но Робер и Карл I също предвиждат, че Андрей трябва да се ожени за Мария, ако надживее Джована, а един от оцелелите синове на Карл I – Луи или Ищван – трябва да се ожени за Джована, ако Андрю умре преди нея.[32] Брачният договор е тържествено подписан на 26 септември.[33] На следващия ден Робер предоставя на Джована и Андрю Херцогство Калабрия и Княжество Салерно. [34] Папата предоставя необходимото разрешение за браковете през ноември 1333 година.[35] Бракът остава неконсумиран в продължение на години, най-вероятно поради незрялостта на Джована и Андрей,[36] но това поражда конфликти между различните клонове на дом Анжу.[37]

През 1334 година седемгодишната Джована е сгодена за братовчед си Андрей (Ендре) Анжуйски от унгарския клон на Анжуйската династия, който е син на унгарския крал Карл Роберт Анжуйски и брат на унгарския крал Лайош I Велики. Годеникът на Джована по бащина линия също притежава известни права върху неаполитанския престол, които някои смятат дори за по-големи от тези на самата Джована.

Кралица на НеаполРедактиране

ВстъпванеРедактиране

Крал Робер умира на 20 януари 1343 година,[38] на 67-годишна възраст, след 34 години като крал на Неапол.[39] При вземането на последното си причастие той изразява желанието си внучка му Джована да наследи престола на Неапол, но не споменава нищо за ролята на съпруга ѝ в управлението на кралството. Два дни по-късно Андрей е произведен в рицар и бракът му с Джована е сключен в съответствие с последните желания на покойния Крал.[40] След това съпрузите се срещат главно помежду си само на важни държавни и религиозни церемонии.[41] В останалите случаи те ходят в отделни църкви, посещават отделни места и Джована дори забранява на съпруга си да влиза в спалнята ѝ без нейно разрешение.[42] Петнадесетгодишният Андрю няма собствена хазна и придворните на Джована контролират ежедневните му разходи.[43]

Когато пише за политическата ситуация в Кралство Неапол след смъртта на крал Робер, Петрарка описва Джована и Андрю като: „две агнета, поверени на грижите на множество вълци, и аз виждам кралство без крал“.[44] Повечето политически фактори се възмущават от създаването на регентския съвет.[45] Джована се обръща към папа Климент VI и го моли да предостави титлата „крал“ на съпруга ѝ, най-вероятно защото иска да осигури подкрепата на унгарските анжуйци, за да съкрати срока на своето малолетие.[46] Папата разглежда създаването на регентския съвет като узурпация на суверенните му права, но иска да контролира администрацията на Неапол.[47] Той отхвърля предложението на Джоана, но рядко отправя писма директно до съвета.[48]

Агнес Перигор иска да осигури брака на сестрата на Джована, Мария, с най-големия си син, Карл Дурацо.[49] Вдовстващата кралица Санча и Джована подкрепят нейния план, но знаят, че Катрин Валоа-Куртене ще се противопостави на брака.[50] Братът на Агнес, Хели дьо Талейран-Перигор, е най-влиятелният кардинал в двора на папата в Авиньон.[51] Той убеждава Климент VI да издаде папска була на 26 февруари 1343 година, давайки съгласие Карл Дурацо да се ожени за всяка жена, която прецени. Владеейки булата, Мария е сгодена за Карл от Дурацо в присъствието на Джована, Санча Майоркска и други членове на регентския съвет в Кастел Нуово на 26 март.[52] Годежът възмущава Екатерина Валоа, която се обръща към френския крал Филип VI и папата, изисквайки от тях да постигнат отмяната му.[53] Два дни след сгодяването, Карл Дурацо отвлича Мария в замъка си, където пред свещеник тайно се женят и бракът скоро е сключен.[54]

Вторият син на Катрин Валоа-Куртене, Луиджи Таранто, нахлува във владенията на Карл Дурацо.[55] Карл Дурацо събира войските си, за да осигури отбраната на именията си.[56] Тайният брак на сестра ѝ вбесява Джована и тя изпраща писма до папата с искане за отмяна на брака.[57] Папа Климент VI отказва и заповядва на кардинал Талейран-Перигор да изпрати пратеник в Неапол да посредничи за постигане на компромис.[58] Емисарят на кардинала убеждава страните да подпишат споразумение на 14 юли 1343 година.[59] Легитимността на брака на Карл и Мария е призната, но Катрин Валоа и нейните синове получават парично обезщетение от кралската хазна.[60] Джована загубва доверието както в сестра си, така и към Дуръския клон на семейството си и започва да насърчава кариерата на нейните най-доверените васали, включително Филипа Катания, Робер и незаконния си чичо, Карл д'Артоа.[61]

След получаването на специална папска благословия, Джована I е коронована за кралица на Неапол през август 1344 г. Страхувайки се за живота си, Андрей пише на майка си Елжбета Локетек, че иска скоро да напусне страната. Обезпокоена, Елжбета пристига в Неапол, за да реши семейните проблеми на сина си. Преди да си замине, Елжбета моли папата да позволи синът ѝ да бъде коронован за крал на Неапол.

През 1344 г. Джована губи важен съюзник, след като доведената ѝ майка Санча Майоркска, която ѝ помага в борбата срещу различните дворцови групировки, се оттегля в манастир. Джована обаче продължава да устоява на засилващия се папски натиск върху кралството. В едно писмо до папата тя се съгласява съпругът ѝ да бъде коронован за крал, но при условие че единствено тя ще се смята за благословена от Бог.

Убийството на първия ѝ съпругРедактиране

Когато кралицата се разболява през лятото на 1344 година, Андрей предизвиква скандал, като заповядва да бъдат освободени братята Пипини, които са осъдени за убийство, изнасилване, грабеж, измяна и други престъпления. Освен това имуществото на братята е конфискувано и раздадено на други благородници, което сега настройва повечето от тях срещу Андрей.

Решени да предотвратят коронацията на Андрей, част от благородниците организират заговор за убийството му. Докато кралят и кралицата се намирали в Аверса, където били на лов, през нощта на 18 срещу 19 септември 1345 г.[62] Андрей излиза сам от стаята си, при което бил нападнат от заговорниците, които залостили вратите зад него. Въпреки че Андрей викал за помощ, а кралицата се намирала в една от съседните стаи, той е удушен с въже, а тялото му е хвърлено през прозореца. Свидетел на убийството става дойката на Андрей, която по-късно разказва за случилото се на брат му Лайош. Ролята на Джована в заговора за убийството на съпруга ѝ остава неразкрита, макар че слуховете ѝ приписват активна роля в събитията.

Брак с Лудовико Анжуйски и война с УнгарияРедактиране

 
Пожизнена фреска на Джована и Луиджи

На 25 декември 1345 Джована ражда син от покойния си съпруг. На следващата година кралицата се омъжва за братовчед си – принца на Таранто Лудовико Анжуйски. Отказът ѝ да вземе за съпруг по-малкия брат на покойния Андрей – Ищван, дава повод на унгарците да я обвинят в убийството на Андрей.

В писмото си от 15 януари 1346 г. до папа Климент VI, Лайош I Велики изисква от папата да детронира кралицата „съпруга-убиец“ в полза на Карл Мартел, нейният новороден син от Андрей.[63] Лайош също претендира за регентство на кралството по време на малолетието на племенника си, позовавайки се на бащиното си потекло на първороден син на бащата на Робер Мъдри, Шарл II Анжуйски.[64] Той дори обещава да увеличи размера на годишния данък, който кралете на Неапол да плащат на Светия престол.[65] След като папата не успява да разследва напълно убийството на Андрей, Лайош решава да нахлуе в Южна Италия.[66] Като подготовка за инвазията той изпраща своите пратеници в Анкона и други италиански градове преди лятото на 1346 г.[67]

 
худ. Гюстав Вапер – портретна фантазия: „Бокачо четеДекамерон“ на неаполитанската кралица Джована и Мария Аквино

През 1348 г. войските на унгарския крал Лайош I Велики навлизат в Неаполитанското кралство, а Джована и съпругът ѝ са принудени да бягат в Прованс. Разразилата се по това време чумна епидемия принуждава Лайош да се оттегли в Унгария, но на следващата година войските му отново окупират Неапол, принуждавайки кралицата и съпруга ѝ да търсят спасение в Гаета. Този път посредник между двамата става папа Климент VI, който убеждава Джована и Лайош да се съгласят на безпристрастно разследване на смъртта на Андрей. Разследването, извършено от папските легати, приключва със заключението, че Джована е участвала в организирането на убийството на съпруга си, но и че кралицата нямала никаква вина за това, тъй като действията ѝ били направлявани от дявола. Унгарският крал признава заключенията на доклада и се оттегля от Неапол, признавайки властта на Джована над кралството. Скоро обаче излиза наяве и причината за папското снизхождение към Джована – кралицата се отплаща на светия отец, като му продава град Авиньон срещу нищожна сума.

С течение на времето унгарците започват да се разглеждат като варвари от неаполитанския народ, включително Джовани Бокачо (който описва Луи Велики като „бяс“ и „по-злобен от змия“),[68] така че е лесно за кралицата и съпругът ѝ да спечелят популярност след завръщането си.

Среща с БокачоРедактиране

 
Илюстрация към книгата на Джовани БокачоЗнаменити жени

Блясъкът, който цари в нейния двор благодарение на покровителството на литературата и изкуството, контрастира на бедното и потиснато състояние на обикновения народ.

През 1351 година Бокачо, като пратеник на Флоренция, получава възможност да пребивава при двора на кралица Джована. Там той се запознава и с нейната дама Мария Аквино, описана от него впоследствие под името „Фиамета“.[69][70]

Крал Луиджи ТарантоРедактиране

 
Провансалска монета на „Крал Луи и кралица Джована“, отсечена между 1349 и 1362 година.

От началото на 1349 г. нататък всички документи за Кралството се издават на имената на съпруга и съпругата, а Луис безспорно контролира военните крепости. На монети, издадени по време на съвместното им управление, името на Луи винаги предшества името на Джована.[71] Въпреки че той не е официално признат от Климент за крал и съуправител до 1352 г., вероятно неаполитанците го считат за свой монарх от момента, в който той започва да действа като такъв.[72]

Луи се възползва от сътресенията, причинени от поредната унгарска атака, за да отнеме пълна кралска власт от съпругата си.[73] Той прочиства двора от нейните поддръжници.[74] Освобождава се от нейния любимец Енрико Карачиоло, когото обвинява в прелюбодейство през април 1349 г. и много вероятно е екзекутиран.[75] Два месеца по-късно, на 8 юни 1349 година, Катрин, дъщерята на Луиджи, умира на 1-годишна възраст.

След поредното унгарско настъпление, което стига до стените на Неапол през 1350 г., папа Климент VI изпраща легат, Реймонд Саке, епископ на Сен-Омер, с флот, командван от Hugues des Baux.[76] След това Луиджи Таранто обещава да уважи независимостта на Джована. Малко след това Лайош Велики, тежко ранен, се завръща в страната си.

През октомври 1351 г. Джована ражда второто си дете от Луиджи, друга дъщеря, Франсоаз. Пет месеца по-късно, на 23 март 1352 г., Луиджи получава официалното признание на Климент VI като съуправител на съпругата си във всичките сфери на управление. На 27 май 1352 Луи е коронясан с нея от архиепископа на Брага в Неапол.[77] Няколко дни по-късно, на 2 юни, Франсоаз, единственото оцеляло дете на двойката, умира на 8 месеца.

 
Пожизнен портрет на Джована, детайл от фреска на остров Капри на худ.Николо ди Томасо, 1360 г.

В същото време войските на наемника Арно де Черволе на 13 юли 1357 г. ограбват Прованс.[78] Филип II Таранто, брат на Луиджи (и трети съпруг на сестрата на Джована Мария Калабрийска от април 1355 г.), е изпратен в Прованс като генерален викарий, за да се бори срещу силите, които опустошават Прованс. Той купува подкрепата на войските на граф Арманяк, което също показва страха за местните хора. Накрая папа Инокентий VI постига освобождаването на тези групи отново с плащания.

Луиджи Таранто, който настива по време на къпане, се разболява. Състоянието му се влошава в продължение на един месец и той умира на 25 май 1362 г.[79] Приживе вторият ѝ съпруг оказва благотворно влияние върху кралицата, обуздавайки разточителството и лекомислието ѝ. Фактически Луи управлява кралството вместо съпругата си от 1346 до 1362 година. След смъртта му Джована отново управлява сама кралството си.

Брак с Хайме IVРедактиране

За третия си съпруг – титулярния крал на Майорка Хайме IV – Джована се омъжва през 1363 г., при условието че той няма да се меси в държавните дела на Неапол и няма да бъде коронован за крал на Неапол. Хайме IV действително не се меси в управлението на Неапол, отдавайки се на борбата срещу Арагон, който владее по това време Майорка. Хайме IV дори е пленен от арагонците и се налага Джована да изплати откуп за освобождаването му, а след връщането му в Неапол тя дори го поставя под домашен арест. Хайме IV обаче успява да избяга и умира по време на последната си кампания срещу Арагон през 1374 г.

Ахейското княжествоРедактиране

През 1373 г. Филип II Тарантски, брат на втория ѝ съпруг, преотстъпва на Джована I Ахейското княжество.

Конфликт с папата и смъртРедактиране

Обзета от манията да се сдобие с наследник на престола (синът ѝ умира още като дете), Джована жени родственика си Карл III Анжуйски, херцог на Дурацо, за племенницата си Маргарита и ги обявява за свои наследници.

През 1380 г., по време на западната схизма, когато Джована минава на страната на авиньонския антипапа Климент VII, неговият противник папа Урбан VI отлъчва неаполитанската кралица от църквата и признава дуръския херцог Карл Анжуйски за законен крал на Неапол.Конфликтът с папата и признаването на Карл за крал от Рим принуждават Джована да встъпи спешно в брак с авантюриста Отон Брауншвайгски и да осинови Луи I Анжуйски – брат на френския крал Шарл V. Преди Луи да успее да окаже помощ на осиновителката си, Карл III Анжуйски упява да разбие неаполитанските войски, командвани от съпруга на кралицата, и да влезе в Неапол на 26 юни 1381 година, обсаждайки кралицата в Кастел дел Ово. През август Отон прави опит да освободи съпругата си, но е заловен и хвърлен в тъмница.

 
Джована със сина си Карл на кръщението му, фреска от 1345 г.

Скоро след това Джована е принудена да се предаде и е затворена в крепостта Сан Феле близо до Муро Лучано. Карл Анжуйски дълго време се опитва да убеди Джована да се отрече от осиновяването на Луи I Анжуйски. Притиснат от коронацията на Луи за неаполитански крал, извършена лично от Урбан VI, и от неговите военни сили, Карл Анжуйски заповядва Джована I да бъде убита. Кралицата е удушена с възглавница на 12 май 1382 г.

ДецаРедактиране

От първия си брак с унгарския принц Андрей Джована I има един син:

  • Карл Мартел Неаполитански (1345 – 1348)

От втория си съпруг Лудовико Тарантски Джована I има две дъщери:

  • Катерина Неаполитанска (1347 – 1363)
  • Франческа Неаполитанска (1349 – 1352)

ИзточнициРедактиране

  1. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.
  2. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company.p. 15 ISBN 978-0-8027-7770-6.
  3. Casteen, Elizabeth (2015). From She-Wolf to Martyr: The Reign and Disputed Reputation of Johanna I of Naples. Cornell University Press. ISBN 978-0-8014-5386-1.pp. 2 – 3
  4. Casteen, Elizabeth (2015). From She-Wolf to Martyr: The Reign and Disputed Reputation of Johanna I of Naples. Cornell University Press.p. 9 ISBN 978-0-8014-5386-1.
  5. Duran, Michelle M.(2010). „The Politics of Art: Imaging Sovereignty in the Anjou Bible at Leuven“. In Watteeuw, Lieve; Van der Stock, Jan (eds.). The Anjou Bible. a Royal Manuscript Revealed: Naples 1340. Peeter. pp. 73 – 94. ISBN 978-90-429-2445-1.
  6. Casteen, Elizabeth (2015). From She-Wolf to Martyr: The Reign and Disputed Reputation of Johanna I of Naples. Cornell University Press. ISBN 978-0-8014-5386-1.pp. 2 – 3
  7. Monter, William (2012). The Rise of Female Kings in Europe, 1300 – 1800. Yale University Press. ISBN 978-0-300-17327-7.
  8. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. pp. 38 – 39, ISBN 978-0-8027-7770-6.
  9. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.pp. 40 – 41
  10. Monter, William (2012). The Rise of Female Kings in Europe, 1300 – 1800. Yale University Press. ISBN 978-0-300-17327-7.
  11. Lucherini, Vinni (2013). „The Journey of Charles I, King of Hungary, from Visegrád to Naples (1333): Its Political Implications and Artistic Consequences“. Hungarian Historical Review. 2 (2): 341 – 362.
  12. Casteen, Elizabeth (2015). From She-Wolf to Martyr: The Reign and Disputed Reputation of Johanna I of Naples. Cornell University Press. ISBN 978-0-8014-5386-1.
  13. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company.pp. 40 – 41 ISBN 978-0-8027-7770-6.
  14. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company.р.40 ISBN 978-0-8027-7770-6.
  15. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. р.40. ISBN 978-0-8027-7770-6.
  16. Lucherini, Vinni (2013). „The Journey of Charles I, King of Hungary, from Visegrád to Naples (1333): Its Political Implications and Artistic Consequences“. Hungarian Historical Review. 2 (2): 341 – 362.
  17. Lucherini, Vinni (2013). „The Journey of Charles I, King of Hungary, from Visegrád to Naples (1333): Its Political Implications and Artistic Consequences“. Hungarian Historical Review. 2 (2): 341 – 362.
  18. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company.p.40 ISBN 978-0-8027-7770-6.
  19. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company.p.40 ISBN 978-0-8027-7770-6.
  20. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company.p.41 ISBN 978-0-8027-7770-6.
  21. Lucherini, Vinni (2013). „The Journey of Charles I, King of Hungary, from Visegrád to Naples (1333): Its Political Implications and Artistic Consequences“. Hungarian Historical Review. 2 (2): 341 – 362.
  22. Lucherini, Vinni (2013). „The Journey of Charles I, King of Hungary, from Visegrád to Naples (1333): Its Political Implications and Artistic Consequences“. Hungarian Historical Review. 2 (2): 341 – 362.
  23. Lucherini, Vinni (2013). „The Journey of Charles I, King of Hungary, from Visegrád to Naples (1333): Its Political Implications and Artistic Consequences“. Hungarian Historical Review. 2 (2): 341 – 362.
  24. Lucherini, Vinni (2013). „The Journey of Charles I, King of Hungary, from Visegrád to Naples (1333): Its Political Implications and Artistic Consequences“. Hungarian Historical Review. 2 (2): 341 – 362
  25. Lucherini, Vinni (2013). „The Journey of Charles I, King of Hungary, from Visegrád to Naples (1333): Its Political Implications and Artistic Consequences“. Hungarian Historical Review. 2 (2): 341 – 362
  26. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.
  27. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6. p.19
  28. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company.p.33. ISBN 978-0-8027-7770-6.
  29. [Lucherini, Vinni (2013). „The Journey of Charles I, King of Hungary, from Visegrád to Naples (1333): Its Political Implications and Artistic Consequences“. Hungarian Historical Review. 2 (2): 341 – 362.
  30. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company.p. 42. ISBN 978-0-8027-7770-6
  31. Lucherini, Vinni (2013). „The Journey of Charles I, King of Hungary, from Visegrád to Naples (1333): Its Political Implications and Artistic Consequences“. Hungarian Historical Review. 2 (2): 341 – 362. p. 350
  32. Lucherini, Vinni (2013). „The Journey of Charles I, King of Hungary, from Visegrád to Naples (1333): Its Political Implications and Artistic Consequences“. Hungarian Historical Review. 2 (2): 341 – 362. p.350
  33. Lucherini, Vinni (2013). „The Journey of Charles I, King of Hungary, from Visegrád to Naples (1333): Its Political Implications and Artistic Consequences“. Hungarian Historical Review. 2 (2): 341 – 362.pp. 348 – 349
  34. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company.p. 45 ISBN 978-0-8027-7770-6.
  35. Lucherini, Vinni (2013). „The Journey of Charles I, King of Hungary, from Visegrád to Naples (1333): Its Political Implications and Artistic Consequences“. Hungarian Historical Review. 2 (2): 341 – 362.,p.350
  36. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6. pp. 63 – 64
  37. Abulafia, David (2000). The Italian south. In Jones, Michael (ed.). The New Cambridge Medieval History, Volume 6, c.1300–c.1415. Cambridge: Cambridge University Press. pp. 488 – 514. ISBN 978-1-139-05574-1.
  38. Пиер Милза. „История на Италия“. Издателство „Рива“ изд.2007 година, стр.319
  39. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company.p. 65 ISBN 978-0-8027-7770-6.
  40. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.pp. 67 – 68
  41. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company.p. 78 ISBN 978-0-8027-7770-6
  42. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company.p. 78 ISBN 978-0-8027-7770-6
  43. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company.p. 78 ISBN 978-0-8027-7770-6
  44. Casteen, Elizabeth (2015). From She-Wolf to Martyr: The Reign and Disputed Reputation of Johanna I of Naples. Cornell University Press.p.37 ISBN 978-0-8014-5386-1.
  45. Casteen, Elizabeth (2015). From She-Wolf to Martyr: The Reign and Disputed Reputation of Johanna I of Naples. Cornell University Press. ISBN 978-0-8014-5386-1.
  46. Casteen, Elizabeth (2015). From She-Wolf to Martyr: The Reign and Disputed Reputation of Johanna I of Naples. Cornell University Press. ISBN 978-0-8014-5386-1.
  47. Casteen, Elizabeth (2015). From She-Wolf to Martyr: The Reign and Disputed Reputation of Johanna I of Naples. Cornell University Press. ISBN 978-0-8014-5386-1.
  48. Casteen, Elizabeth (2015). From She-Wolf to Martyr: The Reign and Disputed Reputation of Johanna I of Naples. Cornell University Press. ISBN 978-0-8014-5386-1.
  49. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6p. 70
  50. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.p. 71
  51. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.p. 70
  52. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.p. 73
  53. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.p. 73
  54. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.p. 74
  55. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.p. 74
  56. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.p. 74
  57. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.p. 74
  58. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.р.75
  59. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.p.76
  60. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.pp.75 – 76
  61. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.pp.75 – 76
  62. Пиер Милза. История на Италия.изд Рива изд.2007 година, стр.319
  63. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.
  64. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.
  65. Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.
  66. Ласло Контлер. История на Унгария, Рива,2009 г.,стр.98.
  67. Kontler, László (1999). Millennium in Central Europe: A History of Hungary. Atlantisz Publishing House. ISBN 963-9165-37-9.
  68. Casteen, Elizabeth (3 June 2011). „Sex and Politics in Naples: The Regnant Queenship of Johanna I“. Journal of the Historical Society. Malden, MA, USA: Blackwell Publishing. 11 (2): 183 – 210. doi:10.1111/j.1540-5923.2011.00329.x. ISSN 1529-921X. OCLC 729296907.
  69. *Vittorio Zaccaria’s translation of Boccaccio’s De mulieribus claris, second edition (Milan) 1970, biography number 106
  70. Lucia Battaglia Ricci, Boccaccio, Rome, Salerno Editrice, 2011, ISBN 88-8402-291-6
  71. Philip Grierson, Lucia Travaini: Medieval European Coinage: Volume 14, South Italy, Sicily, Sardinia: With a Catalogue of the Coins in the Fitzwilliam Museum, Cambridge, Volume 14, Part 3. Cambridge University Press, 1998, pp. 230, 511
  72. Samantha Kelly: The Cronaca Di Partenope: An Introduction to and Critical Edition of the First Vernacular History of Naples (c. 1350), 2005, p. 14.
  73. Philip Grierson, Lucia Travaini: Medieval European Coinage: Volume 14, South Italy, Sicily, Sardinia: With a Catalogue of the Coins in the Fitzwilliam Museum, Cambridge, Volume 14, Part 3. Cambridge University Press, 1998, pp. 230, 511.
  74. Michael Jones, Rosamond McKitterick: The New Cambridge Medieval History: Volume 6, C.1300-c.1415. Cambridge University Press, 2000, p. 510.
  75. Samantha Kelly: The Cronaca Di Partenope: An Introduction to and Critical Edition of the First Vernacular History of Naples (c. 1350), 2005, p. 14.
  76. Léonard, Émile-G (1954). Les Angevins de Naples. Paris: Presses universitaires de France.p. 362
  77. D'Arcy Boulton, Jonathan Dacre: The Knights of the Crown: The Monarchical Orders of Knighthood in Later Medieval Europe, 1325 – 1520, Boydell Press, 2000, p. 214.
  78. Léonard, Émile-G (1954). Les Angevins de Naples. Paris: Presses universitaires de France.
  79. Busquet, Raoul (30 November 1954). Histoire de Provence (1997 ed.). Imprimerie nationale de Monaco.p. 195
  • Elizabeth Casteen, „Sex and Politics in Naples: The Regnant Queenship of Johanna I,“ Journal of the Historical Society, 11,2 (2011), 183 – 210.
  • Гуковский, Матвей Александрович. Итальянское Возрождение. 2-е изд., испр. и доп. – Л.: Издательство Ленинградского университета, 1990. – ISBN 5-288-00163-4
  • A. Dumas, Joan of Naples: e-text
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Joan I of Naples“ и страницата „Джованна I (королева Неаполя)“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.