Джовани I Бентивольо

Джовани I Бентивольо (на италиански: Giovanni I Bentivoglio; * ок. 1358 в Болоня; † 26 юни 1402 в Болоня) е италиански благородник, първият владетел на Болоня от фамилията Бентивольо, управлявал от 14 март 1401 до 28 юни 1402 г. [1]

Джовани I Бентивольо
1-ви владетел на Болоня
Giovanni I Bentivoglio.jpg
Джовани I Бентивольо
Управлениеот 14 март 1401 до 28 юни 1402
Лични данни
Роден
1358 г.
Починал
26 юни 1402 г. (44 г.)
Болоня
Семейство
ДинастияБентивольо
БащаАнтонио Бентивольо
БраковеЕлизабета ди Чино да Кастел Сан Пиетро
Маргерита Гуидоти
ПотомциАнтон Галеацо Бентивольо, Ерколе Бентивольо, Джована Бентивольо
Джовани I Бентивольо в Общомедия
Сан Джакомо Маджоре, Болоня

Фамилията Бентивольо произлиза от Енцио от Сардиния (крал на Сардиния 1239 – 1249), извънбрачен син на император Фридрих II Хоенщауфен.

Баща му Антонио Бентивольо е в делегацията на град Болоня през 1370 г. в Авиньон, за да поздрави за избора папа Григорий XI (Пиер Рожер дьо Бофорт) (1370 – 1378)– суверенът на Болоня.[2] Той живее в Санта Цецилия.

През 1376 г. жителите на Болоня изгонват папския легат и създават свободна комуна. След това създават новото управление на Шестнадесетте реформатори на Свободната държава, която трае до 18 век. [3] Папа Григорий XI признава новата форма на управление през 1377 г. През 1392 г. папа Бонифаций IX (Пиетро Томачели) (1389 – 1404) дава папския викариат за 25 години на Съвета на шестнадесетте и техните ръководители, Гонфалониере ди Джидиция.

Така се създават условията за по-късното господство на Бентивольо над Болоня.

Джовани Бентивольо е номиниран за Старейшина през 1397 г. През 1399 г. той прави неуспешен опит да свали управлението на гонфалониера Карло Дзамбекцари. Джовани трябва да бяга в изгнание. Дзамбекцари умира същата година от чума и Джовани може да се върне в Болоня преди края на годината. Той е избран като член на Градското управление на шестнадесетте.

Чрез финансовата помощ на Джан Галеацо Висконти, херцог на Милано (1395 – 1402), Джовани събира войска и изненадващо я докарва в Болоня. С нейна помощ е избран за синьор на Болоня на 14 март 1401 г. Той носи титлата „Johannes de Bentivoglis Bononiae dominus hac pacis et Justitcie conservator“. Обаче след петнадесет месеца е свален на 26 юни 1402 г. и затворен в градския палат. След три дена намират гол труп пред олтара на църквата „Сан Джакомо“.

След свалянето и убийството му Болоня е към папската държава.

Брак и потомствоРедактиране

Жени се два пъти:

1. ∞ за Елизабета да Кастел Сан Пиетро, дъщеря на Чино, от която има двама сина и една дъщеря:

2. ∞ за Маргерита Гуидоти, от която няма деца.


ИзточнициРедактиране

  1. Bentivòglio, Giovanni I. – Signore di Bologna, treccani.it
  2. Cecilia M. Ady: „I Bentivoglio“ dall´Oglio editore. (“The Bentivoglio of Bologna, Clarendon Press Oxford)
  3. Cecilia M. Ady: op. cit. S. 13

ЛитератураРедактиране

  • Cecilia M. Ady: I Bentivoglio dall´Oglio editore. (The Bentivoglio of Bologna: A study in Despotism, Clarendon Press, Oxford, 1937)
  • Rendina, Claudio (1998). I capitani di ventura. Rome: Newton Compton.
  • Bosdari F.: Giovanni I Bentivoglio, Signore di Bologna (atti, serie IV, vol. 5 1915)

Външни препраткиРедактиране