Джокякарта (на индонезийски: Yogyakarta; на явански: ꦔꦪꦺꦴꦒꦾꦏꦂꦠ) или накратко Джокджа, е столицата на специалния регион Джокякарта в Индонезия. Градът е важен център на яванските класически култура и изкуство.[1] Джокякарта е известен като образователния център на Индонезия и в него се намират много училища, университети и научни институти.[2][3][4]

Джокякарта
Yogyakarta
— град —
Знаме
      
Герб
Montage of Yogyakarta.jpg
Indonesia relief location map.jpg
-7.8014° с. ш. 110.3644° и. д.
Джокякарта
Страна Flag of Indonesia.svg Индонезия
Провинция
Площ 2159 km²
Надм. височина 113 m
Население 422 732 души (2017)
196 души/km²
Агломерация 4 010 436 души
Кмет Харяди Суюти
Пощенски код 55111–55792
Телефонен код +62 274
МПС код AB
Джокякарта в Общомедия

Джокякарта е столицата на султаната Джокякарта и служи като столица на Индонезия от 1946 до 1948 г. по време на Индонезийската национална революция. Един от кварталите в югоизточната част на града, Котагеде, е столица на султаната Матарам в периода 1587 – 1613 г.

Към 2017 г. населението на самия град възлиза на 422 732 души, а на метрополния регион – 4 010 436 души. Градът има един от най-високите ИЧР в Индонезия.

ИсторияРедактиране

Към 7 век местността на днешния града е част от будисткото кралство Шайлендра. Към края на 13 век индуистката империя Маджапахит покорява източната част на Ява и територията на днешна Джокякарта попада под нейна власт. През 1602 г. в региона се установяват холандците. По това време той се управлява от могъщия мюсюлмански султанат Матарам. Противопоставяйки се на холандската намеса в яванската политика, султан Хаменгкубуана премества двореца си от Котагеде в Йогя през 1755 г., кръщавайки града Джокякарта. През 1811 г. британците превземат града, а султан Хаменгкубуана II е детрониран и изпратен в изгнание. През 1816 г. холандците си възвръщат контрола над остров Ява, а към 1830 г. колониалното им господство вече е здраво стъпило. След период на японска окупация през Втората световна война се образува република Индонезия. Националната столица е преместена в Джокякарта, когато холандските сили окупират Джакарта през 1946 г. Когато Индонезия окончателно извоюва независимостта си през 1949 г., столицата е преместена обратно в Джакарта, а Джокякарта получава статут на специален регион.[5]

Тежко земетресение удря града през 2006 г., убивайки над 5700 хиляди души и нанасяйки многобройни материални щети.

ГеографияРедактиране

Площта на града е 32,5 km2, а на целия метрополен район – 2159 km2. Докато той се разпростира във всички посоки султанския дворец Кратон, ядрото на съвременния град се намира в северната част и се е образувало около постройки от холандската колониална епоха и търговския район. Улица „Малиоборо“ е основната търговска улица за туристите в града, докато улица „Соло“ е търговският район, който се посещава главно от местните. В югоизточната част на град се намират големият местен пазар Берингхаржо и реставрираната холандска крепост Вредебург.

Около султанския дворец Кратон се намира гъсто населен жилищен район, който заема земи, които в миналото са били притежание на султана. Доказателства за бившото им приложение са останалите стари стени из града и останките от водния замък Таман Сари, построен през 1758 г. като градина за отдих. Реконструкцията му започва през 2004 г., а в днешно време е популярна туристическа забележителност.

Близо до града се намира вулканът Мерапи, като северните покрайнини на града се изкачват по южните му склонове. Това е най-активният вулкан в Индонезия и изригва редовно от 1548 г. насам, като последното му изригване е от март 2020 г.

КлиматРедактиране

Климатът в града е тропичен мусонен. Валежите през най-сухия месец, август, са под 60 mm. Най-влажният месец е януари, когато валежите са средно 392 mm. Климатът се влияе от мусоните. Средната годишна температурата е между 26 и 27 °C. Най-топлият месец е април.

Климатични данни за Джокякарта
Показатели яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 31 32 32 33 32 32 32 32 34 35 35 32 35
Средни максимални температури (°C) 29,8 30,2 30,4 31,3 31,1 31,0 30,3 30,7 31,1 31,4 30,7 30,1 30,7
Средни температури (°C) 26,3 26,5 26,6 27,1 26,9 26,2 25,4 25,6 26,4 27,0 26,8 26,4 26,4
Средни минимални температури (°C) 22,9 22,8 22,9 23,0 22,7 21,5 20,6 20,6 21,7 22,7 23,0 22,8 22,3
Абсолютни минимални температури (°C) 20 20 18 20 18 16 17 16 17 18 20 20 16
Средни месечни валежи (mm) 392 299 363 149 141 68 29 16 49 136 237 278 2157
Източник: [6][7]

ИкономикаРедактиране

Третичният сектор играе важна роля в икономиката на града. Той покрива продажбите на едро и дребно, ремонта на моторни превозни средства, транспорта, складирането, ресторантьорството, информацията и комуникациите, финансовите и застрахователните услуги, недвижимите имоти и т.н. Той съставлява 78,28% от регионалния БВП, който към 2017 г. възлиза на 31,31 трилиона рупии. Икономическият растеж на Джокякарта през 2017 г. е 5,24%.[8][9]

Градът разполага с международно летище. От 1872 г. е свързан с железопътна линия до Джакарта.

ИзточнициРедактиране

  1. On Java, a Creative Explosion in an Ancient City. // The New York Times. Посетен на 16 декември 2018.
  2. Introducing UGM. // 26 март 2017. Посетен на 4 октомври 2018.
  3. Top Universities in Indonesia. // Top Universities. Посетен на 4 октомври 2018.
  4. UGM Ranks First in Indonesia and 53rd in Asia. // Southeast Asian University Consortium for Graduate Education in Agriculture and Natural Resources. 3 октомври 2018. Посетен на 26 март 2017.
  5. Yogyakarta. // Encyclopædia Britannica, 18 октомври 2012. Посетен на 4 април 2020.
  6. Climate: Yogyakarta. // Climate-Data.org. Посетен на 19 май 2016.
  7. YOGYAKARTA, INDONESIA. // Weatherbase. Посетен на 19 май 2016.
  8. LAJU PERTUMBUHAN PDRB KOTA YOGYAKARTA ATAS DASAR HARGA KONSTAN 2010 MENURUT LAPANGN USAHA TAHUN 2011 – 2016. // 2016.
  9. Nugroho, Ari. Pertumbuhan Ekonomi DIY Triwulan III-2017 Capai 5,41 Persen. // Tribunnews. 2017. Посетен на 14 януари 2019.