Джонатан Голдбърг

американски литературен историк, специалист по ренесансова литература

Джонатан Голдбърг (на английски: Jonathan Goldberg) е професор по англицистика. Макар и не централна фигура, но считан за един от представителите на Новия историцизъм в литературознанието.[1][2] Заниманията му са съсредоточени върху връзката на модерната литература с модерната мисъл, а още по-конкретно – с оглед възприемането на пола и сексуалността.

Джонатан Голдбърг
Jonathan Goldberg
американски литературен историк, специалист по ренесансова литература
Роден

Националност Флаг на САЩ САЩ
Образование Колумбийски университет
Научна дейност
Област Теория на литературата
Работил в Университет „Джонс Хопкинс“
Университет Темпъл
Университет Браун
Университет Дюк
Университет Емори

БиографияРедактиране

Джонатан Голдбърг завършва Колумбийския университет в Ню Йорк (бакалавър – 1964, магистър – 1965, доктор – 1968). Професор по англицистика (Sir William Osler Professor of English Literature) в Университета „Джонс Хопкинс“, преподавал също в университетите Темпъл, Браун и Дюк. От есента на 2006 г. професор по англицистика (Arts and Sciences Distinguished Professor of English) в Университета Емори, където оглавява програмата по изследвания на пола и сексуалността (2008 – 2012).[3]

БиблиографияРедактиране

АвторРедактиране

  • Endlesse Worke: Spenser and the Structures of Discourse (Безкрайни творби: Спенсър и структурите на дискурса) (1981)
  • James I and the Politics of Literature: Shakespeare, Donne, and Their Contemporaries (Джеймс I и политиките на литературата: Шекспир, Дън и техните съвременници) (1983)
  • Voice Terminal Echo: Postmodernism and English Renaissance Texts (Последното ехо на гласа: Постмодернизмът и английските ренесансови текстове) (1986)
  • Writing Matter: From the Hands of the English Renaissance (Материята на писането: От ръцете на Английския ренесанс) (1990)
  • Sodometries: Renaissance Texts, Modern Sexualities (Содометрии: Ренесансови текстове, модерни сексуалности) (1992)
  • Desiring Women Writing (Желаейки женското писане) (1997)
  • The Generation of Caliban (Поколението на Калибан) (2001)
  • Willa Cather and Others (Уила Кадър и другите) (2001)
  • Shakespeare's Hand (Ръката на Шекспир) (2003)[4]
  • Tempest in the Caribbean (Бурята в Карибско море) (2004)
  • The Seeds of Things (Семената на нещата) (2009)
  • Strangers on a Train (Непознати във влака) (2012)[5]
  • Melodrama: An Aesthetics of Impossibility (Мелодрамата: Естетика на невъзможността) (2016)[6]
  • Sappho: fragments (Сафо: Фрагменти) (2018)
  • Saint Marks: Words, Images, and What Persists (2019)

РедакторРедактиране

  • John Milton, Major Works (Джон Милтън, Основни творби) (1991, съредактор)
  • Queering the Renaissance (Остранностяването на Ренесанса) (1994, редактор)
  • Reclaiming Sodom (Възстановяването на Содом) (1994, редактор)
  • Eve Kosofsky Sedgwick, The Weather in Proust (Атмосферните условия у Пруст) (2012, редактор)[3]

ИзточнициРедактиране

  1. New Historicism, Oxford Reference ((en))
  2. Jenny Bourne Taylor, New Historicism, В: Dictionary of Cultural and Critical Theory, ed. by Michael Payne, 1997 ((en))
  3. а б Страница на проф. Голдбърг на сайта на департамента по англицистика на Университета Емъри ((en))
  4. Съдържание на „Shakespeare's Hand“
  5. Откъс от Strangers on a Train, сайт на издателство Arsenal Pulp Press ((en))
  6. За Melodrama: An Aesthetics of Impossibility, сайт на издателството на Университета Дюк ((en))

Външни препраткиРедактиране