Джон Адамс (композитор)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за американския композитор. За американския президент вижте Джон Адамс.

Джон Адамс (на английски: John Coolidge Adams) е съвременен американски композитор.

Джон Адамс
John Adams
американски композитор
JA-portrait-1-LW.jpg
Роден
John Coolidge Adams

Националност Флаг на САЩ САЩ
Образование Харвардски университет
Професия композитор, ръководител на оркестър, кларинетист
Музикална кариера
Стил Класическа музика
Направление минимализъм
Активност 1973 –
Лейбъл Nonesuch Records
Известни творби „Shaker Loops“ (1978)
„Nixon in China“ (1987)
„El Niño“ (2000)
„On the Transmigration of Souls“ (2002)
Семейство
Деца Самюъл Адамс

Уебсайт www.earbox.com
Джон Адамс в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 15 февруари 1947 г. Завършва Харвардския университет, където негов преподавател е Роджър Сешънс. През 1972 г. сам започва преподавателска дейност в консерваторията в Сан Франциско.

В средата на 70-те години Адамс е под влиянието на електронната музика, но по-късно се насочва към минимализма на Карлхайнц Щокхаузен и Стив Райк.

Музикални произведенияРедактиране

Електронни
  • „Оникс“ (1976)
Ансамблови
  • „Музика за пианола“ (1982)
За сцена
  • „Никсън в Китай“ – опера (1987), опера с либрето, писано от Алис Гудман [1]
  • „Смъртта на Клингхофър“ – опера (1991), опера с либрето, писано от Алис Гудман
За оркестър
  • „Шейкър лупс“ – за седем струнни инструмента (1978)
  • „Хармониум“ – за хор и оркестър (1981)
  • „Кратко пътуване в бърза кола“ (1986)
  • „Лолапалуза“ (1995) – едно от най-добрите произведения на Джон Адамс, писано за неговия приятел, диригента Саймън Ратъл [2]
  • „Шехерезада.2“ (2014) – драматична симфония за цигулка и оркестър, написана специално за цигуларката Лейла Йозефович

ИзточнициРедактиране

  • Ан Грей, „Пътеводител в съвременната музика“, издателство „Валент“, София, 1994

БележкиРедактиране

  1. „Думи за операта“, сп. „ЛИК“, кн. 6, юни 2005.
  2. „Сър Саймън Ратъл: Аз съм дете на моето време“, интервю на катерина Дочева, в. „Култура“, бр. 4, 4 февруари 2005.

Външни препраткиРедактиране