Джон Лангшоу Остин

английски философ
(пренасочване от Джон Остин)

Джон Лангшоу Остин (на английски: John Langshaw Austin) е британски философ на езика, популярен с концепцията за речевите актове и идеята, че речта сама по себе си е вид действие.

Дж. Л. Остин
J. L. Austin
английски философ
Роден
Починал
Оксфорд, Англия

Образование Бейлиъл Колидж
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на 20 век
Школа Континентална философия, Аналитична философия
Интереси Философия на езика, етика
Идеи Речеви актове, перформативност
Текстове Как с думи се вършат неща (1962)
Повлиян Джилбърт Райл
Повлиял Джон Сърл · Станли Кавел
Научна дейност
Област Реторика
Образование Оксфордски университет
Работил в Оксфордски университет

БиографияРедактиране

Роден е на 26 март 1911 г. в Ланкастър в семейството на архитекта Джефри Лангшоу Остин (1884 – 1971) и съпругата му Мери Хътън Боус-Уилсън (1883 – 1948). През 1921 г. семейството се премества в Шотландия, където бащата на Джон става секретар на училището „Св. Ленард“. Остин завършва гимназията на Шрусбъри през 1924 г. и продължава обучението си по класическа филология в Балиол Колидж на Оксфордския университет (1929 – 1933). В Оксфордския университет протича и академичната му кариера – в колежа Ол Соулс (1933 – 1935) и в колежа Модлин (1935 – 1939).

През 1933 г. получава правото да води първия си курс по Literae Humaniores (Класическа филология и философия), както и наградата „Гайсфорд“ за гръцка проза. Воденето на Literae Humaniores му създава траен задълбочен интерес към произведенията на Аристотел.[1] Първият му щатен ангажимент идва през 1935 г. като член на преподавателския състав в колежа Модлин.

Ранните интереси на Остин се отнасят до творчеството на Аристотел, Кант, Лайбниц и Платон (на първо място диалога Теетет). От съвременниците му силно му повлияват Джордж Едуард Мур, Джон Кук Уилсън и Харолд Причард. Те формират възгледа му, че нашите конкретни преценки са по-сигурни от по-общите заключения.[2]

През Втората световна война работи за MI6. Той е в екипа по организацията на Десанта в Нормандия. Напуска армията с чин подполковник и е отличен за службата си съз званието Офицер на Ордена на Британската империя, носител на френския Военен кръст и званието Офицер на Легиона за заслуги на САЩ.[1][3][4]

От 1952 г. до края на живота си е професор по морална философия в колежа Крайстчърч на Оксфордския университет. Публикува рядко, а влиянието му до голяма степен се осъществява чрез преподаването му и особено благодарение на известните му „Съботни утринни беседи“.[1]

В средата на 50-те години посещава Харвард и Бъркли. В Харвард през 1955 г. изнася лекциите в чест на Уилям Джеймс, които ще се превърнат в най-прочутата му книга, Как с думи се вършат неща.[5] Тогава се запознава и с Ноам Чомски.[6] През 1956 – 1957 г. е председател на Аристотеловото общество (Aristotelian Society).

Умира на 8 февруари 1960 г. в Оксфорд на 48-годишна възраст от рак на белите дробове.[7]

Научни приносиРедактиране

Неговите трудове през 50-те години на 20. век допринасят както за теоретичното предначертаване и за терминологията на модерните изследвания на речевите актове, развита по-късно, например, от Джон Сърл, Уилям Алстон, Франсоа Реканати, Кент Бах и Робърт Харниш.

БиблиографияРедактиране

  • Sense and Sensibilia, 1962, (ed. G. J. Warnock), Oxford: Clarendon Press. ISBN 0-19-824579-3
  • How to do Things with Words: The William James Lectures delivered at Harvard University in 1955, 1962 (eds. J. O. Urmson and Marina Sbisà), Oxford: Clarendon Press. ISBN 0-674-41152-8
    Как с думи се вършат неща, София: ИК „Критика и хуманизъм“, 1996.
  • Philosophical Papers, 1961, 1970, 1979, (eds. J. O. Urmson and G. J. Warnock), Oxford: Oxford University Press. ISBN 0-19-824627-7
  • The Foundation of Arithmetic: A Logico-Mathematical Enquiry into the Concept of Number (1980) by Gottlob Frege (author) and J. L. Austin (translator) ISBN 978-081010-605-5
  • Philosophy of Language: The Central Topics by Susana Nuccetelli, Gary Seay, J. L. Austin and Anthony Brueckner

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Hacker, P. M. S. 'Austin, John Langshaw (1911 – 1960)', в: Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, 2004 онлайн.
  2. Longworth, Guy. John Langshaw Austin. Spring 2017. Metaphysics Research Lab, Stanford University, 2017. Посетен на 2019-08-08.
  3. John Langshaw Austin. // Посетен на 26 July 2014.
  4. Warnock, G. J.. Austin, John Langshaw, 1911 – 1960 – memoir extract relating to military intelligence work. // Посетен на 2019-03-26.
  5. Proceedings of the Aristotelian Society, 1956 – 57. See Stanley Cavell, The Claim of Reason: Wittegenstein, Skepticism, Morality and Tragedy (New York: Oxford, 1979) xv.
  6. Longworth, Guy. J. L. AUSTIN (1911 – 1960). London, Continuum, 2011. ISBN 9781441131393. OCLC 743129326. Austin met Noam Chomsky on a visit to Harvard in 1955, during which he gave the William James lectures... Chomsky was immediately sympathetic to central aspects of Austin’s thinking about language use and truth. In particular, he found common cause with the view that ordinary assessment as to truth depends on specific features of the occasions on which we speak...
  7. Remembering J. L. Austin. // J.L. Austin on language. Houndmills, Basingstoke, Hampshire. ISBN 113732998X. OCLC 865063400. He returned from America in early 1959 and by early December was diagnosed with lung cancer. By February 1960, just a few weeks short of his 49th birthday, he was dead...

Външни препраткиРедактиране