Уикипедия

Джон Уилям Уотърхаус

Джон Уилям Уотърхаус (на английски: John William Waterhouse), член на Кралската академия по изкуствата (6 април 1849 – 10 февруари 1917), е английски художник, известен с работата си в стила на прерафаелитите. Той работи няколко десетилетия след разпадането на Братството на прерафаелитите, достигнало своя разцвет в средата на деветнадесети век, и затова неговият стил се нарича „модерен прерафаелит“[3]. Творбите му са характерни със своите изображения на жени от древногръцката митология и легендата за Артур и показват стилистично влияние не само от страна на прарафаелитите, но и от неговите съвременници импресионистите.

Джон Уилям Уотърхаус
John William Waterhouse
британски художник
Роден
Починал
ПогребанВеликобритания
Учил вКралска академия по изкуствата
Кариера в изкуството
Жанрпортрет[1][2]
НаправлениеПрерафаелити, Импресионизъм, символизъм
Известни творби„Танатос в изобразителното изкуство“
Семейство
Подпис
Джон Уилям Уотърхаус в Общомедия

Роден в Италия от английски родители художници, той по-късно се мести в Лондон, където се записва в Кралската академия на изкуствата. Скоро започва да участва в годишните летни изложби на академията, като се фокусира върху създаването на големи платна, изобразяващи сцени от ежедневния живот и митологията на древна Гърция. По-късно възприема художествения стил на прерафаелитите, въпреки че е излязъл от мода на британската арт сцена няколко десетилетия преди това.

Макар и да не е толкова добре познат като ранни художници прерафаелити като Данте Габриел Росети, Джон Миле и Уилям Холман Хънт, работата на Уотърхаус днес е изложена в няколко големи британски художествени галерии, а през 2009 година Кралската академия на изкуствата организира голяма ретроспекция на работата му.

Биография редактиране

Ранни години редактиране

Уотърхаус е роден в Рим в семейството на английски художници Уилям и Изабела Уотърхаус през 1849 г. През същата година на лондонската арт сцена излизат прерафаелитите, включително Данте Габриел Росети, Джон Миле и Уилям Холман Хънт и я завземат[4]. Точната дата на раждането му не е известна, въпреки че е бил кръстен на 6 април, а изучаващият работата му Питър Трипи смята, че той е роден между 1 и 23 януари[5]. Ранните години от живота му в Италия вероятно са една от причините много от по-късните му картини да са върху теми от Древен Рим или взети от римската митология.

Когато той е на пет години, семейството се премества в лондонския квартал Южен Кенсингтън, близо до новопостроения Музей Виктория и Албърт. Уотърхаус или „Нино“ по артистичен псевдоним бил насърчаван да рисува, а често и да скицира произведения от Британския музей и Националната галерия[6]. През 1871 той е приет да учи в Кралската академия, първоначално скулптура, преди да премине към живописта.

Ранна кариера редактиране

Ранните му работи са на класически теми в духа на Лорънс Алма-Тадема и Фредерик Лейтън. Тези ранни творби били изложени в галерия Дъдли и в Дружеството на британските художници. През 1874 Уотърхаус представя на лятната изложба на Кралската академия по класическа алегория „Сън и неговият полубрат Смърт“[7]. Картината е много добре приета и той участва в изложбите на Академията почти всяка година без 1890 и 1915 докато е жив. Той получава кураж след като през 1876 г. излага картината After the Dance и му се отделя главно място във всяка следваща лятна изложба на академията. Вероятно в резултат на това картините му стават все по-големи по размер[8].

Късна кариера редактиране

През 1883 г. се жени за Естър Кенуорти, дъщеря на преподавател по изобразително изкуства в Илинг, която вече е излагала свои картини в Кралската академия. Те имат две деца, които умират малки. През 1895 г. Уотърхаус е избран за пълноправен член на Кралската академия. Той преподава в Художествената гимназия Сейнт Джон Ууд и става част от Съвета на Кралската академия.

 
„Сън и неговият полубрат Смърт“, 1874

Една от най-известните му картини е The Lady of Shalott, която разказва за Илейн от Астолат, която умира от мъка, защото Ланселот не отговаря на чувствата ѝ. Уотърхаус създава три картини с нейния образ през 1888, 1894 и 1916 г. Друг любим герой на твореца е Офелия, а най-известната от неговите картини с Офелия я изобразява точно преди смъртта ѝ, поставяйки цветя в косата си докато седи върху клон от дърво, надвесено над езеро. Той се вдъхновявал от картини, посветени на Офелия от Данте Габриел Росети и Джон Миле. Представя картината Офелия, нарисувана през 1888, за да получи дипломата си от Кралската академия. След това картината е изгубена чак до 20 век, а днес е в колекцията на Лорд Лойд-Уебър. Уотърхаус рисува Офелия отново през 1894, 1909 и 1910 г. и планира още една картина от поредицата, наречена „Офелия в двора на църквата“ („Ophelia in the Churchyard“).

Уотърхаус не успява да завърши серията с Офелия, защото се разболява тежко от рак през 1915 г. и умира две години по-късно. Гробът му е на гробището Кенсал-грийн в Лондон.

Галерия редактиране

Джон Уотърхаус създава общо 118 картини.

1870 редактиране

  •  
    Undine
    1872
  •  
    Gone, But Not Forgotten
    1873
  •  
    The Unwelcome Companion--A Street Scene in Cairo
    1873
  •  
    La Fileuse
    1874
  •  
    In the Peristyle
    1874
  •  
    Miranda
    1875
  •  
    A Sick Child brought into the Temple of Aesculapius
    1877
  •  
    The Remorse of the Emperor Nero after the Murder of his Mother
    1878

1880 редактиране

  •  
    Dolce far Niente
    1880
  •  
    Diogenes
    1882
  •  
    The Favourites of the Emperor Honorius
    1883
  •  
    Consulting the Oracle
    1884
  •  
    Saint Eulalia
    1885
  •  
    Magic Circle
    1886
  •  
    The Lady of Shalott
    1888
  •  
    Cleopatra
    1888
  •  
    Ophelia
    1889

1890 редактиране

  •  
    A Roman Offering
    1890
  •  
    Circe Offering the Cup to Ulysses
    1891
  •  
    Ulysses and the Sirens
    1891
  •  
    Danaë
    1892
  •  
    Circe Invidiosa
    1892
  •  
    A Naiad or Hylas with a Nymph
    1893
  •  
    La Belle Dame sans Merci
    1893
  •  
    A Female Study
    1894
  •  
    The Lady of Shalott Looking at Lancelot
    1894
  •  
    Ophelia
    1894
  •  
    The Shrine
    1895
  •  
    Saint Cecilia
    1895
  •  
    Pandora
    1896
  •  
    Hylas and the Nymphs
    1896
  •  
    Juliet
    1898

1900 редактиране

  •  
    The Siren
    c. 1900
  •  
    Destiny
    1900
  •  
    The Lady Clare
    1900
  •  
    Nymphs Finding the Head of Orpheus
    1900
  •  
    The Mermaid
    1901
  •  
    The Crystal Ball
    1902
  •  
    The Missal
    1902
  •  
    Windflowers
    1902
  •  
    Boreas
    1903
  •  
    Echo and Narcissus
    1903
  •  
    Psyche Opening the Golden Box
    1903
  •  
    Psyche Opening the Door into Cupid's Garden
    1904
  •  
    Lamia
    (version 1)
    1905
  •  
    Jason and Medea
    1907
  •  
    The Bouquet
    (a study)
    1908
  •  
    Gather Ye Rosebuds or Ophelia (a study)
    circa 1908
  •  
    Gather Ye Rosebuds While Ye May...
    1908
  •  
    The Soul of the Rose or My Sweet Rose
    1908
  •  
    Gather Ye Rosebuds While Ye May
    1909
  •  
    Lamia
    (version 2)
    1909
  •  
    Thisbe
    1909

1910 редактиране

  •  
    Ophelia
    1910
  •  
    Spring Spreads One Green Lap of Flowers
    1910
  •  
    The Charmer
    1911
  •  
    Penelope and the Suitors
    1912
  •  
    The Annunciation
    1914
  •  
    Dante and Matilda (study) (formerly called „Dante and Beatrice“)
    c. 1914 – 17
  •  
    Matilda
    c. 1915
  •  
    I am half-sick of shadows, said the Lady of Shalott
    1916
  •  
    A Tale from the Decameron
    1916
  •  
    Miranda -- The Tempest
    1916
  •  
    Tristan and Isolde
    1916

Литература редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ john-william-waterhouse
  2. ↑ www.artnet.com
  3. ↑ Trippi, Peter; [Elizabeth Prettejohn Prettejohn, Elizabeth]; Upstone, Robert. J.M. Waterhouse: The Modern Pre-Raphaelite Gallery Guide. The Royal Academy of Art. 2009.
  4. ↑ Trippi, Peter. J.M. Waterhouse. Page 4. Phaidon. 2002.
  5. ↑ Trippi, Peter. J.M. Waterhouse. Page 9. Phaidon. 2002.
  6. ↑ Trippi, Peter. J.M. Waterhouse. Page 14. Phaidon. 2002.
  7. ↑ Trippi, Peter; Prettejohn, Elizabeth; Upstone, Robert. J.M. Waterhouse: The Modern Pre-Raphaelite Gallery Guide. The Royal Academy of Art. 2009.
  8. ↑ Trippi, Peter; Prettejohn, Elizabeth; Upstone, Robert. J.M. Waterhouse: The Modern Pre-Raphaelite Gallery Guide. The Royal Academy of Art. 2009.

Външни препратки редактиране

 
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Джон Уилям Уотърхаус
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата John William Waterhouse в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джон_Уилям_Уотърхаус&oldid=11960410“.