Джон Маршал „Уоти“ Уотсън е пилот от Формула 1 от Северна Ирландия. Състезава се 12 години във Формула 1, след това става журналист и спортен коментатор.

Джон Уотсън
Роден
4 май 1946 г. (77 г.)
Националност Великобритания = Белфаст, Северна Ирландия
Кариера
Активност1973 – 1983
1985
ОтбориБрабам
Съртис
Лотус
Пенске
Макларън
Състезания154 (152)
Шампион-
Победи5
Подиуми20
Точки169
Първи позиции2
НБО5
Първи старт1973 ГН Великобритания
Първа победа1976 ГН Австрия
Последна победа1983 ГН САЩ-запад
Последен старт1985 ГН Европа
Джон Уотсън в Общомедия

Биография редактиране

Роден е на 4 май 1946 в Белфаст. През 1973 г. влиза във Формула 1 с частен Брабам на Голди Хексагон Рейсинг. В този първи сезон участва в едва две по-скоро неуспешни състезания, но той не се отказва. Остава в тима и през следващата година и печели първата си точка на Монако. Печели общо 6 точки през този сезон, което си е добро постижение. През 1975 г. отново не записва точка, карайки последователно коли на Съртис, Лотус и Пенске. През 1976 г. остава в Пенске и записва много добър сезон – качва се на подиума на Голяма награда на Франция, а в Австрия постига първата си победа. В резултат на победата се обръсва – резултат от бас с шефа на тима Роджър Пенске. 1977 г. се връща в Брабам и това се оказва грешка. Все пак в Голяма награда на Южна Африка колата издържа цялата дистанция и Уотсън записва точки, а и първата си най-бърза обиколка. Състезанието е белязано от смъртта на Том Прайс. Уотсън печели първия си пол позишън в Монако. Колата е твърде чуплива и не отговаря на скоростта на Уотсън. Завършва в едва 5 от 17 състезания. Най-лошото е във Франция, където води от началото на състезанието и отпада в последната обиколка. 1978 г. е по-успешна, тъй като колата е по-добра, но Уотсън е засенчен от съотборника си – световния шампион Ники Лауда.

 
Уотсън кара Макларън MP4/1

През 1978 г. преминава в Макларън – тим, в който ще остане до края на състезателната си кариера. Най-успешна за него е 1982 г., когато завършва трети в крайното класиране, с две победи. Шампион става Кеке Розберг с 1 победа, но по-постоянни класирания. Уотсън остава известен като непредсказуем пилот, често „изплуващ“ от средата на колоната, за да окупира челните места. На градската писта в Детройт през 1982 г. изпреварва 3 коли в 1 обиколка, в тсъстезание, където изпреварването е трудно той стартира 17-и, а печели победа. 1983 г. повтаря подвига си на друга градска писта – в Лонг Бийч, където стартира 22-ри и печели – нещо, което рядко става в днешната Формула 1. В края на сезона има 22 точки срещу 10 на съотборника си – Лауда, но това не пречи именно той да бъде изгонен, когато тима подписва за следващата година с Ален Прост. Решението обаче не е погрешно и на следващата година Лауда печели третата си титла. Година по-късно – на Голяма награда на Европа 1985 г. Лауда е контузен, a Уотсън е поканен да го замести. Завършва 7-и и не печели точки, но по-интересното е, че за първи път след 1975 г. пилот, който не е световен шампион, кара колата с номер 1. С това официалната кариерата на Уотсън във Формула 1 приключва. Става пилот на спортни автомобили, а след отказване от активни състезания става коментатор и основава училище за млади състезатели. Също е и първият пилот, тествал кола на Джордан Гран При за Формула 1.

Класиране във Формула 1 редактиране

Година Отбор Шаси Двигател 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 WDC Точки
1973 Керамика Пагнозин Тийм MRD Брабам BT37 Форд Косуърт DFV V8 ARG BRA RSA ESP BEL MON SWE FRA GBR
Ret
NED GER AUT ITA CAN НК 0
Брабам BT42 Форд Косуърт DFV V8 USA
Ret
1974 Голдий Хексагон Рейсинг Брабам BT42 Форд Косуърт DFV V8 ARG
12
BRA
Ret
RSA
Ret
ESP
11
BEL
11
MON
6
SWE
11
NED
7
FRA
16
GBR
11
15-и 6
Брабам BT44 Форд Косуърт DFV V8 GER
Ret
AUT
4
ITA
7
CAN
Ret
USA
5
1975 Тийм Съртис Съртис TS16 Форд Косуърт DFV V8 ARG
DSQ
BRA
10
RSA
Ret
ESP
8
MON
Ret
BEL
10
SWE
16
NED
Ret
FRA
13
GBR
11
AUT
10
ITA НК 0
Джон Плеър Тийм Лотус Тийм Лотус 72F Форд Косуърт DFV V8 GER
Ret
Коли Пенске Пенске PC1 Форд Косуърт DFV V8 USA
9
1976 Ситибанк Тийм Пенске Пенске PC3 Форд Косуърт DFV V8 BRA
Ret
RSA
5
USW
NC
ESP
Ret
BEL
7
MON
10
7-и 20
Пенске PC4 SWE
Ret
FRA
3
GBR
3
GER
7
AUT
1
NED
Ret
ITA
11
CAN
10
USA
6
JPN
Ret
1977 Мартини Рейсинг Брабам BT45 Алфа Ромео Боксерен-12 ARG
Ret
BRA
Ret
RSA
6
USW
DSQ
ESP
Ret
MON
Ret
BEL
Ret
SWE
5
FRA
2
GBR
Ret
GER
Ret
AUT
8
NED
Ret
ITA
Ret
USA
12
CAN
Ret
JPN
Ret
13-и 9
1978 Пармалат Рейсинг Тийм Брабам BT45 Алфа Ромео Боксерен-12 ARG
Ret
BRA
8
6th 25
Брабам BT46 Алфа Ромео Боксерен-12 RSA
3
USW
Ret
MON
4
BEL
Ret
ESP
5
FRA
4
GBR
3
GER
7
AUT
7
NED
4
ITA
2
USA
Ret
CAN
Ret
Брабам BT46B Алфа Ромео Боксерен-12 SWE
Ret
1979 Марлборо Тийм Макларън Макларън M28 Форд Косуърт DFV V8 ARG
3
BRA
8
RSA
Ret
USW
Ret
ESP
Ret
BEL
6
MON
4
FRA
11
9-и 15
Макларън M29 Форд Косуърт DFV V8 GBR
4
GER
5
AUT
9
NED
Ret
ITA
Ret
CAN
6
USA
6
1980 Марлборо Тийм Макларън Макларън M29В Форд Косуърт DFV V8 ARG
Ret
BRA
11
RSA
11
11-и 6
Макларън M29C Форд Косуърт DFV V8 USW
4
BEL
NC
MON
DNQ
FRA
7
GBR
8
GER
Ret
AUT
Ret
NED
Ret
ITA
Ret
CAN
4
USA
NC
1981 Марлборо Тийм Макларън Макларън M29F Форд Косуърт DFV V8 USW
Ret
BRA
8
6-и 27
Макларън MP4 Форд Косуърт DFV V8 ARG
Ret
SMR
10
BEL
7
MON
Ret
ESP
3
FRA
2
GBR
1
GER
6
AUT
6
NED
Ret
ITA
Ret
CAN
2
CPL
7
1982 Марлборо Тийм Макларън Макларън MP4B Форд Косуърт DFV V8 RSA
6
BRA
2
USW
6
SMR
BEL
1
MON
Ret
DET
1
CAN
3
NED
9
GBR
Ret
FRA
Ret
GER
Ret
AUT
9
SUI
13
ITA
4
CPL
2
3-ти 39
1983 Марлборо Тийм Макларън Макларън MP4/1C Форд Косуърт DFV V8 BRA
Ret
USW
1
FRA
Ret
SMR
5
MON
DNQ
BEL
Ret
DET
3
CAN
6
GBR
9
GER
5
AUT
9
NED
3
6-и 22
Макларън MP4/1E Форд Косуърт DFV V8 ITA
Ret
EUR
Ret
RSA
DSQ
1985 Марлборо Тийм Макларън Макларън MP4/2B TAG V6 т BRA POR SMR MON CAN DET FRA GBR GER AUT NED ITA BEL EUR
7
RSA AUS НК 0

Източници редактиране