Джордано Бруно (на италиански: Giordano Bruno), роден Филипо Бруно, известен още като Бруно от Нола или Бруно Ноланеца, е италиански монах-доминиканец, философ, астроном, математик и драматург, който първи отстоява идеята за безкрайността на Вселената. Неговите космологични теории надминават хелиоцентричната система на Николай Коперник и определят Слънцето като една от безбройно многото свободнодвижещи се други звезди.

Джордано Бруно
Giordano Bruno
италиански философ и астроном

Роден
Починал

Националност Флаг на Италия Италия
Религия Католическа църква
Образование Неаполски университет Федерико Втори
Философия
Регион Западна философия
Епоха Ренесансова философия
Школа Ренесансов хуманизъм
Интереси Космология
Научна дейност
Област Астрономия
Джордано Бруно в Общомедия

Изгорен жив на клада от властите на Римокатолическата църква през 1600 г., след като Светата инквизиция го обвинява в ерес. След неговата смърт идеите му стават популярни и през XIX и XX век на него се гледа като на мъченик за свободната мисъл и модерната наука, въпреки че основните обвинения срещу него са били на догматическа, а не на научна основа.

БиографияРедактиране

Произход и монашески години (1548 – 1581)Редактиране

Роден е като Филипо Бруно през 1548 година в Нола, близо до Неапол, Кампания, в религиозно семейство. На 17-годишна възраст е изпратен в Доминиканския манастир, където става монах и приема името Джордано. Но неговия свободолюбив характер не му позволява да се примири с манастирските порядки. Жаждата му за знания и непреодолимото желание да се учи и да предава своите знания на хората са много силни. В досег с богатата библиотека на манастира Бруно развива траен интерес към философията. Тайно от управниците на манастира, той се запознава и с учението на Коперник и става негов последовател.

Париж (1581 – 1583)Редактиране

През 1581 г. монахът заминава за Париж, където започва да преподава наученото от книгите, както и своите собствени теории за живота. Нещо повече, Бруно изгражда собствен метод на преподаване, който сам определя като организирано познание. В резултат той си спечелва славата на човек, способен да накара всеки да запомни онова, което му се обяснява. Така Бруно става изключително популярен. Въпреки това славата му е противоречива, защото консервативните духовници го обвиняват в магьосничество. Те не виждат в Бруно учен, който се движи по каноните, а човек, който създава свои теории.

В крайна сметка слуховете за Бруно стигат и до крал Анри III, който е запленен от идеите на Бруно и го прави свой фаворит. Под неговата закрила италианецът издава редица книги като „Сенките на идеите“ (вдъхновена от Платоновата теория) и „Изкуството на паметта“.

Изучава природата, математиката, философията, теологията. По-късно води лекции в Оксфордския и Парижкия университет.

Години на пътешествия (1583 – 1585)Редактиране

 
Процесът срещу Джордано Бруно в Рим

През април 1583 г. той отива в Англия с писмо от Анри III, но през октомври 1585 отново се завръща във Франция след обявената от Френската монархия война срещу Англия.

Последни години (1585 – 1600)Редактиране

Заловен е от Римската църква и е предаден на Инквизицията. Осъден за еретизъм заради своите възгледи и учения. На 17 февруари 1600 година е изгорен на клада на римския площад Кампо деи Фиори на 52-годишна възраст.

Основни идеиРедактиране

Чрез своето предположение за безкрайната Вселена Бруно излиза отвъд хелиоцентричната система на Коперник и става предшественик на съвременната космология. Бруно вижда в звездите далечни слънца и съответно - безброй светове с възможен живот.

Основна единица на битието е монадата. Тя е единица в три смисъла:

  • метафизична единица – монадата е най-малката субстанция на света;
  • физична единица – монадата е атом, т.е. най-малкото и неделимо тяло;
  • математическа единица – тя се приема като точка;

Основни съчинения[1]Редактиране

  • La cena de le ceneri / Пепеляната вечеря, София: Изток-Запад, 2016, прев. от итал. В. Градев, ISBN 978-619-152-915-5
  • De l'infinito, universo e mondi / За безкрайното, вселената и световете, София: Изток-Запад, 2018, прев. от итал. Б. Паскалева (464 с.) ISBN 978-619-01-0240-3
  • „За песента на Цирцея“
  • „За триумфиращото животно“
  • „За причината, принципа и едното“, София: Изток-Запад, 2020, прев. от итал. Б. Паскалева, ISBN 978-619-01-0629-6

Драматургически творбиРедактиране

  • Candelaio / Свещник, София: Изток-Запад, 2019, прев. от итал. С. Савчев, ISBN 978-619-01-0376-9
  • „Героичният ентусиазъм“
  1. Био-библиография на Джордано Бруно в Свещник, София: Изток-Запад, 2019: с. 359-378

Външни препраткиРедактиране

Открийте още информация за Джордано Бруно в нашите сродни проекти:

  Общомедия (изображения и звук)
  Уикицитат (цитати)