Джордано Бруно (на италиански: Giordano Bruno), роден Филипо Бруно, известен още като Бруно от Нола или Бруно Ноланеца, е италиански монах доминиканец, философ, астроном, математик и драматург, който първи отстоява идеята за безкрайността на Вселената. Неговите космологични теории са естественото продължение на новата по онова време хелиоцентрична система на Николай Коперник и определят Слънцето като една от безбройно многото свободно движещи се други звезди.

Джордано Бруно
Giordano Bruno
италиански философ и астроном
Роден
Починал
РелигияКатолическа църква
Националност Италия
Учил вНеаполитански университет „Федерико II“
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаРенесансова философия
ШколаРенесансов хуманизъм
ИнтересиКосмология
Научна дейност
ОбластАстрономия
Работил вОксфордски университет[1]
Парижки университет (1581 – 1583)[2]
Джордано Бруно в Общомедия

Изгорен е жив на клада от властите на Римокатолическата църква през 1600 г., след като Светата инквизиция го обвинява в ерес. След неговата смърт идеите му стават популярни и през XIX и XX век на него се гледа като на мъченик за свободната мисъл и модерната наука, въпреки че основните обвинения срещу него са били на догматическа, а не на научна основа.

Биография

редактиране

Произход и монашески години (1548 – 1581)

редактиране

Роден е като Филипо Бруно през 1548 година в Нола, близо до Неапол, Кампания, в религиозно семейство. На 17-годишна възраст е изпратен в Доминиканския манастир, където става монах и приема името Джордано. Но неговият свободолюбив характер не му позволява да се примири с манастирските порядки. Жаждата му за знания и непреодолимото желание да се учи и да предава своите знания на хората са много силни. В досег с богатата библиотека на манастира, Бруно развива траен интерес към философията. Тайно от управниците на манастира, той се запознава и с учението на Коперник и става негов последовател.

Париж (1581 – 1583)

редактиране

През 1581 г. монахът заминава за Париж, където започва да преподава наученото от книгите, както и своите собствени теории за живота. Бруно изгражда и собствен метод на преподаване, който сам определя като организирано познание. В резултат той си спечелва славата на човек, способен да накара всеки да запомни онова, което му се обяснява. Така Бруно става изключително популярен. Въпреки това славата му е противоречива, защото консервативните духовници го обвиняват в магьосничество. Те не виждат в Бруно учен, който се движи по каноните, а човек, който създава свои теории.

В крайна сметка слуховете за Бруно стигат и до крал Анри III, който е запленен от идеите на Бруно и го прави свой фаворит. Под неговата закрила италианецът издава редица книги като „Сенките на идеите“ (вдъхновена от Платоновата теория) и „Изкуството на паметта“.

Изучава природата, математиката, философията, теологията. По-късно води лекции в Оксфордския и Парижкия университет.

Години на пътешествия (1583 – 1585)

редактиране
 
Процесът срещу Джордано Бруно в Рим

През април 1583 г. той отива в Англия с писмо от Анри III, но през октомври 1585 отново се завръща във Франция след обявената от Френската монархия война срещу Англия.

Последни години (1585 – 1600)

редактиране

Заловен е от Римската църква и е предаден на Инквизицията. Осъден за еретизъм заради своите възгледи и учения. На 17 февруари 1600 година е изгорен на клада на римския площад Кампо деи Фиори на 52-годишна възраст.

Основни идеи

редактиране

Чрез своето предположение за безкрайната Вселена Бруно излиза отвъд хелиоцентричната система на Коперник и става предшественик на съвременната космология. Бруно вижда в звездите далечни слънца и съответно - безброй светове с възможен живот.

Основна единица на битието е монадата. Тя е единица в три смисъла:

  • метафизична единица – монадата е най-малката субстанция на света;
  • физична единица – монадата е атом, т.е. най-малкото и неделимо тяло;
  • математическа единица – тя се приема като точка;
  • De compendiosa architectura et complemento artis Lullii, Париж 1582
  • De umbris idearum, Ars memoriae, Париж 1582
  • Cantus Circaeus, Париж 1582
  • Candelaio, Париж 1582
    Свещник, София: Изток-Запад, 2019, прев. от итал. С. Савчев, ISBN 978-619-01-0376-9
  • Ars reminiscendi, Triginta sigilli, Triginta sigillorum explicatio, Sigillus sigillorum, Англия 1583
  • Cena de le Ceneri, Лондон 1584
    Пепеляната вечеря, София: Изток-Запад, 2016, прев. от итал. В. Градев, ISBN 978-619-152-915-5
  • De la causa, principio et uno, Лондон 1584
    За причината, принципа и едното, София: Изток-Запад, 2020, прев. от итал. Б. Паскалева, ISBN 978-619-01-0629-6
  • De l'infinito, universo e mondi, Лондон 1584
    За безкрайното, вселената и световете, София: Изток-Запад, 2018, прев. от итал. Б. Паскалева (464 с.) ISBN 978-619-01-0240-3
  • Spaccio della bestia trionfante, Лондон 1584
  • Cabala del cavallo pegaseo, Лондон 1585
  • De gli eroici furori, Лондон, 1585
  • Centum et viginti articuli de natura et mundo adversus peripateticos, Париж 1586
  • Figuratio Aristotelici physici auditus, Париж 1586
  • Dialogi duo de Fabricii Mordentis Salernitani prope divina adinventione, Париж 1586
  • Idiota triumphans - De somnii interpretatione, Париж 1586
  • Mordentius - De Mordentii circino, Париж 1586
  • Animadversiones circa lampadem lullianam, (1587), Аусбург 1891
  • Lampas triginta statuarum (1587), Неепол 1891
  • Artificium perorandi (1587), Франкфурт 1612
  • De lampade combinatoria lulliana, Витенберг 1587
  • De progressu et lampade venatoria logicorum, Витенберг 1588
  • Libri physicorum Aristotelis explanati (1588), Неапол 1891
  • Camoeracensis Acrotismus seu rationes articulorum physicorum adversus peripateticos, Витенберг 1588
  • Oratio valedictoria, Витенберг 1588
  • De specierum scrutinio et lampade combinatoria Raymundi Lullii, Прага 1588
  • Articuli centum et sexaginta adversus huius tempestatis mathematicos atque philosophos, Прага 1588
  • Oratio consolatoria, Хелмщед 1589
  • De magia (1590), Флоренция 1891
  • De magia mathematica (1590), Флоренция 1891
  • De rerum principiis et elementis et causis (1590), Флоренция 1891
  • Medicina lulliana (1590), Флоренция 1891
  • Theses de magia (1590), Флоренция 1891
  • De innumerabilibus, immenso et infigurabili, Франкфурт 1591
  • De triplici minimo et mensura, Франкфурт 1591
  • De monade, numero et figura, Франкфурт 1591
  • De imaginum, signorum et idearum compositione, Франкфурт 1591
  • De vinculis in genere (1591), Флоренция 1891
  • Summa terminorum metaphysicorum (1591), Цюрих 1595
  • Summa terminorum metaphysicorum. Accessit eiusdem Praxis descensus seu applicatio entis (1591), Марбург 1609

Външни препратки

редактиране

Открийте още информация за Джордано Бруно в нашите сродни проекти:

  Общомедия (изображения и звук)
  Уикицитат (цитати)