Тази статия е за американския философ. За генерала вижте Джордж Гордън Мийд.

Джордж Хърбърт Мийд (на английски: George Herbert Mead) е американски философ, социолог и психолог, роден на 27 февруари 1863 г. в Масачузетс, САЩ. Следва в Обърлин Колидж и Харвардския университет. Преподава в Мичиганския университет от 1891 до 1894 г. До смъртта си остава в университета в Чикаго. Умира на 26 април 1931 г.

Джордж Хърбърт Мийд
George Herbert Mead
американски философ
Роден
Починал
30 април 1931 г. (68 г.)
Чикаго, САЩ
Учил вХарвардски университет
Оберлински колеж
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XX век
ШколаПрагматизъм

Въпреки че е професор по философия, Джордж Мийд се занимава активно със социална психология. Социалната психология на Мийд е поведенческа „в смисъла на това, че започва с наблюдаемата дейност — динамиката, протичащите социални процеси и социални действия, които са нейни съставящи елементи за изучаване и научно анализиране“ (по Schsllsnberg, J., 1978). Друг важен социалнопсихологичен възглед на Мийд е идеята му, че „поведението на индивида може да бъде разбрано само с оглед на поведението на цялата социална група, в която членува“ (Mead, G., 1934). Противно на Фройд, той застъпва тезата, че поведението на човека е детерминирано от дейността, която е социална.

Мийд е забележителен психолог, провел редица изследвания по отношение на поведението на човека в социално взаимодействие – в групи. Въвежда за първи път термина референтни групи – групи, с които ние се асоциираме, съпоставяме или към които бихме желали да се присъединим; по-малко или повече различаващи се от групите, от които ние сме част. Пример: работник в завода на „Пежо“ често общува с по-високоплатените свои колеги инженери. В резултат от съпоставянето си с тях (неговата референтна група), той решава да си купи най-нов модел автомобил (който подобава на инженерите от неговата референтна група, но е съвсем неуместен за човек от средната класа – групата, към която работникът всъщност принадлежи). Извод: припознаването на референтните групи в групи, към които в действителност принадлежиш, може да доведе до доста негативни последици. В горния пример: най-малкото, спор и страшен скандал със съпругата, която винаги излиза права, защото тя има щастието да принадлежи към групата „Жена“.

Библиография

редактиране
На английски език
  • 1932. The Philosophy of the Present. Open Court Publishing.
  • 1934. Mind, Self, and Society. Ed. by Charles W. Morris. University of Chicago Press. ISBN 978-0-226-51668-4
  • 1936. Movements of Thought in the Nineteenth Century. Ed. by C. W. Morris. University of Chicago Press.
  • 1938. The Philosophy of the Act. Ed. by C.W. Morris et al. University of Chicago Press.
  • 1964. Selected Writings. Ed. by A. J. Reck. University of Chicago Press. ISBN 978-0-226-51671-4
  • 1982. The Individual and the Social Self: Unpublished Essays by G. H. Mead. Ed. by David L. Miller. University of Chicago Press. ISBN 978-0-608-09479-3
  • 2001. Essays in Social Psychology. Ed. by M. J. Deegan. Transaction Books.
  • 2011. G.H. Mead. A Reader. Ed. by F.C. Silva. Routledge.
На български език
  • Разум, Аз и Общество. Изд ЕА, 1997

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране