Джордж Хуберт Уилкинс

Сър Джордж Хуберт Уилкинс (на английски: George Hubert Wilkins) е австралийски полярен изследовател, географ, орнитолог, войник, пилот и фотограф.

Джордж Хуберт Уилкинс
George Hubert Wilkins
австралийски изследовател
Сър Джордж Х. Уилкинс (1931)
Роден
Починал
30 ноември 1958 г. (70 г.)
Националност САЩ
Работил вОхайски държавен университет
Джордж Хуберт Уилкинс в Общомедия

Ранни години (1888 – 1913) редактиране

Роден е на 31 октомври 1888 година в планината Маунт Браян (на 177 км северно от Аделаида), Южна Австралия, най-малкият от 13-те деца на фермер отглеждащ овце. Още като юноша заминава за Аделаида, където учи за инженер-електротехник в индустриалното училище в града и същевременно работи в подвижно кино като оператор. Заминава за Англия и става един от първите фотографи правещи снимки от въздуха. През 1912 – 1913 година по време на Балканските войни е фотограф-хроникьор за английски вестник.

 
Сър Джордж Хуберт Уилкинс (крайния вдясно)

Експедиционна дейност (1913 – 1938) редактиране

От 1913 до 1917 година участва като фотограф в Канадската арктическа експедиция на Вилялмур Стефансон.

От 1917 до 1919 година участва като доброволец в Австралийския експедиционен корпус и воюва на френския фронт по време на Първата световна война.

През 1920 – 1921 и 1921 – 1923 година участва в антарктическите експедиции на Ърнест Шакълтън.

През 1923 – 1925 година възглавява британска експедиция спонсорирана от Британския музей, която изследва Северна Австралия и близките острови.

През 1927 година извършва полети над Централна Арктика, а през 1928 със самолет, който самостоятелно пилотира, прелетява от Аляска до Шпицберген, като разстоянието от 2000 мили е изминато за 20 часа и 30 мин., което е върхово постижение за тези времена. За своите достижения през юни 1928 на Уилкинс му е присъдено рицарско звание. В края на същата година възглавява експедиция в Антарктида и става първият човек използвал самолет на седмия континент.

В началото на ноември 1928 организира база на остров Десепшън и на 20 декември 1928 извършва първия полет над Антарктида като достига до 71°20′ ю. ш. 64°15′ з. д. / 71.333333° ю. ш. 64.25° з. д.. По време на полета изследва п-ов Земя Греъм, в т.ч. огромния шелфов ледник Ларсен и вътрешното плато (височина 1500 – 1800 м) и открива част от източния бряг, в т.ч. остров Хърст (69°25′ ю. ш. 62°12′ з. д. / 69.416667° ю. ш. 62.2° з. д.). На 10 януари 1929 извършва нов полет по същия маршрут, след което експедицията се завръща в родината си.

През лятото (декември-март) на 1929 – 1930 на английския океанографски кораб „Уилям Скорсби“ изследва море Белингсхаузен и на 29 декември 1929 когато корабът се намира на 68° ю.ш. и 75° з.д. с хидросамолет извършва полет над Западна Антарктида и открива, че „Земя Шарко“ не е част от континента, а неголям остров.

През 1931 година извършва околосветски полет с дирижабъла „Граф Цепелин“ и същата година с подводницата „Наутилус“ прави неуспешен опит за достигане на Северния полюс, като достига до 81º 59` с.ш. под ледовете на Арктика.

От 1933 до 1939 година участва в четири експедиции на Линкълн Елсуърт в Антарктида – 1933 – 1934, 1934 – 1935, 1935 – 1936 и 1939 – 1939.

През 1937 – 1938 година взима участие в търсенете на изчезналия съветски летец Сигизмунд Леваневски в Централна Арктика.

Следващи години (1938 – 1958) редактиране

След последната си експедиция в Антарктида Уилкинсън се установява в САЩ. Една година преди смъртта си посещава за девети път Антарктида по време на Международната геофизическа година 1957 – 1958.

Умира на 31 ноември 1958 година във Фрамингам, Масачузетс, на 70-годишна възраст. След смъртта му по негово собствено желание тялото му е кремирано и прахта му е разпръсната над Северния полюс.

Памет редактиране

Неговото име носят:

От 2007 г. името на Уилкинс носи летище в австралийската част на Антарктида – едно от няколкото на континента, имащо писта от лед и можещо да приема граждански пасажерски полети.

Съчинения редактиране

  • „Flying the Arctic“ (1928);
  • „Undiscovered Australia“ (1928);
  • „The Wilkins-Hearst Antarctic Expedition 1928 – 1929“, The Geogr. Review, (1929);
  • „Further Antarctic Explorations“, The Geogr. Review, 1930;
  • „Under the North Pole“ (1931)
  • „Thoughts through space“ (1942).

Източници редактиране