Джордж Хуберт Уилкинс

Сър Джордж Хуберт Уилкинс (на английски: George Hubert Wilkins) е австралийски полярен изследовател, географ, орнитолог, войник, пилот и фотограф.

Джордж Хуберт Уилкинс George Hubert Wilkins
австралийски изследовател
Сър Джордж Х. Уилкинс (1931)
Роден	31 октомври 1888 г. Халет, Южна Австралия, Австралия
Починал	30 ноември 1958 г. Фрамингам, Масачузетс, САЩ
Националност	САЩ
Работил в	Охайски държавен университет
Джордж Хуберт Уилкинс в Общомедия

Ранни години (1888 – 1913)

Роден е на 31 октомври 1888 година в планината Маунт Браян (на 177 км северно от Аделаида), Южна Австралия, най-малкият от 13-те деца на фермер отглеждащ овце. Още като юноша заминава за Аделаида, където учи за инженер-електротехник в индустриалното училище в града и същевременно работи в подвижно кино като оператор. Заминава за Англия и става един от първите фотографи правещи снимки от въздуха. През 1912 – 1913 година по време на Балканските войни е фотограф-хроникьор за английски вестник.

Сър Джордж Хуберт Уилкинс (крайния вдясно)

Експедиционна дейност (1913 – 1938)

От 1913 до 1917 година участва като фотограф в Канадската арктическа експедиция на Вилялмур Стефансон.

От 1917 до 1919 година участва като доброволец в Австралийския експедиционен корпус и воюва на френския фронт по време на Първата световна война.

През 1920 – 1921 и 1921 – 1923 година участва в антарктическите експедиции на Ърнест Шакълтън.

През 1923 – 1925 година възглавява британска експедиция спонсорирана от Британския музей, която изследва Северна Австралия и близките острови.

През 1927 година извършва полети над Централна Арктика, а през 1928 със самолет, който самостоятелно пилотира, прелетява от Аляска до Шпицберген, като разстоянието от 2000 мили е изминато за 20 часа и 30 мин., което е върхово постижение за тези времена. За своите достижения през юни 1928 на Уилкинс му е присъдено рицарско звание. В края на същата година възглавява експедиция в Антарктида и става първият човек използвал самолет на седмия континент.

В началото на ноември 1928 организира база на остров Десепшън и на 20 декември 1928 извършва първия полет над Антарктида като достига до 71°20′ ю. ш. 64°15′ з. д.71.333333° ю. ш. 64.25° з. д.-71.333333, -64.25. По време на полета изследва п-ов Земя Греъм, в т.ч. огромния шелфов ледник Ларсен и вътрешното плато (височина 1500 – 1800 м) и открива част от източния бряг, в т.ч. остров Хърст (69°25′ ю. ш. 62°12′ з. д.69.416667° ю. ш. 62.2° з. д.-69.416667, -62.2). На 10 януари 1929 извършва нов полет по същия маршрут, след което експедицията се завръща в родината си.

През лятото (декември-март) на 1929 – 1930 на английския океанографски кораб „Уилям Скорсби“ изследва море Белингсхаузен и на 29 декември 1929 когато корабът се намира на 68° ю.ш. и 75° з.д. с хидросамолет извършва полет над Западна Антарктида и открива, че „Земя Шарко“ не е част от континента, а неголям остров.

През 1931 година извършва околосветски полет с дирижабъла „Граф Цепелин“ и същата година с подводницата „Наутилус“ прави неуспешен опит за достигане на Северния полюс, като достига до 81º 59` с.ш. под ледовете на Арктика.

От 1933 до 1939 година участва в четири експедиции на Линкълн Елсуърт в Антарктида – 1933 – 1934, 1934 – 1935, 1935 – 1936 и 1939 – 1939.

През 1937 – 1938 година взима участие в търсенете на изчезналия съветски летец Сигизмунд Леваневски в Централна Арктика.

Следващи години (1938 – 1958)

След последната си експедиция в Антарктида Уилкинсън се установява в САЩ. Една година преди смъртта си посещава за девети път Антарктида по време на Международната геофизическа година 1957 – 1958.

Умира на 31 ноември 1958 година във Фрамингам, Масачузетс, на 70-годишна възраст. След смъртта му по негово собствено желание тялото му е кремирано и прахта му е разпръсната над Северния полюс.

Памет

Неговото име носят:

• бряг Уилкинс (69°45′ ю. ш. 62°35′ з. д.69.75° ю. ш. 62.583333° з. д.-69.75, -62.583333), в Антарктика, Антарктически п-ов;
• залив Уилкинс (73°37′ с. ш. 124°10′ з. д.73.616667° с. ш. 124.166667° з. д.73.616667, -124.166667), на западното крайбрежие на остров Банкс, в Канадския Арктичен архипелаг;
• планина Уилкинс (75°20′ ю. ш. 66°00′ з. д.75.333333° ю. ш. 66° з. д.-75.333333, -66), в Антарктика, Антарктически п-ов;
• проток Уилкинс (78°09′ с. ш. 111°44′ з. д.78.15° с. ш. 111.733333° з. д.78.15, -111.733333), в Канадския Арктичен архипелаг, между островите Борден на север и Маккензи Кинг на юг;
• шелфов ледник Уилкинс (70°15′ ю. ш. 73°00′ з. д.70.25° ю. ш. 73° з. д.-70.25, -73), в Антарктика, между остров Земя Александър I и островите Шарко и Латади. на запад.

От 2007 г. името на Уилкинс носи летище в австралийската част на Антарктида – едно от няколкото на континента, имащо писта от лед и можещо да приема граждански пасажерски полети.

Съчинения

• „Flying the Arctic“ (1928);
• „Undiscovered Australia“ (1928);
• „The Wilkins-Hearst Antarctic Expedition 1928 – 1929“, The Geogr. Review, (1929);
• „Further Antarctic Explorations“, The Geogr. Review, 1930;
• „Under the North Pole“ (1931)
• „Thoughts through space“ (1942).

Източници

• Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 486 – 487.
• Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 405.
• Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 217, 244, 251.
• Трешников, А. Ф., История открытия и изследования Антарктиды, М., 1963, стр. 129 – 131.
• Картография. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 110 – 112. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)