Отваря главното меню

Джосер (ок. 2600 пр.н.е.) е вторият и най-известен владетел на Древен Египет от III династия. Останал е в историята с първата в света стъпаловидна пирамида, изградена за негова гробница по идея на Имхотеп. Фараонът Джосер е амбициозен, решителен и успешен египетски владетел.

Джосер
Ancient Egypt Wings.svg
Фараон на Древен Египет
Статуя на Джосер в Египетски музей, Кайро
Статуя на Джосер в Египетски музей, Кайро
Информация
Други имена Нетджерихет
Торински списък „Dsr-it“
Манетон „Тосартос“
Царуване 29 години Манетон или 28 години Палермски камък
(3-та династия)
Предшественик Санахт? или Хасехемуи
Наследник Сехемхет
Роден
Починал
Баща Хасехемуи?
Майка Nimaethap?
Брак Hetephernebti[1]
Деца Inetkaes[1]
Паметници Пирамида на Джосер
Джосер в Общомедия

Фараонът Джосер е споменаван в източниците от своето време единствено със своето Хор-име Нетджерихет („тялото на боговете“), а по-късните източници на гръцки език го наричат Тосортос. Вероятно Джосер е рожденото име на този фараон и то е употребявано само в по-късните източници. Най-ранното доказателство, че и двете имена принадлежат на този владетел е открито в надпис на скала на остров Сехел в Асуан.

Съдържание

Период на управлениеРедактиране

Според Торинския списък на египетските царе първият фараон от III династия е Небка (Санакхте), но този фараон е известен единствено с това, че именно от него Джосер наследява трона на Египет. Джосер управлява около 19 години. Но някои нови археологически доказателства, сред които и папирусът Уесткар, дават основание на историците да смятат, че Джосер царува веднага след Хасекхемуи, последният владетел от II династия, а Небка царува след Джосер и преди Хуни.

Кампании в СинайРедактиране

Много археологически доказателства сочат, че той провежда няколко успешни военни кампании в Синай, където успява да подчини местното население на властта си. Това е много важно, тъй като Синай е естествена преграда между Азия и Египет и по този начин Джосер укрепва границите на царството си. Освен това синайските военни кампании на фараона осигуряват на царството му важни суровини като медта, основна руда за онова време, дървесина и изумруди.

Други археологически свидетелства неопровержимо доказват, че Джосер успява да премести границата на царството си на юг, чак до първите прагове на Нил.

ДругиРедактиране

Във времената на Джосер изчезва като понятие и като царско учреждение т.нар. „червена къща“, т.е. съкровищницата на Долен Египет и данъците от двете части на страната са събирани на едно място, а царят преразпределя благата, което подпомага развитието на Египет. От един надпис на плоча, открита близо до Асуан, става ясно, че по време на управлението на Джосер в Египет настава седемгодишен глад, предизвикан от засушаване в климата. Фараонът подарява нилския остров Фила на жреците на Изида, а остров Елефантина – на жреците на бог Хнум, който, както надписът твърди, избавя страната от сушата. Именно този надпис доказва, че Джосер успява да разшири Египет на юг, до първите прагове на Нил.

ИзточнициРедактиране

  1. а б Aidan Dodson & Dyan Hilton: The Complete Royal Families of Ancient Egypt. Thames & Hudson, 2004, ISBN 0-500-05128-3 p.45

Вижте същоРедактиране