Джо Байдън

американски политик

Джоузеф Робинет „Джо“ Байдън младши (на английски: Joseph Robinette „Joe“ Biden, Jr.) е американски политик. В периода 1973 до 2009 година е сенатор от щата Делауеър в Сената на САЩ. На 4 ноември 2008 г. е избран за вицепрезидент на САЩ в тандем с кандидат-президента на Демократическата партия Барак Обама, а на 20 януари 2009 г. встъпва в длъжност. На 7 ноември 2020 г., заедно с кандидатката за вицепрезидент Камала Харис, печели президентските избори в САЩ срещу действащия президент Доналд Тръмп, с което, на практика, е избран за четиридесет и шести президент на страната.[2][3]

Джо Байдън
Joe Biden
американски политик
Joe Biden (48554137807) (cropped).jpg
Роден
Джоузеф Робинет Байдън

Религия католицизъм[1]
Образование Делауерски университет
Политика
Партия Демократическа партия
46-и президент на САЩ
(новоизбран)
от 20 януари 2021 г.
47-и вицепрезидент на САЩ
20 януари 2009 – 20 януари 2017
сенатор от Делауеър
3 януари 1973 – 15 януари 2009
Семейство
Съпруга Нейлия Хънтър (1966 – поч. 1972)
Джил Байдън (1977 –)

Подпис Joe Biden signature.svg
Уебсайт joebiden.com
Джо Байдън в Общомедия

Произход, образование и семействоРедактиране

Джо Байдън е роден в Скрантън, Пенсилвания, син на Джоузеф Байдън старши (1915 – 2002) и Катрин Финеган (1917 – 2010), католици от ирландско потекло, и живее там в продължение на 10 години, преди да се премести в Делауеър. Има двама братя, Джеймс и Франсис, и една сестра, Валери. Байдън става трезвеник след придобитите отрицателни впечатления от употребата на алкохол в семействата на родителите си.[4] В юношеството и младостта си Байдън страда от заекване, но го преодолява посредством дълги часове рецитиране на поезия пред огледало.[5]

Байдън посещава училището Арчмиър Академи в Клеймонт, Делауеър, и го завършва през 1961 г. През 1965 г. получава бакалавърска степен от Университета на Делауеър в Нюарк със специалности история и политология, на 506-о място по успех от 688 студенти.[6] През 1968 г. става доктор по право в Правния колеж на Сиракузкия университет, където по собствените си думи се е представил под възможностите си.[7] От 1963 до 1968 г. Байдън получава пет отлагания от военна служба (колкото и вицепрезидента Дик Чейни), по време на Виетнамската война, а през април 1968 г. е освободен от служба заради астма, от която е страдал като юноша.[8] Байдън не участва в движението против Виетнамската война. По-късно казва, че е бил прекалено зает със семейството и следването си.[9]

Джо Байдън се жени за Нейлия Хънтър през 1966 г. и им се раждат три деца, Джоузеф „Бо“ Байдън III (1969 – 2015), Робърт Хънтър Байдън (р. 1970 г.) и Наоми (1971 – 1972). Съпругата и едногодишната му дъщеря загиват в автомобилна катастрофа на 18 декември 1972 г., а синовете му са ранени, но се възстановяват напълно.[10] През 1977 г. Байдън се жени за Джил Джейкъбс, от която има една дъщеря, Ашли (р. 1981 г.). Синът му Бо Байдън става военен съдия-адвокат, участва в Иракската война, по-късно е избран за главен прокурор на щата Делауеър. Умира от рак на мозъка през 2015 г.[11] Хънтър Байдън е адвокат във Вашингтон.

Политическа кариераРедактиране

 
Байдън във времето си в Сената.

През 1969 г. Байдън става адвокат, а през 1970 г. е избран за член на окръжния съвет (County council) на Делауеър.

През 1972 г. се кандидатира за сенатор от щата Делауеър в Сената на САЩ. Кампанията му се управлява от сестра му Валери Байдън Оуенс, попълнена е и от други членове на семейството, поради липсата на средства за наемане на професионални служители, и разчита на раздаване на листовки с позициите му. Той се концентрира върху изтеглянето от Виетнам, околната среда, гражданските права и „промяната“.[12] На 7 ноември 1972 г. Байдън изненадващо побеждава републиканския сенатор-ветеран Джеймс Богс с 3162 гласа и става петият най-млад американски сенатор в историята (на минималната допустима от Конституцията възраст 30 г.). Катастрофата на 18 декември 1972 г., в която загиват съпругата и дъщеря му, а синовете му са ранени (колата на Нийла Байдън е блъсната от камион, докато тя се излиза от пресечка; шофьорът на камиона е оправдан), го разтърсва. Той обмисля да се откаже от сенатското си място, за да се грижи за синовете си,[13] но е убеден да заеме поста от лидера на демократите в Сената Майк Мансфийлд и произнася клетвата за встъпване в длъжност до леглото на един от синовете си.[14] Байдън не работи всяка година на 18 декември.

Преизбиран е през 1978, 1984, 1990, 1996 и 2002 г. и е на шесто място по най-дълга служба в настоящия Сенат. Байдън се откроява сред сенаторите с това, че пътува до работното си място с държавната железница[15] и с това, че е на дъното на таблицата по лично богатство, оценявано на $100 000-$150 000.[16]

Външна политикаРедактиране

 
Сенаторът Джо Байдън се среща с египетския президент Ануар Садат след подписването на мирния договор между Египет и Израел, 27 март 1979 г.

Джо Байдън е дългогодишен член на Сенатската комисия по външни отношения. В отговор на отказа на Конгреса на САЩ да ратифицира договора SALT II, подписан от съветския лидер Леонид Брежнев и президента Джими Картър през 1979 г., Байдън по своя инициатива се среща с министъра на външните работи на СССР Андрей Громико, информира го за американските тревоги и интереси и осигурява няколко промени, които вземат предвид противопоставянето от страна на Комисията по външни отношения.[17]

БалканиРедактиране

Байдън редовно пътува до Балканите през 90-те години, застъпва се вдигането на оръжейното ембарго и обучението на босненските мюсюлмани, разследването на военни престъпления и военни удари на НАТО. Според Байдън на среща с югославския президент Слободан Милошевич той го нарича „военнопрестъпник“, макар някои от присъстващите на срещата да не си спомнят такова изказване.[18] В автобиографичната си книга Promises to Keep Байдън се описва като водеща фигура в определянето на американската политика за Балканите Босна, съществено спомагайки за убеждаването на президента Бил Клинтън да се намеси с военна сила във войната в Босна и Херцеговина,[19] но според служители в Конгреса, както и записите на гласуванията и речите му, ролята му не е била ключова.[20] Байдън нарича приноса си в определянето на политиката на САЩ спрямо Балканите „най-гордият момент в обществения ми живот“, наред с работата си по приемането на Закона против насилие срещу жените.[21] Той призовава за разширение на НАТО, преди това да е станало модно.

ИракРедактиране

 
Байдън на изслушването в Сената на американския командир в Ирак ген. Дейвид Петреъс и посланика в Ирак Райън Крокър, 11 септември 2007 г.

През 1991 г. Байдън гласува против резолюцията за Войната в Персийския залив.[22] През 2002 г. заявява, че Саддам Хюсеин е заплаха за националната сигурност и няма друг избор, освен заплахата да бъде елиминирана.[23] Той гласува в подкрепа на резолюцията за нахлуването на САЩ в Ирак, по-късно определяйки гласа си като „грешка“, но след това предлага резолюции за промяна на американска стратегия. Байдън е водещ застъпник на идеята за създаването на хлабава федерация от етнически държави на кюрдите, шиитите и сунитите в Ирак.[24] През септември 2007 г. Сенатът приема незадължаваща резолюция в подкрепа на подобен план. Политическото ръководство на Ирак отхвърля такова предложение като де факто разделяне на страната, а американското посолство в Ирак се дистанцира от идеята.[25]

След Руско-грузинската война през август 2008 г. Байдън подтиква администрацията на президента Джордж У. Буш да подкрепи пакет от $ 1 млрд. за възстановяването на Грузия.[26]

ПравосъдиеРедактиране

Байдън е служил като председател на Сенатската комисия по правосъдие (занимаваща се с въпроси като борба срещу разпространението на наркотици, предотвратяване на престъпления и защита на гражданските свободи) и е водач в създаването на Закона за контрол над насилствените престъпления и на Закона против насилието срещу жени. Той председателства Комисията по правосъдие по време довелите до спорове номинации на за Върховния съд на САЩ на Робърт Борк (номинацията е отхвърлена от Сената през 1987 г.) и Кларънс Томас (номинацията е одобрена през 1991 г., въпреки съпротивата от страна на либерални кръгове в САЩ).

ВицепрезидентРедактиране

 
Барак и Мишел Обама заедно с Джил и Джо Байдън, Спрингфийлд, Илинойс, 23 август 2008 г.
 
Вицепрезидентът Байдън с президента Обама през юли 2012 г.

През 1988 г. Байдън се кандидатира за президент на първичните избори на Демократическата партия, но рано се оттегля, след като е обвинен, че е плагиатствал от реч на британския политик Нийл Кинък, тогавашен водач на Лейбъристката партия. Байдън неуспешно се кандидатира за президент и през 2008 г. Спечелилият първичните избори на Демократическата партия през 2008 г. сенатор от щата Илинойс Барак Обама го избира за кандидат-вицепрезидент на Демократическата партия на 22 август 2008 г. На 4 ноември 2008 г. тандемът Обама/Байдън убедително печели изборите срещу тандема на Републиканската партия МакКейн/Пейлин. Встъпвайки в длъжност на 20 януари 2009 г., Байдън става първият вицепрезидент католик и първият от щата Делауеър.

Оттегляне от Белия домРедактиране

 
Бившият вицепрезидент Байдън заедно с президента Доналд Тръмп и бившия президент Барак Обама през януари 2017 г.

На 20 януари 2017 г. Байдън е наследен от Майк Пенс на поста вицепрезидент.

След оттеглянето си от поста на вицепрезидент Байдън често критикува работата на администрацията на президента Тръмп и често поставя под съмнение ефективността ѝ.

Твърдения за посегателстваРедактиране

Съществуват снимки и видеоклипове, които показват Байдън в това, което някои смятат за неподходяща близост с жени и деца, включително целувки и докосвания. Байдън се определя като „тактилен политик“ и признава, че това поведение му е създавало проблеми в миналото.

На 29 март 2019 г. бившата председателка на парламента на щата Невада Люси Флорес твърди, че Байдън я докосва без нейното съгласие на митинг на кампания през 2014 г. в Лас Вегас. В списанието The Cut New York Magazine Флорес пише, че Байдън е отишъл зад нея, сложил ръце на раменете ѝ, помирисал косата ѝ и целунал задната част на главата, добавяйки, че начинът, по който я е докоснал, е интимен, запазен за близки приятели, семейство или романтични партньори – „и се чувствах безсилна да направя нещо по въпроса“. Говорителят на Байдън съобщава, че той не си спомня случая.

Два дни по-късно Ейми Лаппос, бивш помощник на конгресмена Джим Химес, казва, че Байдън я докосва по неподходящ начин, като държи главата си като търка носа си с нея в политически фонд в Гринуич през 2009 г. Следващият ден още две жени излизат с обвинения за непристойно поведение. Кейтлин Карузо казва, че Байдън е поставил ръка на бедрото ѝ, а DJ Хил твърди, че той е прокарал ръка от рамото ѝ надолу по гърба. Али Кол, Софи Карасек и Вейл Конерт-Яунт в началото на април казват пред „Вашингтон пост“, че Байдън ги е докосвал по начини, които са ги карали да се чувстват неудобно.

През април 2019 г. Байдън се извинява, че хората не са разбрали поведението му, но твърди, че намеренията му са били почтени; той продължава да настоява, че не съжалява за нищо, което някога е правил, което кара критиците да го обвиняват в изпращане на смесени сигнали.

Кандидат за президентРедактиране

 
Бившият вицепрезидент Байдън по време на мининг във Филаделфия през май 2019 г.

Между 2016 г. и 2019 г. медиите често споменават Байдън като вероятен кандидат на изборите през 2020. На въпроса му дали ще се кандидатира, той дава разнообразни отговори, казвайки „никога не казвай никога“. В един момент той предполага, че не вижда сценарий, при който отново ще бъде кандидат за президент, но няколко дни по-късно каза: „Ще тичам, ако мога да ходя.“ През януари 2018 г. е сформиран комитет за политически действия, известен като „Време е за Байдън“, който иска участието на Байдън в надпреварата.

Байдън заявява, че ще реши дали да се кандидатира или не до януари 2019 г. но по това време не прави съобщение. Негови приближени казват, че той е „много близо да каже да“, но че е загрижен за ефекта, който друг президентски мандат може да окаже върху семейството и репутацията му, както и борбите за набиране на средства и схващанията за неговата възраст и относителния центризъм. От друга страна, той е подтикнат да управлява „чувството си за дълг“, обидата към президентството на Тръмп, липсата на външнополитически опит сред другите демократични надежди и желанието му да насърчава „прогресивизъм за изграждане на мост“ в партията. Той стартира кампанията си на 25 април 2019 г. Избира Филаделфия, Пенсилвания, като щаб на своята кампания.

Кампания и избиране за президентРедактиране

 
Бившият вицепрезидент Байдън по време на мининг в Хендерсън, Невада през февруари 2020 г.

На 15 юли 2019 г. неправителствената инициатива за борба с рака на Байдън обявява, че ще прекрати дейността си в обозримо бъдеще. Байдън и съпругата му напускат борда на инициативата през април като етична предпазна мярка, преди той да започне президентската си кампания.

През септември 2019 г. е съобщено, че президентът Тръмп е оказал натиск върху украинския президент Владимир Зеленски да разследва предполагаеми неправомерни действия от страна на Байдън и неговия син Хънтър Байдън. Въпреки твърденията, към септември 2019 г. не са представени доказателства за никакви нарушения от страна на баща и син Байдън. Медиите широко интерпретираха този натиск за разследване на семейство Байдън като опит да се навреди на шансовете на Байдън да спечели президентството, което довежда до политически скандал и импийчмънт на Тръмп от Камарата на представителите на САЩ.

В началото на 2019 г. Тръмп и неговите съюзници лъжливо обвиняват Байдън, че е освободил украинския генерален прокурор Виктор Шокин, тъй като той уж е провеждал разследване срещу Burisma Holdings, в което е нает Хънтър Байдън. Байдън е обвинен, че е отказал помощ от Украйна за 1 милиард долара в тези усилия. През 2015 г. тогавашният вицепрезидент Байдън притиска украинския парламент да отстрани Шокин, тъй като САЩ, Европейският съюз и други международни организации го смятат за корумпиран и неефективен, и по-специално не настоятелно разследва Burisma Holdings. Удържането на 1 милиард долара помощ е част от тази официална политика.

През цялата 2019 г. Байдън води своите пред съперниците си в Демократическата партия в националните проучвания и е смятан за водещ кандидат в демократичните президентски първични избори. Но след разочароващи участия в първичните състезания в щатите Айова и Ню Хемпшир в началото на 2020 г., той изпада на второ място зад Бърни Сандърс в средата на февруари. След като печели първичните избори в Южна Каролина и оттеглянето и последвалата подкрепа на Пийт Бутиджидж и Ейми Клобучар, Байдън постига убедителни победи в първичните избори на Супер вторник на 3 март и си възвръща преднината. Байдън разширява преднината си със силни победи в четири щата (Айдахо, Мичиган, Мисисипи и Мисури) на 10 март.

Със спирането на кампанията на Бърни Сандърс на 8 април 2020 г. Байдън става предполагаемият кандидат за президентските избори на Демократическата партия. По този начин на възраст от 77 години, Байдън се превръща в най-възрастния човек издиган за президент от двете големи партии.

Месец преди да стане предполагаем кандидат за президент, Байдън се ангажира да излъчи за свой кандидат за вицепрезидент жена. На 11 август 2020 г. Байдън избира за вицепрезидент сенатора от щата Калифорния Камала Харис.

На изборите на 3 ноември 2020 Байдън е избран за 46-ия президент на САЩ побеждавайки действащия президент Доналд Тръмп.

При евентуалното си встъпване в длъжност на 20 януари 2021 г. Байдън ще бъде на 78 години и 62 дни, което го превръща в най-възрастния президент в историята на САЩ. Също така ще се превърне във втория президент католик след Джон Кенеди. При такова развитие на ситуацията, тогава Байдън ще бъде по-възрастен със 79 дни от Роналд Рейгън, който напуска президентския пост през 1989 г. малко преди 78-ия си рожден ден.

ЗдравеРедактиране

През февруари 1988 г. Байдън е опериран по спешност заради мозъчна аневризма и получава последно причастие от католически свещеник.[27] Възстановяването го отвлича от сенатските му задължения в продължение на седем месеца. Байдън не е имал повторни прояви на аневризма оттогава.

БележкиРедактиране

  1. www.npr.org.
  2. Формалният избор на президент в САЩ се провежда от избирателната колегия през декември. Действащият президент Тръмп към 9 ноември 2020 г. все още не е признал поражение и е обявил, че ще оспорва резултатите. В същото време, победата на Байдън е обявена от всички големи новинарски компании в САЩ, включително популярната в републиканските среди Fox News, а Байдън вече е получил поздравления от лидерите на Европейския съюз и много други страни.
  3. Steinhauser, Paul. Biden wins presidency, Trump denied second term in White House, Fox News projects. // Fox News. 2020-11-07. Посетен на 2020-11-09. (на английски (САЩ))
  4. Riding the Rails With Amtrak Joe
  5. Taylor, Paul (1990). See How They Run: Electing the President in an Age of Mediaocracy. Alfred A. Knopf.
  6. Taylor, See How They Run, стр. 98
  7. Biden Admits Plagiarism in School But Says It Was Not 'Malevolent'
  8. Biden Received Five Student Draft Deferments During Vietnam War
  9. Taylor, See How They Run, стр. 96.
  10. Timeline of Biden's life and career
  11. Helsel, Phil. Beau Biden, Son of Vice President Joe Biden, Dies After Battle With Brain Cancer. // NBC News, May 31, 2015. Посетен на December 30, 2019.
  12. www.npr.org
  13. Almanac of American Politics 2008, стр. 364
  14. All eyes on VP choice Biden; Obama chose ‘dynamic’ partner, Clinton says
  15. Almanac of American Politics 2008, стр. 364
  16. Measuring Wealth of the '08 Candidates
  17. Salacuse, Jeswald W. (2005). Leading Leaders: How to Manage Smart, Talented, Rich and Powerful People
  18. Biden Played Less Than Key Role in Bosnia Legislation
  19. Democratic Presidential Candidates
  20. Biden Played Less Than Key Role in Bosnia Legislation
  21. On foreign policy, Biden is respected but not always popular
  22. On foreign policy, Biden is respected but not always popular
  23. www.msnbc.msn.com
  24. Divided They Stand, but on Graves
  25. U.S. vote unites Iraqis in anger
  26. Biden Played Less Than Key Role in Bosnia Legislation
  27. Campaign Curriculum, Washington Post, 22.10.2008.

Външни препраткиРедактиране