Джузепе Торнаторе

италиански режисьор

Джузепе Торнаторе (на италиански: Giuseppe Tornatore) е италиански филмов режисьор.

Джузепе Торнаторе
Giuseppe Tornatore
италиански режисьор
Джузепе Торнаторе (1990)
Джузепе Торнаторе (1990)
Роден
27 май 1956 г. (68 г.)
Религияатеизъм
Националност Италия
Режисура
Активност1985–
Значими филмиНово кино Парадизо
ОскариОскар“ за най-добър чуждестранен филм
Уебсайт
Джузепе Торнаторе в Общомедия

Биография

редактиране

Торнаторе е роден на 27 май 1956 година в градчето Багерия на остров Сицилия, Италия. Първоначално започва работа като фотограф на свободна практика. Впоследствие се прехвърля към филмовата режисура, създавайки документален филм за етническите малцинства в Сицилия – Le minoranze etniche in Sicilia, с който печели награда на фестивала в Салерно.

Режисьорът работи за италианската телевизия RAI преди излизането на екран на първия му пълнометражен игрален кинофилм, Il Camorrista, през 1986 година. Дебютът предизвиква положителни отзиви от критиците и публиката. Вследствие Торнаторе получава наградата „Silver Ribbon“ за най-добър нов режисьор.

 
Джузепе Торнаторе на фестивала в Кан през 1994 г.

През 1988 година по кината тръгва филмът му Ново кино Парадизо, с който Торнаторе печели световна слава. Произведението е удостоено с награда „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм. През следващите години режисьорът прави още няколко филма, сред които – Легенда за пианиста (1998) и Малена (2000), които затвърждават позицията му на един от даровитите автори в киноиндустрията, печелейки редица номинации и награди от престижни филмови фестивали и институции.[1]

На 1 декември 2010 г. Торнаторе става почетен доктор по телевизия, кино и нови медии в Свободния университет за езцици и комуникация (IULM) в Милано.[2] През 2011 г. получава наградата „8 1/2 на Федерико Фелини“ за художествени постижения на Международния филмов фестивал в Бари. Същата година той публикува книгата си La menzogna del cinema в издателство Бомпиани, която съдържа речта му в IULM при получаването на почетната степен. Пак през 2011 г. той прави и юбилейния късометражен филм за голямата верига за дистрибуция на храни Esselunga.

През 2013 г. заснема филма Най-добрата оферта с Джефри Ръш, Джим Стърджис, Силвия Хукс и Доналд Съдърланд[3]. Филмът е заснет между Болцано, Виена, Триест, Парма, Милано, Прага и околностите на Рим. Този филм печели множество награди в Италия и извън нея.

През 2013 г. бива избран за почетен доктор по философия на Университета в Палермо[4], а през 2019 г. – и за почетен доктор по история, археология и филология на Университета в Месина[4].

Филмография

редактиране

Режисьор

редактиране
година филм оригинално заглавие бележки
1986 Камористът Il camorrista
1988 Ново кино „Парадизо“ Nuovo Cinema Paradiso награда „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм
1990 Всички са добре Stanno tutti bene
1991 Особено в неделя Especially on Sunday
1994 Чиста формалност Una pura formalità
1995 Човекът със звездите L'Uomo delle stelle
1998 Легенда за пианиста La leggenda del pianista sull'oceano
2000 Малена Malèna
2006 Непознатата жена La sconosciuta
2009 Баария Baaria
2013 Най-добрата оферта La migliore offerta
2016 Кореспонденцията La corrispondenza

Библиография

редактиране
  • Nuovo Cinema Paradiso, Sellerio, 1989
  • Baarìa, Mondadori Electa, 2009
  • La menzogna del cinema, Bompiani, 2011
  • Il collezionista di baci, Mondadori Electa, 2014
  • La migliore offerta, Sellerio, 2013
  • La corrispondenza, Sellerio, 2016
  • Diario inconsapevole, HarperCollins Italia, 2018
  • Leningrado, Sellerio, 2018
  • Ennio, un maestro, в съавторство с Енио Мориконе, HarperCollins Italia, 2018
  • All'èpica. C'era una volta la politica, Albatros, 2022
  • Giuseppe Tornatore. Uno sguardo dal set a cura di Ninni Panzera, Silvana Editoriale, Cinisello Balsamo, 2007.
  • L'isola di Tornatore a cura di Ninni Panzera, Silvana Editoriale, Cinisello Balsamo, 2010.

Източници

редактиране
  1. IMDB – списък награди
  2. Laurea Giuseppe Torantore - IULM // Посетен на 3 февруари 2021.
  3. Elisa Grando, «Oggi c'è il primo "ciak" di Tornatore a Trieste sul set Geoffrey Rush», Il Piccolo, 30 aprile 2012, p. 24
  4. а б La laurea a Tornatore "Il mio cinema sul tempo" - La Repubblica // Посетен на 3 февруари 2021.

Външни препратки

редактиране