Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дзин.

Дзин (на китайски: или Jìn, [tɕîn]) е китайска династия, оглавявала държава в Източна Азия от 265 до 420 година.

Дзин
265 – 420
Западна Дзин през 280 година
Западна Дзин през 280 година
Континент Азия
Столица Луоян (265-311)
Чанан (312-316)
Дзиенкан (317-420)
Официален език Китайски език
Религия Будизъм, даоизъм, конфуцианство, китайска народна религия
Форма на управление Монархия
Император
265-290 Дзин У
419-420 Дзин Гун
История
Основаване 265 г.
Обединение на Китай 280 г.
Начало на Западна Дзин 317 г.
Край 420 г.
Население
Преброяване 22 620 000
Предшественик
Цао Уей
Източна У
Наследник
Шестнайсетте царства
Лю Сун
Днес част от Флаг на Китай Китай
Флаг на Монголия Монголия
Флаг на Виетнам Виетнам
Дзин в Общомедия

Началото на държавата Дзин е поставено през 265 година, когато Съма Йен, влиятелен аристократ от северната част на Хънан, завзема властта в Цао Уей, обявявайки се за император под името Дзин У. До 280 година той унищожава и Източна У, слагайки край на периода на Трите царства и обединявайки Китай за пръв път след края на династията Хан през 220 година.

В началото на IV век империята Дзин изпада в тежка криза и Северен Китай е завзет от няколко новообразувани държави – Шестнайсетте царства, повечето от които се управляват от некитайски династии. Дзин успяват да се задържат в Южен Китай, като през 317 година преместват столицата си в Дзиенкан - периодите преди и след това събитие се наричат Западна Дзин и Източна Дзин.

През 420 година висшият сановник на Дзин Лю Ю се обявява за император, като унищожава империята Дзин и поставя началото на династията Лю Сун и периода на Южните и северни династии.