Отваря главното меню

Диа̀рбекир (на турски: Diyarbakır, произношение на турски Диярбакър, кюрдски: Amed или Diyarbekir, на арменски: Ամիդ, Амид) е град в Югоизточна Турция, край река Тигър и единадесети по големина в страната. Градът е главен административен център на едноименния вилает Диарбекир.

Диарбекир
Diyarbakır
City of Diyarbakır.jpg
Turkey relief location map.jpg
37.9108° с. ш. 40.2367° и. д.
Диарбекир
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Вилает Диарбекир
Надм. височина 675 m
Население 1 732 396 души (2018)
Кмет Хасан Басри Гюзелоглу (ИД кмет) [1]
Пощенски код 21 000
Телефонен код 412
МПС код 21
Официален сайт www.diyarbakir.gov.tr
Диарбекир в Общомедия

Градът и неговата крепост Диарбекир са известни в българската история поради това, че през 19 век там са изпращани на заточение дейци на българското национално-освободително движение.

През 2018 година населението на града е 1 732 396 души.

ИсторияРедактиране

Исторически този древен град е основан като Амида или Амед. В IV в., по заповед на Констанций II са издигнати градски крепостни стени от базалтов камък. През 359 г. Амид е завладян от персийския шах Шапур. Впоследствие Юстиниан I си връща града и провежда допълнителни фортификационни работи. След това византийците отново са изместени от иранците. През 640 г. градът е завоюван от арабското племе Бекир (или Бекр) и името му е променено на Диарбекир. Диарбекир е спирка от Пътя на коприната. През 958 г. византийците си връщат контрола над града. В 1001 г. Диарбекир става резиденция на кюрдската династия Мерваниди. През 1085 г. преминава в туркменски ръце. В 1534 година Диарбекир е завоюван от султан Сюлейман Великолепни и влиза в състава на Османската империя. Византийската крепост получава названието Ич-кале.

 
План на Диарбекир през XVI век.

През 1847 година, избухва кюрдско въстание, оглавено от Бедрхан-бей, но е потушено. Диарбекир става център на провинция Кюрдистан, населена предимно с арменци (съществуват 7 арменски училища). В 1864 г. провинция Кюрдистан е преименувана на провинция Диарбекир. В XIX-XX век османските власти често заточват в Диарбекир дейци на българското и македонското национално-освободително движение (в т. ч. над 300 члена на ВМОРО).

В хода на първия погром над арменците на 1 – 3 ноември 1895 г. при султан Абдул Хамид II, турците извършват в града масово клане на арменци и асирийци[2]. Загиват 3000 души, ранени са 1500. До основи са разрушени две крайградски арменски села.

Към 1915 година в града и околните села живеят 296 000 души, от които 105 000 арменци (35,5 %)[3]), 55 000 кюрди (18,6 %), 45 000 турци (15,2 %) и 91 000 (30,7 %) други народи (асирийци, араби, черкези и т. н.) Християните съставляват над 50 % от населението на града. Поради организирания от турските власти арменски геноцид (ръководен от министъра на вътрешните работи Мехмед Талат паша) цялото християнско население е избито или депортирано[3].

През 20 век Турски Кюрдистан става арена на продължителен конфликт с различна интензивност, стигащ до партизанска война между турските въоръжени сили и терористичната кюрдска организация на Кюрдската работническа партия ПКК. Кемалистите установяват контрол над Диарбекир през 1923 година. В 1937 г. Ататюрк лично посещава града след поредния конфликт с местните кюрди и се разпорежда името на града да стане Диарбакър (от турската дума „bakır“ – „мед“).

В 1966 г. в Диарбекир е основан филиал на Анкарския университет, превърнал се през 1973 г. в независимия университет Тигрис.

 
Районът Сур е заобиколен от градски стени. Източната половина на заградения град, изобразен тук, е била срината през 2015 – 2016 г. по време на кюрдско-турския конфликт. През 2017 г. е разрушена западната половина.

В периода 1981 – 2002 години е закрит град поради бойните действия между турските въоръжени сили и отряди на ПКК.

ЛичностиРедактиране

Родени в Диарбекир

ИзточнициРедактиране

  1. Mayors of three eastern provinces dismissed by Interior Ministry – Turkey News. // Hürriyet Daily News. 19 август 2019. Посетен на 29 август 2019. The governor of Diyarbakır, Hasan Basri Güzeloğlu, has been appointed as acting metropolitan municipality mayor of Diyarbakır (на английски)
  2. Gunter, Michael. The Kurdish Predicament in Iraq: A Political Analysis. с. 8.
  3. а б Dumper, Michael. Cities of The Middle East and North Africa: A Historical Encyclopedia. с. 130.

Външни препраткиРедактиране