Дивля
Тази статия е за селото в България. За селото в Северна Македония вижте Дивле.
Дивля е село в Западна България. То се намира в община Земен, област Перник.
| Дивля | |
|---|---|
 Divlya mayor and chitalishte | |
  Дивля  Дивля | |
| Общи данни | |
| Население | 109 души[1] (15 септември 2022 г.) 4,27 души/km² |
| Землище | 25,656 km² |
| Надм. височина | 644 m |
| Пощ. код | 2457 |
| Тел. код | 07743 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 20972 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Земен Димитър Сотиров (ГЕРБ) |
| Дивля в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Село Дивля се намира в планински район, на около 70 км от гр. София в западна посока.
ИсторияРедактиране
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Дивля е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Дивля
Саво Величков, български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев[3]- Методи Бежански, детски писател. Неговият син — Димитър Бежански — е известен писател-хуморист и журналист в Българското национално радио.
В с. Дивля от 1925 г. до 1937 г. твори един от най-великите български художници — Владимир Димитров-Майстора. В негова памет, през 2002 г., по инициатива на кметския наместник Георги Андреевски, в центъра на селото е поставен бюст-паметник, дело на скулптура проф.Величко Минеков.
ДругиРедактиране
Редовни събитияРедактиране
Всяка година в село Дивля се организира традиционен събор на 2 август – Илинден. От 1993 година насам на всеки 28 август се организира курбан. Поводът е, че на този ден през 1993 година в селото се разразява огнена стихия. За радост на жителите загубите не са съществени. Курбанът се прави в църквата на селото, която се казва „Свети Илия“ и е от края на 19 век.
ЛитератураРедактиране
- „Един кът от краището“, Иван Тасев
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
