Димитрина Савова
Димитрина Симеонова Савова е българска актриса, родена в град Пирдоп на 12 април 1926 г., починала на 25 април 2011 година. Тя произхожда от забележителен пирдопски род.
Димитрина Савова | |
---|---|
българска актриса | |
Родена | |
Починала | |
Родители | Ц она и Симеон Савови |
Уебсайт |
Дядо Димитър Савов - опълченец, депутат в Учредителното събрание в Търново, първи кмет на Пирдоп. Баща Симеон Савов - адвокат и известен пирдопски общественик, главен инициатор за построяването на училището и читалището. Майката Цона - учителка и директорка на училището в Челопеч, през 1948 г. прекарва 9 месеца в Белене, за да бъде този факт причина да се отнемат адвокатските права на съпруга и.
КариераРедактиране
През 1950 г. завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, актьорско майсторство при проф. Георги Стаматов.
Работила е в Народен театър „Иван Вазов“ (1950-1951), Драматичен театър „Адриана Будевска“ Бургас (1953-1959) под режисурата на Юлия Огнянова, с която имат специална творческа връзка, Вили Цанков, Методи Андонов, Николай Люцканов, Леон Даниел, където прави най-забележителната си роля на Майка Кураж от Б. Брехт и според Брехтовия институт е най-младата изпълнителка на тази роля., в Народен театър за младежта (1959-1961), в Русенски драматичен театър в Русе (1961-1964), в Драматичен театър - Пловдив (1964-1977) това е един от най-силните ѝ творчески периоди, под режисурата на Любен Гройс. През този период получава и две национални награди – за Дойката от „Ромео и Жулиета“ и за ролята ѝ на баба Митра в „Албена“и Театър „София“ (1977-1981). След пенсионирането си е актриса на свободна практика.
Направила е десетки роли в театъра и киното – Султана от „Железният светилник“, Бернарда Алба от „Домът на Бернарда Алба“ от Ф. Г. Лорка, монахинята Евпраксия от „Реквием за Апостола“ по романа на Яна Язова, баба Гюргя от „Цената на златото“ на Генчо Стоев.
Била е почетен гражданин на град Пирдоп.
Награди и отличияРедактиране
- Орден „Кирил и Методий“ – II степен.
- „Лауреат“ на I фестивал на художественото слово.
- „Почетен гражданин на Пирдоп“.
Театрални ролиРедактиране
- „Големанов“ (Ст. Л. Костов) – Илиева
- „Майка Кураж и нейните дъщери“ (Бертолд Брехт) – Ана Фирлинг
- „Преспанските камбани“ (Димитър Талев) – Султана
- „Мизантроп“ (Молиер) – Арсиноя
ТВ театър
- „Опасният завой“ (1981) (Джон Пристли)
- „Осем жени“ (1980) (Роберт Тома)
ФилмографияРедактиране
Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
1995 | Хищна птица – („Bird of Prey“) | САЩ / България | Анастасия | |
1993 | „Цикълът Сименон“ – („Cycle Simenon“) | 5 | Франция | (в 4-та серия „Les gens d'en face“) |
1992 | Криза в Кремъл - („Crisis in the Kremlin“) Червената мишена – 2 заглавие |
САЩ | майката на Владимир | |
1991 | Дали́ – („Dalí“) | Испания / България | секретарка | |
1991 | О, Господи, къде си? | пациентка | ||
1990 | Под игото | 9 | България / Унгария | |
1986 | Характеристика | |||
1986 | Денят на владетелите | 2 | ||
1986 | От другата страна на слънцето | |||
1984 | На другия бряг е свободата – („Na druhom brehu sloboda“) | Чехословакия / България / ГФР | майката на Боян | |
1984 | Малкият Содом | Ленчето, вуйната | ||
1984 | В името на народа | 8 | ||
1983 | Фалшификаторът от „Черния кос“ | 3 | Василева | |
1982 | Почти ревизия | 4 | майката на Василена | |
1981 | Милост за живите | |||
1980 | Боянският майстор | 2 | ||
1979 | Хора и богове | 3 | Вера Андреева, ръководител на групата на Горбачевски | |
1979 | Трини – („Trini“) | ГДР | Амброзия | |
1978 | Певецът – („El cantor“) | ГДР | ||
1976 | Реквием за една мръсница | 2 | майката на Марго (в 1-ва: „Синята безпределност“) | |
1974 | Баш майсторът | |||
1974 | Белимелецът | чорбаджийката | ||
1973 | И дойде денят | |||
1973 | Дъщерите на началника | 2 | майката на Искра | |
1969-1971 | На всеки километър | 26 | (в 3-та серия: „Пеещият часовник“ – 1969) | |
1969 | Осмият | член на окръжния комитет на партията | ||
1969 | Свобода или смърт | селянка | ||
1969 | Скорпион срещу Дъга | |||
1969 | Танго | Куна | ||
1968 – 1974 | Произшествие на сляпата улица | 6 | (в 2-ра серия: „Самопризнание“ - 1967) | |
1968 | Случаят Пенлеве | 3 нов. | Магда (в 1-вата новела: „Музиканти“) | |
1968 | Шибил | Женда | ||
1965 | Вула | |||
1956 | Ребро Адамово | Айша „Айшенко“ | ||
1954 | Снаха | Добра | ||
1954 | Песен за човека | |||
1952 | Под игото |