Димитри Иванов

български журналист и преводач

Димитри Константинов Иванов (наричан от приятелите „Джимо“) е български журналист и преводач.

Димитри Иванов
български журналист и преводач
На среща на преводачи в БТА, 20 януари 2011
На среща на преводачи в БТА, 20 януари 2011
Роден
1 януари 1932 г. (92 г.)
Литература
Жанровеесе, репортаж
НаградиЧерноризец Храбър“ (2004)

Журналист

редактиране

Негов кръстник е пилотът-изтребител Димитър Списаревски.[1] Дълги години работи в БТА. След това представя новините в предаването на БНТВсяка неделя“. Сред водещите на седмичното обзорно политическо предаване „Панорама“.[2] След 1989 г. заедно с Тома Томов води седмичното предаване „Наблюдател“. Прави много интервюта със световноизвестни политици, писатели и журналисти.

В един кратък период Иванов пише в притурката „Капитал LIGHT“, която по това време се казва „КАПИТЕЛ“.

Дълги години е колумнист във в-к „Сега“, където рубриката му е на границата между художествената литература и публицистиката. Анализите му са изпълнени с лични спомени за събития и хора.

През 2002 г. получава орден „Стара планина“ за „изключителните [си] заслуги в областта на журналистиката и по повод 70 години от рождението [си]“.[3] В края на 2004 г. получава наградата „Черноризец Храбър“ за цялостно творчество.[4] През юни 2008 г. на фестивала Mediamix'08 в Албена получава награда за цялостен принос в медиите.

По случай неговата деветдесет годишнина Димитри Иванов е обявен за почетен гражданин на Асеновград.[5]

Преводач

редактиране

Димитри Иванов е превел от английски език много творби на американски писатели[6]. Автор е на предговори и послеслови към романи, повести и сборници с разкази.

  • Ърнест Хемингуей, Фиеста, роман, 1964
  • Алън Силитоу, Ключ за вратата, роман, 1965 (с Александър Стефанов)
  • Франсис Скот Фицджералд, Нежна е нощта, роман, 1967, 1978, 1980, 1992, 2001
  • Ърнест Хемингуей, Безкраен празник, спомени, 1967, 1980
  • Ърнест Хемингуей, Зелените хълмове на Африка, повест, 1968, 1979, 1987, 2011
  • Морис Уест, Посланикът, роман, 1968
  • Арнолд Уескър, Четирите годишни времена, пиеса, 1970
  • Уилям Голдинг, Повелителят на мухите, роман, 1979, 1982, 2003, 2005
  • Ърнест Хемингуей, За кого бие камбаната, роман, 1979, 2011
  • Ърнест Хемингуей, И изгрява слънце – Фиеста, роман, 1980
  • Труман Капоти, Музика за хамелеони, разкази и повест, 1981, 2007
  • Джеймс Олдридж, Довиждане анти-Америка, роман, 1981
  • Лилиан Хелман, Може би, повест, 1981
  • Ърнест Хемингуей, Старецът и морето, повест и разкази, 1982
  • Ърнест Хемингуей, Избрани творби в 3 тома, 1989
  • Джордж Буш (в сътрудничество с Виктор Голд), С поглед напред, автобиография, 1991
  • Джек Лондон, Малката стопанка на голямата къща, роман, 2001, 2006 (с Нели Доспевска)
  • Ърнест Хемингуей, Старецът и морето, повест, 2008
  • Ърнест Хемингуей, Сбогом на оръжията, роман, 2008
  • Ърнест Хемингуей, Слънце изгрява – Фиеста, роман, 2008

Предговори и послеслови

редактиране
  • Уилям Голдинг, Повелителят на мухите, роман, 1979, 1982
  • Ърнест Хемингуей, За кого бие камбаната, роман, 1979
  • Гор Видал, Калки, роман, 1979
  • Агата Кристи, Свидетел на обвинението, разкази, 1979
  • Робърт М. Пърсиг, Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет. Изследване на ценностите, роман, 1980
  • Джеймс Олдридж, Довиждане анти-Америка, роман, 1981
  • Лилиан Хелман, Може би, повест, 1981
  • Греъм Грийн, Доктор Фишер от Женева или бомбената вечеря, роман, 1981
  • Джеймс Лио Хърлихи, Среднощен каубой, роман, 1981
  • Мери Шели, Франкенщайн или новият Прометей, роман, 1981
  • Ъруин Шоу, Богат, беден, роман, 1981, 1988
  • Ърнест Хемингуей, Старецът и морето, повест и разкази, 1982
  • Рей Бредбъри, 451° по Фаренхайт, роман, 1982
  • Уилям Уортън, Пилето, роман, 1982
  • Едгар Лорънс Доктороу, Езерото на Гмурците, роман, 1982
  • Чабуа Амиреджиби, Дата Туташхиа, роман, 1983
  • Труман Капоти, Хладнокръвно, избрано, 1984
  • Съмърсет Моъм, Театър, роман, 1984
  • Пелъм Гренвил Удхаус, Стрихнин в супата, разкази, 1984
  • Патрик Уайт, Окото на бурята, роман, 1984
  • Робърт Лъдлъм, Ръкописът на Чансълър, роман, 1984
  • Теодор Драйзер, Американска трагедия, роман, 1984
  • Джеймс Хадли Чейс, Свидетели няма да има, роман, 1984
  • Ърнест Хемингуей, Избрани писма и стихове, 1985
  • Томас Улф, Паяжината и скалата, роман, 1985
  • Уилям Уортън, Отбой в полунощ, роман, 1986
  • Елия Казан, Споразумението, роман, 1986
  • Ърнест Хемингуей, Зелените хълмове на Африка, повест, 1987
  • Уилям Стайрън, Дългият поход, повест, 1987
  • Айра Левин, Момчетата от Бразилия; Степфордските съпруги; Предсмъртна целувка, романи, 1987
  • Артър Хейли, Окончателната диагноза, роман, 1988, 1992
  • Съмърсет Моъм, Избрани творби в 3 тома, 1988
  • Бенет Сърф, Пъстър свят, спомени, 1988
  • Ърнест Хемингуей, Избрани творби в 3 тома, 1989
  • Гор Видал, На живо от Голгота, роман, 1993
  • Робърт М. Пърсиг, Лайла. Изследване на нравствеността, роман, 1993
  • Майкъл Крайтън, Изгряващо слънце, роман, 1993
  • Томас Улф, Погледни към дома, ангеле. История на погребания живот, том 1 – 2, 1995
  • Съмърсет Моъм, Равносметката, мемоари, 2001

Писатели в превод и/или коментар на Димитри Иванов

редактиране

Агентурна дейност

редактиране

Димитри Иванов публично обявява през 2004[7], че е имал връзки с тайните служби. При проверката на БНТ от Комисията по досиетата през 2008 се доказва, че между 1960 и 1984 година той е работил като агент на Второ и Шесто управление на Държавна сигурност под псевдонима Стефан.[8]. През 2009 е проверен и като сътрудник на в. „Сега“ [9].

Филмография

редактиране

Източници

редактиране
  1. Иванов, Димитри. Дадена дума – хвърлен камък Архив на оригинала от 2018-12-29 в Wayback Machine., в-к „Сега“, бр. 6067 (2), 3 януари 2018 г.
  2. История на БНТ (1968) // bnt.bg. Архивиран от оригинала на 2008-01-22. Посетен на 7 април 2008.
  3. Президентът отличи творци и спортисти // president.bg, 20 декември 2002. Архивиран от оригинала на 2012-09-08. Посетен на 7 април 2008.
  4. Димитри Иванов получи „Черноризец Храбър“ за цялостно творчество // в-к „Дневник“, 11 ноември 2004. Посетен на 7 април 2008.
  5. Димитри Иванов стана почетен гражданин на Асеновград // segabg.com, 22 юни 2022. Посетен на 19 август 2022.
  6. Част от преводите на Димитри Иванов
  7. Димитри Иванов: Когато бях агент // в-к Сега, 6 ноември 2004. Архивиран от оригинала на 2015-02-21. Посетен на 26 ноември 2008.
  8. Решение №54 от 26.11.2008 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2008. Посетен на 26 ноември 2008.
  9. Решение № 105 от 9.12.2009 г. – Печатни издания // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Посетен на 9 март 2017.

Външни препратки

редактиране