Уикипедия

Димитровград (община)

община в България
Тази статия е за общината в Област Хасково. За общината в Сърбия вижте Цариброд (община).

Община Димитровград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

Община Димитровград
      
Общи данни
ОбластХасково
Площ567.6 km²
Население55 179 души
Адм. центърДимитровград
Брой селища27
Сайтdimitrovgrad.bg
Управление
КметИво Димов
(ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет33 съветници
Изглед от централната част на общинския център Димитровград през 2008 г.

География редактиране

Географско положение, граници, големина редактиране

Общината е разположена в северозападната част на област Хасково. С площта си от 567,603 km2 заема 6-о място сред 11-те общините на областта, което съставлява 10,26% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

 
Топографска карта на община Димитровград.

Природни ресурси редактиране

Релефът на общината е равнинен и слабо хълмист с преобладаваща надморска височина между 100 и 250 m. Територията ѝ попада в източните части на Горнотракийската низина и крайните северни части на Хасковската хълмиста област.

В крайния югозападен ъгъл на общината, на границата с община Първомай, южно от село Бодрово се намира най-високата ѝ точка от 308,7 m н.в., а най-ниската ѝ – 82 m н.в., в коритото на река Марица, източно от село Райново. Втора най-висока точка на общината се явява историческият хълм Хасара до село Сталево - 287,5 m н.в.

Общината заема площ от 567,6 km2. От тях: 416,6 km2 (73,39%) са земеделски земи; 72,97 km2 (12,89%) – разпръснати и необособени терени на горския фонд; 44,73 km2 (7,88%) – фонд населени места; 15,98 km2 (2,81%) – водни площи и течения.

За добив на полезни изкопаеми са били използвани 12,63 km2, или 2,23% от територията, които днес в по-голямата си част са неизползваеми открити рудници. Терените, заети от транспортни и инфраструктурни съоръжения, са 4,71 km2, или 0,83% от територията на общината.

Общината има мека и къса зима, сухо и горещо лято и недостатъчно количество годишни валежи. Земните пластове в общината са богати най-вече на варовик, лигнитни въглища и глина. Добиват се също инертни и кариерни материали.

Общината разполага с голям воден ресурс. Тук протичат част от теченията на реките Марица, Меричлерска река, Мартинка, Банска река с общо около 8330 хил. m3. регулирани водни маси. В гр. Меричлери се намират минерални извори с експлоатационен дебит 30 л/сек. и температура на водата 35,4 градуса.

През средата на общината, от запад на изток, на протежение от около 40 km протича част от средното течение на река Марица. На територията на общината тя получава пет по-големи притока – реките:

– Каялийка (Скаличица, десен). Протича в най-западната ѝ част покрай селата Бодрово, Върбица и Скобелево с долното си течение;
– Старата река (ляв). Протича с последните си 2 km и се влива в Марица югозападно от село Великан;
– Банска река (десен). Протича покрай селата Каснаково и Добрич с най-долното си течение и се влива в Марица южно от кв. „Марийно“ на Димитровград;
– Меричлерска река (37 km, ляв). Тя води началото си от извора Кюнта на 199 m н.в., разположен на 700 m източно от село Свобода, община Чирпан. Тече в югоизточна посока през хълмистата част на Горнотракийската низина в плитка долина с малък надлъжен наклон. Влива се отляво в река Марица на 93 m н.в., на 1,7 km североизточно от Димитровград. Площта на водосборния ѝ басейн е 117 km2, което представлява 0,22% от водосборния басейн на Марица;
– Мартинка (Голяма река, ляв). Протича в североизточната част на общината с част от средното и цялото си долно течение и се влива в Марица югозападно от село Златополе.

Населени места редактиране

Общината се състои от 27 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име
Бодрово 264 24,850 Каснаково 367 13,809
Брод 664 20,360 Гючурлии Крепост 1361 33,170 Голямо Юренджик
Бряст 188 15,040 Кара агач Крум 418 9,329 Идирлии
Великан 94 6,432 Балабанлии Малко Асеново 102 10,374 Кючук Хасан теке
Воден 290 13,318 Солмас Меричлери 1409 46,222
Върбица 230 17,817 Каяли, Филево Радиево 803 16,097 Кюстю кьой
Голямо Асеново 209 20,396 Кючук Хасан Райново 64 8,157 Реселии
Горски извор 1110 44,379 Куру чешме Светлина 57 9,134 Айдънлар
Димитровград 31994 62,436 Скобелево 402 10,345 Кара хасърлии
Длъгнево 176 8,952 Узунджа Сталево 330 22,391 Юсузлер, Преслав
Добрич 945 32,027 Странско 432 26,419 Гурбетите
Долно Белево 173 18,234 Акче Ибрям Черногорово 794 23,308 Кара орман
Здравец 161 9,312 Саатлари Ябълково 1145 30,822 Алмалии
Златополе 450 14,473 Пиринчлии, Златица ОБЩО 44632 567,603 няма населени места без землища
 
Изглед от централната част на село Горски извор през 2011 г.
 
Изглед от централната част на село Добрич през 2011 г.
 
Изглед към село Каснаково през 2011 г.
 
Изглед към село Светлина през 2011 г.

Административно-териториални промени редактиране

  • Указ № 197/обн. 24.12.1882 г. – преименува с. Кара хасърлии на с. Скобелево;
  • Указ № 271/обн. 19.07.1888 г. – преименува с. Пиринчлии на с. Златица;
  • Указ № 365/обн. 20.10.1897 г. – преименува с. Кокарджа на с. Марийно;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Гючурлии на с. Брод;
– преименува с. Кара агач (Кара ач) на с. Бряст;
– преименува с. Солмас на с. Воден;
– преименува с. Каяли на с. Върбица;
– преименува с. Кючук Хасан на с. Голямо Асеново;
– преименува с. Куру чешме на с. Горски извор;
– преименува с. Узунджа на с. Длъгнево;
– преименува с. Акче Ибрям на с. Долно Белево;
– преименува с. Саатлари (Сахотлари) на с. Здравец;
– преименува с. Каяджик на с. Каменец;
– преименува с. Голямо юренджик (Юренджик, Голямо Иренджик) на с. Крепост;
– преименува с. Идирлии на с. Крум;
– преименува с. Кючук Хасан теке на с. Малко Асеново;
– преименува с. Юсузлур на с. Преслав;
– преименува с. Кюстю кьой на с. Радиево;
– преименува с. Реселии на с. Райново;
– преименува с. Айдънлар на с. Светлина;
– преименува с. Гурбетите на с. Странско;
– преименува с. Кара орман на с. Черногорово;
– преименува с. Кара атлии на с. Черноконьово;
– преименува с. Алмалии на с. Ябълково;
  • Указ № 86/обн. 26.03.1925 г. – преименува с. Каменец на с. Раковски;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Балабанлии на с. Великан;
  • ПМС № 3/обн. 06.09.1947 г. – обединява селата Марийно, Раковски и Черноконьово в едно ново населено място – гр. Димитровград;
  • Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. – преименува с. Златица на с. Златополе;
  • Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Преслав на с. Сталево;
– преименува с. Върбица на с. Филево;
  • Указ № 2872/обн. 27.09.1983 г. – признава с. Меричлери за гр. Меричлери;
  • Указ № 96/обн. 17.04.1992 г. – възстановява старото име на с. Филево на с. Върбица.

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване		 Численост
1934 41 065
1946 45 555
1956 71 660
1965 76 168
1975 75 494
1985 78 841
1992 72 818
2001 64 852
2011 53 557
2021 44 632

Етнически състав редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място		 Численост Населено
място		 Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили		 Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили
Общо 53 557 45 393 780 3370 168 265 3581 100,00 84,76 1,46 6,29 0,31 0,49 6,69
Димитровград 38 738 32 895 696 2011 154 125 2857 Димитровград 84,91 1,79 5,19 0,39 0,32 7,37
Ябълково 1450 1099 12 306 22 Ябълково 75,79 0,82 21,10 1,51
Меричлери 1685 1264 12 347 43 Меричлери 75,01 0,71 20,59 2,55
Крепост 1435 1107 4 259 52 Крепост 77,14 0,27 18,04 3,62
Горски извор 1366 1215 3 47 3 73 25 Горски извор 88,94 0,21 3,44 0,21 5,34 1,83
Добрич 1118 1071 0 28 18 Добрич 95,79 0,00 2,50 1,61
Радиево 916 889 3 13 3 3 5 Радиево 97,05 0,32 1,41 0,32 0,32 0,54
Черногорово 889 483 0 16 0 5 385 Черногорово 54,33 0,00 1,79 0,00 0,56 43,30
Брод 763 741 0 0 20 Брод 97,11 0,00 0,00 2,62
Странско 547 506 6 33 0 0 2 Странско 92,50 1,09 6,03 0,00 0,00 0,36
Скобелево 526 456 11 57 0 Скобелево 86,69 2,09 10,77 0,00
Сталево 451 415 15 14 6 Сталево 92,01 3,32 3,10 1,33
Златополе 433 385 0 0 0 48 Златополе 88,91 0,00 0,00 0,00 11,08
Крум 433 347 79 0 5 Крум 80,13 18,24 0,00 1,15
Каснаково 373 354 0 14 4 Каснаково 94,90 0,00 3,75 1,07
Върбица 360 321 6 26 4 Върбица 89,16 1,66 7,22 1,11
Бодрово 315 246 7 52 0 4 6 Бодрово 78,09 2,22 16,50 0,00 1,26 1,90
Воден 307 240 59 6 Воден 78,17 19,21 1,95
Голямо Асеново 293 285 0 0 0 0 8 Голямо Асеново 97,26 0,00 0,00 0,00 0,00 2,73
Долно Белево 272 218 0 0 53 Долно Белево 80,14 0,00 0,00 19,48
Бряст 219 214 0 0 0 0 5 Бряст 97,71 0,00 0,00 0,00 0,00 2,28
Здравец 189 182 5 0 Здравец 96.29 2,64 0,00
Длъгнево 141 129 8 0 1 Длъгнево 91,48 5,67 0,00 0,70
Малко Асеново 120 118 0 0 0 0 2 Малко Асеново 98,33 0,00 0,00 0,00 0,00 1.66
Великан 88 88 0 0 0 0 0 Великан 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Райново 69 69 0 0 0 0 0 Райново 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Светлина 61 56 0 0 4 Светлина 91,80 0,00 0,00 6,55

Вероизповедания редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 53 557 100,00
Православие 38 778 72,40
Католицизъм 182 0,33
Протестантство 444 0,82
Ислям 524 0,97
Друго 77 0,14
Нямат 1 697 3,16
Не се самоопределят 2 112 3,94
Непоказано 9 743 18,19

Политика редактиране

Награди за Община Димитровград редактиране

  • Победител в категория „Инвестиции и работни места“, раздел „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за привличане на инвеститори и разкриване на нови работни места.

Икономика редактиране

Водещи отрасли за община Димитровград са: химическата, и енергийна промишленост. Характерно за общинската икономика е доминиращото значение на големите промишлени предприятия, осигуряващи заетост и приходи за преобладаваща част от населението на общината. Водещите предприятия в общината са „Неохим“ АД, разполагащо към момента с най-модерната инсталация за производство на амоняк, азотна киселина и амониева селитра; „Вулкан“ АД, произвеждащо цимент и „Климатех“ АД, произвеждащо климатична, вентилационна, въздухопречиствателна и отоплителна техника. На територията на общината се намира и ТЕЦ „Марица 3“ ЕАД. Малките и средни предприятия преобладават в секторите текстилна, трикотажна и хранително-вкусова промишленост.

Фирмите с чуждестранно участие са в отраслите промишленост, търговия и услуги. Димитровград е на едно от първите места сред общините по обем на чуждестранни инвестиции. В областта на селското стопанство най-разпространени за отглеждане в общината са зеленчуците, овощните насаждения и зърнено-фуражните култури. Голямо значение за развитието на общината и на областта като цяло е намиращият се в Димитровград пазар за промишлена продукция, който е един от най-големите пазари на Балканския полуостров.

Приоритети за развитието на общината редактиране

Имайки предвид, че Димитровград има добри традиции и опит в определени отрасли на промишлеността, както и промишлени предприятия с национално значение в тези отрасли, то определено бъдещето на общината е свързано с тяхното приоритетно развитие.

Развитието на туризма също има потенциал, обусловен от добрата транспортна осигуреност на общината, множеството изградени международни партньорства и наличието на минерални извори в района на град Меричлери. Предстои обвързването на града с изграждащата се Автомагистрала „Марица“ и Трансграничните коридори № 4, 8 и 9, което още повече ще улесни достъпа до общината.

По пътя Димитровград – Хасково е изградено тържище „Марица“ за пресни плодове, зеленчуци и цветя. Тази борса, заедно с наличието на най-големия в страната пазар за промишлени стоки в Димитровград, са важна предпоставка за бъдещото развитие на търговията в региона.

Транспорт редактиране

През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 69.3 km.

През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 125,9 km:

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
  2. ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 4 октомври 2020. (на английски)
  3. ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
  4. ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитровград_(община)&oldid=12037853“.