Димитър Агура
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Агура.
Димитър Димитров Агура е български историк, един от първите преподаватели по история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
Димитър Агура | |
Министър на народното просвещение | |
Мандат | 15 март 1883 – 19 септември 1883 |
---|---|
Назначен от | Александър I Батенберг |
Министър-председател | |
1882 – 1883 | Леонид Соболев |
Предшественик | Георги Теохаров |
Наследник | Димитър Моллов |
Лична информация | |
Роден |
26 октомври 1849 г.
|
Починал | 11 октомври 1911 г.
|
Националност | българин |
Деца | Димитър |
Образование | БГ „Георги Сава Раковски“ |
Професия | преподавател • политик |
Народен представител в: III ОНС | |
Портал Политика | |
Димитър Агура в Общомедия |
Биография
редактиранеПроизход, образование и работа
редактиранеДимитър Агура е роден през 1849 г. в българско семейство в Чушмелия, Бесарабия. Първоначално учи в Болград, след което завършва семинарията в Яш, Румъния, (1868) и история в Яшкия университет (1872). След това работи в Румъния като учител в Бърлад (1872 – 1874) и училищен инспектор в Яш и Васлуй. Няколко години преподава румънски език и българска история в Болградската гимназия (1875 – 1878).[1]
Професионална и политическа кариера
редактиранеСлед Освобождението на България Димитър Агура пристига в страната и работи като чиновник в Министерството на вътрешните работи (1879 – 1883). Временно управлява Министерството на народното просвещение в кабинета на Леонид Соболев (1883). След това е директор на Софийската (1884 – 1885) и Пловдивската мъжка гимназия (1885 – 1889).[1]
След откриването на Висшето училище (днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“) през 1889 Димитър Агура става преподавател по история в него. На няколко пъти е ректор на университета (1889 – 1890, 1892 – 1895, 1907 – 1908). През 1900 г. става действителен член на Българското книжовно дружество. През 1901 г. е сред основателите на Българското историческо дружество и е негов председател до смъртта си.[1]
Смърт
редактиранеДимитър Агура умира през 1911 г. в Яш, където се намира за честванията на петдесетгодишнината на Яшкия университет.[1]
Семейство
редактиранеНегов син е строителният инженер Димитър Агура.[2]
Библиография
редактиране- „Новейшая история на Френската революция до днешно време“ (1890)
- „Бележки по едно научно пътуване в Румъния“ (1893; в съавторство с Л. Милетич)
- „Дако-ромъните и тяхната славянска писменост“ (1893; в съавторство с Л. Милетич)
- „Средновековна история. Лекции“ (1904)
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 24 – 25.
- ↑ Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949: Енциклопедичен справочник, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001, стр. 17.