Димитър Айгъров
Димитър (Мицо) Андонов Айгъров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Димитър Айгъров | |
| български революционер | |
| Роден |
1866 г.
|
|---|---|
| Починал | 1947 г.
|
Биография редактиране
Димитър Айгъров е роден през 1866 година в ениджевардарското село Дамян, тогава в Османската империя. Става член на ВМОРО малко преди Илинденско-Преображенското въстание. Последователно е четник при Христо Бабянски, Апостол Петков, Христо Чернопеев и Коста Калканджиев.[1] Четник е и при Боби Стойчев в Кумановско.[2] През пролетта на 1908 година минава в България, а след общата амнистия от 1908 година след Младотурската революция се завръща в родното Дамян. Там се жени и живее мирно. Заради своя братовчед Дильо Айгъров, бивш деец на ВМОРО и гъркоманин близък до властта след 1912 година, Димитър Айгъров е често тормозен и бит от новата гръцка власт. След Балканската война подпомага четата на Христо Зинов, заради което е отново репресиран. През 1924 година се изселва в България.[3][4]
На 15 март 1943 година, като жител на Свети Влас, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2] Умира през 1947 година в Свети Влас.[3][4]
Бележки редактиране
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 153.
- ↑ а б Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.445-447
- ↑ а б Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 232-233.