Отваря главното меню

Димитър Бочев (писател)

Димитър Бочев е български писател и журналист.

Димитър Бочев
български писател и журналист
Роден

Националност Флаг на България България
Професия писател, журналист
Литература
Жанрове есе, роман
Награди „Развитие“ (1997)

БиографияРедактиране

Роден е на 13 август 1944 г. в гр. Силистра. Следва философия в Софийския университет. Принуден е през 1972 г. по политически причини да напусне България и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на радио „Дойче Веле“, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на радио „Свободна Европа“. През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г.

ЖурналистикаРедактиране

През 90-те години на 20 век работи като кореспондент на радио „Свободна Европа“ в София. Води есеистични рубрики във вестниците „Демокрация“, „Труд“ и „Стандарт“. Писал е и за руското издание на списанието на Солженицин „Континент“ и е съавтор на редица изготвени за британската, френската и холандската национална телевизия документални филми с културно-политическа тематика.[1]

ТворчествоРедактиране

Автор е на романите „Междинно кацане“, „Генезис ІІ“ и „Синеокият слепец“, както и сборника есета „Хомо емигрантикус“. През 1997 г. романът му „Синеокият слепец“ печели Специалната награда на фондация „Развитие“ за нов български роман. В литературната периодика публикува сборника есета „Боготърсачът между беса и слепотата“, романите „Белият слон“ и „Опит за екстаз“ и сборника „Несъгласни думи“. Част от текстовете на сборника са посветени на съдържателните му отношения с Георги Марков, Асен Игнатов, Тончо Жечев, Атанас Славов, Христо Огнянов, Желю Желев.

Димитър Бочев е удостоен с Юбилейната награда на Международната академия на изкуствата – Париж (МАИ) за 1999 година.[2] Член е на МАИ и на Съюза на баварските журналисти.

За модерните държави едва ли има нещо по-пагубно от повсеместното меркантилизиране на духовните ценности.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране