Димитър Тодоров Бучков е български учен, ректор на Висшия машинно-електротехнически институт (ВМЕИ) в София (в периодите 1983 – 1986 и 1989 – 1992), член-кореспондент на Българската академия на науките.[1]

Димитър Бучков
български инженер
Роден
Учил въвВисше военноморско училище, Варна
Техника
ОбластТехнология на металите
Работил вВМЕИ

ОбразованиеРедактиране

Завършва Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ през 1952. След офицерска служба във Военноморския флот (до 1956) следва и през 1959 се дипломира по специалност „Технология на машиностроенето“ в МЕИ, София.

Подготвя и защитава във ВМЕИ, София (1966) дисертация на тема „Към въпросите на механизма на аустенит-мартензитното превръщане“ за научна степен „кандидат на техническите науки“ (сега: „доктор“).

Преподавателска и научна дейностРедактиране

Катедра „Материалознание и технология на материалите“ (МТМ), Машинно-технологичен факултет, МЕИ и ВМЕИ: асистент (1959), доцент (1969), професор (1979) по „Металознание и термообработка“.

Основни области на научна и преподавателска дейност: химико-термична обработка в тлеещ разряд, йонно азотиране на масивни детайли, електрофизични технологии за термична обработка на металите. Основоположник на ново научно направление в България – електрофизични технологии.

Автор на над 90 публикации, 27 регистрирани изобретения и патенти (включително в чужбина) и няколко учебника. По-важни изобретения:

Избран за член-кореспондент на БАН.

През 2006 г. получава почетната титла Доктор хонорис кауза на Висшето Военноморско училище „Н. Вапцаров“ по време на честването на 125-годишнината на ВВМУ.

Награди:

Управленска дейностРедактиране

Във Висшия машинно-електротехнически институт, София (ВМЕИ):

  • ръководител на Научноизследователска лаборатория „Електрофизични технологии за термична обработка на металите“, ВМЕИ;
  • 1978 – 1981: заместник-ректор на ВМЕИ;
  • 1983 – 1986: ректор на ВМЕИ, София;
  • 1989 – 1992: ректор на ВМЕИ, София.

В Министерството на народната просвета (МНП) и в неговия Съвет за висше образование (СВО):

ИзточнициРедактиране

  1. „Биографичен алманах 1945 – 2015“, Издателство на Техническия университет, София, 2015. ISBN 978-619-167-150-2, стр. 17