Димитър Георгиев Стефанов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Стефанов.
Димитър Георгиев Стефанов с псевдоними Митьо и Д. Ст. е български общественик и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Димитър Стефанов | |
български революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | 12 февруари 1940 г.
|
Политика | |
Партия | Демократическа партия |
Депутат | |
XXII ОНС | |
Подпис | |
Димитър Стефанов в Общомедия |
Биография
редактиранеРанни години
редактиранеДимитър Стефанов е роден на 15 август 1872 година в Караагач, Бесарабия, тогава в Русия, днес Нахирне, Украйна. Потомък е на родопски войвода, а майка му Ана е от рода Агура. Получава основното си образование в родното село, а средното – в Болградската българска гимназия. Завършва право през 1894 година в Московския университет. В 1896 година завършва Киевското пехотно военно училище и е произведен в чин подпоручик от руската армия.[1][3]
През 1897 година се мести в Русе, Княжество България, и работи като околийски съдия, а след това е заместник-прокурор в окръжния съд във Варна. В началото 1900 година е назначен за юрисконсулт на Светия синод в София.[1]
Във ВМОРО
редактиранеСвързва се с революционери от Македония и през есента на същата 1900 година със съдействието на Върховния македоно-одрински комитет[4] е назначен от Българската екзархия за директор на Битолската мъжка класическа гимназия. До края на учебната година през 1901 година участва в ръководството на Битолския революционен окръг на ВМОРО, а след това е екстерниран в България.[1]
През септември 1901 година Димитър Стефанов, заедно с Туше Делииванов, е избран от Централния комитет в Солун за задграничен представител на ВМОРО в София и заема поста до 1903 година.[1][3] В началото на 1902 година участва на конгреса на Одринския революционен комитет в Пловдив с Гоце Делчев,[5] а после е представител на ВМОРО на Десетия македоно-одрински конгрес в София. Противопоставя се на готвеното от ВМОК Горноджумайско въстание.
Протовопоставя се на решението за въстание взето от Солунския конгрес през януари 1903 година.[3] През май 1903 година Димитър Стефанов с четата на Яне Сандански навлиза в Македония. През лятото на 1903 година е делегат на конгреса на Серския революционен окръг и е избран за председател на конгреса и член на окръжното ръководно тяло заедно с Александър Радославов и Симеон Молеров.[1][6] Установява се в Разложко и на 18 септември участва в сражението при Белица, след това при Бачево.[1]
След потушаването на въстанието Димитър Стефанов е в комисията за изработване на директива за бъдеща дейност на ВМОРО в София в края на 1903 и началото на 1904 година. От пролетта на 1904 година е адвокат в Бургас. Участва на Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 година, където е избран с Гьорче Петров и Петър Попарсов за задграничен представител на ВМОРО.[1][7][3] На Кюстендилския конгрес на ВМОРО през февруари 1908 година е делегат от Солунския революционен окръг, но не успява да присъства на заседанията.[8]
Във войните за национално обединение
редактиранеПрез Балканската война и Междусъюзническата война Димитър Стефанов е командир на рота. Тежко ранен е през 1916 година по време на Първата световна война, но оздравява и се завръща на фронта. Награден е с орден „Свети Александър“ – ІІ степен. Като запасен поручик е командир на рота в 14-та погранична дружина при Бургаски укрепен пункт. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с орден „За заслуга“.[9]
Политик в Бургас
редактиранеДимитър Стефанов е кмет на Бургас от 22 октомври 1918 година до 30 януари 1920 година, а след това до 1928 година е общински съветник. Тогава е избран за депутат от Демократическата партия в XXII народно събрание, а през 1931 година става окръжен управител на Бургас.[4]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е ж з и Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 290.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 334.
- ↑ а б в г Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 618.
- ↑ а б Димитър Георгиев Стефанов // Кметовете на Бургас. Посетен на 18 юли 2023.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 80.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 450.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 156.
- ↑ Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 171.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 76; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 267-268
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 441.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 355 – 356.
Вълчан Вълчанов | → | кмет на Бургас (22 октомври 1918 – 30 януари 1920) |
→ | Петър Житаров |