Димитър Даскалов
Димитър Благоев Даскалов Върбенов е български църковен деец, певец и хоров диригент.[1]
| Димитър Даскалов | |
| български църковен деятел | |
| Роден |
1903 г.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Учил в | Богословски факултет на СУ |
Биография
редактиранеДаскалов е роден през 1903 година в Мехомия, тогава в Османската империя, в големия родолюбив род Даскалови, взел дейно участие в Българското възраждане в Разложко. Негов брат е българският военен и краевед Славчо Даскалов. В 1930 година Димитър Даскалов завършва Богословския факултет на Софийския университет и четири години преподава в Духовната семинария при Черепишкия манастир. От 1936 до 1941 година е секретар на архиерейското наместничество в Бургас и е помощник-диригент в катедралата „Св. св. Кирил и Методий“. След освобождението на Вардарска и Беломорска Македония в 1941 година, става секретар на обединената Струмишко-Драмска епархия, управлявана от Борис Неврокопски и остава на поста до 1944 година. След това в 1945 - 1962 година работи в Църковностопанския отдел на Светия Синод, секретар на екзарх Стефан I Български и ръководител на Административния отдел.[1]
Родословие
редактиране| Солун Тахчиев (XVII век – ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Манзурски (XVII век – ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Филотей Самоковски (ΧVIII век – около 1820) | Илия Манзурски (XVIII век – ΧIΧ век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йосиф Манзурски (1774 – 1814) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Манзурски (1799 – 1864) | Илия Манзурски (около 1800 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Попмихайлов (1832 – 1925) | Катерина Чолакова | Никола Чолаков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Попмихайлов (1862 – 1908) | Благой Даскалов (1867 – 1956) | Никола Даскалов (1880 – 1903) | Георги Чолаков (1853 – 1919) | Илия Чолаков (1865 – 1916) | |||||||||||||||||||||||||||||||||
| Славчо Даскалов (1899 – 1974) | Димитър Даскалов (1903 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция „Архиви“, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 240.