Димитър Даскалов
Димитър Благоев Даскалов Върбенов е български църковен деец, певец и хоров диригент.[1]
| Димитър Даскалов | |
|---|---|
| български църковен деятел | |
| Роден |
1903 г.
|
| Починал | неизв.
|
| Учил в | Богословски факултет на СУ |
Биография редактиране
Даскалов е роден през 1903 година в Мехомия, тогава в Османската империя, в големия родолюбив род Даскалови, взел дейно участие в Българското възраждане в Разложко. Негов брат е българският военен и краевед Славчо Даскалов. В 1930 година Димитър Даскалов завършва Богословския факултет на Софийския университет и четири години преподава в Духовната семинария при Черепишкия манастир. От 1936 до 1941 година е секретар на архиерейското наместничество в Бургас и е помощник-диригент в катедралата „Св. св. Кирил и Методий“. След освобождението на Вардарска и Беломорска Македония в 1941 година, става секретар на обединената Струмишко-Драмска епархия, управлявана от Борис Неврокопски и остава на поста до 1944 година. След това в 1945 - 1962 година работи в Църковностопанския отдел на Светия Синод, секретар на екзарх Стефан I Български и ръководител на Административния отдел.[1]
Родословие редактиране
| Солун Тахчиев (XVII век — ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Манзурски (XVII век — ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Филотей Самоковски (ΧVIII век — около 1820) | Илия Манзурски (XVIII век — ΧIΧ век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йосиф Манзурски (1774 — 1814) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Манзурски (1799 — 1864) | Илия Манзурски (около 1800 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Попмихайлов (1832 — 1925) | Катерина Чолакова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Попмихайлов (1862 — 1908) | Благой Даскалов (1867 — 1956) | Никола Даскалов (1880 — 1903) | Георги Чолаков (1853 — 1919) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Славчо Даскалов (1899 — 1974) | Димитър Даскалов (1903 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ а б Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция „Архиви“, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 240.