Димитър Димашев

български революционер

Димитър (Мито) Ст. Димашев, наричан Димаш войвода или Крумовски[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Димитър Димашев
български революционер
Роден
1889 г.
Починал

Биография редактиране

 
Четата на Димитър Димашев
 
Панихида на гроба на Димитър Димашев, 6 септември 1928 г.

Роден е през 1889 година[2] в село Алексово, Кукушко, тогава в Османската империя. Завършва второ отделение. През 1912 година е четник при Тодор Александров. Участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение през Балканските войни в Кукушката чета.[3] След войните се установява със семейството си в село Орман, Петричко.

При възстановяването на революционната организация след 1920 година е войвода в Кукушко и Ениджевардарско. През май 1923 година застава начело на Кукушката околийска чета. През юни Кукушката чета заедно със Солунската на Васил Чакаларов и Поройската минават Беласица и Димашев действа заедно със Солунската чета в Кукушко след 15 юни. Четата развива оживена дейност, организира околията и през ноември 1923 година свиква околийското ръководно тяло и избира делегат за Солунския окръжен конгрес. През юли се сражава при Сарджали, като губи четника Трайко Атанасов, заловен на сръбската граница. През август се сражава без загуби в Круша след предателство. За кратко е четник в разбойническата чета на Митьо Ганев.[4]

След 1924 година българите в Кукушко са изделени по конвенцията за изселване и дейността в Кукушко заглъхва, макар и през май четата отново да навлиза в областта и дава сражение, в което загива четникът Иван Ташев от Морарци.[5]

През 1924 година участва като делегат на Солунския окръжен конгрес на ВМРО и е избран за редовен член на окръжното ръководство.[6] През октомври 1925 година Димашев активно участва в отблъскването на гръцките войски при така наречения Петрички инцидент. Заедно с Никола Манчев, оглавява отряд от 300 – 350 души от местните селски чети, които се сражават при пограничен пост № 7 в Беласица, югоизточно от Петрич.[7] От 1927 година е войвода в Струмишко.[8]

При разцеплението във ВМРО застава на страната на крилото на Александър Протогеров.[7] Участва в протогеровистката експедиция към Петрички окръг.[9] Четата е разбита при Юндола, пленен е и е убит в 1928 година край Самоков заедно с Иван Бабунски.[10][11]

Бележки редактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 56.
  2. Към 1912 година е 23-годишен.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 210.
  4. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 751.
  5. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 134-135.
  6. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 27, 87–91.
  7. а б Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“, Благоевград, 2001.
  8. „Исторически Преглед“, 1992, „Български историческо дружество“, Институт за история към БАН, стр. 68
  9. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 18.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 47.
  11. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 133.