Димитър Запрянов
Тази статия е за българския революционер. За спортиста вижте Димитър Запрянов (джудист).
Димитър Запрянов е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Одринска Тракия и Македония.[1]
| Димитър Запрянов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1883 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Димитър Запрянов в Общомедия | |
Биография
редактиране
Димитър Запрянов е роден през 1883 година в хасковското село Караорман. На 28 юли 1902 година е покръстен във ВМОРО заедно с Тане Николов от Марин Чолаков и Стефан Чакъров.[2] През август 1902 година в Хасково Константин Антонов сформира чета, която е въоръжена от Върховния македоно-одрински комитет и се стреми да отцепи Беломорска Тракия от контрола на ВМОРО. Четата навлиза в Гюмюрджинско и нея са включени Тане Николов, Димитър Запрянов, Марин Чолаков, Дядо Петър, Стефан Чакъров, Недялко Килев, Атанас Тропчов, Симеон Дечев, Стойчо Караиванов и Желю Иванов, братовчед на Константин Антонов.[3] Заедно с Желю Иванов и Стефан Чакъров заболяват тежко от тропическа малария и са принудени да се оттеглят в България на лечение.[4]
През следващата година взема участие в Илинденско-Преображенското въстание.[1]
Прибира се в България и през 1904 година влиза в казармата, за да отбие редовната си военна служба, но през пролетта на 1905 година като войник от 8-а пионерна дружина в Стара Загора дезертира и се присъединява към драмската чета на Михаил Даев.[1] През декември същата година преминава в новосформираната чета на Христо Манов. Неин район е областта Зъхна, където активно действа гръцката въоръжена пропаганда. Запрянов участва в акциите при Горенци на 24 декември, в Криводол на 17 януари 1906 година, когато са пленени андартският капитан Колуш и двама негови четници, както и в сражението при Пилаф тепе на 12 април, в което загива войводата Христо Манов и четата е поета от Запрянов.
Делегат е на Серския окръжен конгрес на ВМОРО през юли - август 1906 година.[5]
Като войвода дава сражение на турците при село Алистрат, а през септември 1906 година при Плевня. През 1907 година влиза с четата си в село Волак, залавя известния гъркоманин Маджир Купчу, организатор на гръцки андартски чети и изпълнява наложената му от Сярското окръжно революционно тяло смъртна присъда. Същата година напада и разбива андартите в гъркоманското Анастасия.
| Чета на Димитър Запрянов, 18 юни 1908 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Димитър Запрянов | Караорман | Хасковска | |
| 2. | Ст. Чавдаров | Стара Загора | Старозагорска | |
| 3. | Ташко Христов | Маловища | Битолска | |
| 4. | Никола Георгиев | София | ||
| 5. | Георги Ангелов | Бутим | Неврокопска | |
| 6. | Атанас Г. Сиджема | Т. Пазарджик | ||
| 7. | Иван Петров | Княжево | Софийска | [6] |
През 1908 година Димитър Запрянов е назначен за войвода в Кратовския революционен район, където дава отпор на сръбската пропаганда в Македония. Няколко месеца след обявяването на Младотурската революция се легализира. В изпълнение на решението на Кюстендилския конгрес, Тане Николов заедно с Димитър Запрянов и Иван Москов, на 24 септември 1908 извършва покушение над Яне Сандански в Бошнак хан в Солун. Покушението е неуспешно, но през 1909 година Димитър Запрянов е убит по заповед на Яне Сандански[7][8] от Какачев.[9]
Бележки
редактиране- ↑ а б в Аврамовъ, Стефанъ. Димитъръ Запряновъ // Илюстрация Илиндень 2 (32). Илинденска организация, Февруарий 1931. с. 10.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 85 - 86.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 86, 228.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 229 – 230.
- ↑ Лешковъ, Иванъ. Единъ окрѫженъ конгресъ на В. М. Р. О. въ 1906 год. // Илюстрация Илиндень 2 (3 (13). София, Издание на Илинденската Организация, февруарий 1929. с. 15.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 58 – 59.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 166.
- ↑ Аврамовъ, Стефанъ. Димитъръ Запряновъ // Илюстрация Илиндень 2 (32). Илинденска организация, Февруарий 1931. с. 12.