Отваря главното меню

Димитър Икономов (Ботев четник)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Икономов.

Димитър Икономов
български революционер
Димитър Икономов 
Роден: 1839 г.
Починал: 29 март 1896 г. (57 г.)
Народен представител в:
УС   I ВНС   IV ОНС   
Паметник в родния Троян

Димитър Христов Икономов е български революционер, участник в Ботевата чета, народен представител.

БиографияРедактиране

Димитър Икономов е роден през 1839 г. в Троян. Произхожда от рода на Иван Гадев, богат търговец на добитък. Син на Добра Дочева и свещеник Христо Икономов. Учи в килийното училище в Троян и Ловеч (1853 – 1855), учител в Троян (1856 – 1857) и Никопол (1857 – 1858). Около 1860 г. заминава в Цариград, където баща му е свещеник в българската църква.

Между 1863 г. и 1867 г. е учител в Оряхово, където оглавява борбата срещу гръцкия владика и участва в създаването на таен революционен комитет. След неуспешен заговор за пренасяне на оръжие в България е заловен, но успява да се спаси отново в Румъния. Заминава за Белград и се включва във Втората българска легия. След разформироването на Легията през 1868 г. се завръща в Румъния. Установява връзка с българските емигранти в Букурещ. Живее първо в Зимнич, а после – в Турну Мъгуреле. През 1874 г. се заселва в гр. Александрия и отваря хлебарница, която става средище на българските емигранти. Включва се в БРЦК и е негов деен член.

Член е на революционния комитет в Александрия, Румъния и негов делегат в събранието на 10 август 1875 г. на БРЦК. На историческото събрание през септември, на което се взема решение за сформиране на чета, която под предводителството на Панайот Хитов да окаже помощ на участниците в Априлското въстание, Димитър Икономов дава идеята за превземането на парахода „Радецки“.

На 16 май 1876 г. отплава от румънския бряг при Гюргево заедно с Ботевата чета, на чийто щаб е член. След смъртта на войводата група от 20 четника се отделя под водачеството на Димитър Икономов. След няколко сражения и предателства оцелелите въстаници са заловени край с. Литаково и отведени в Орхание, а оттам в Софийския затвор. Осъдени са на смърт чрез обесване. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор в окови. Заточен на о. Родос, откъдето е освободен след подписването на Санстефанския мирен договор.

След Освобождението Димитър Икономов се включва активно в обществения живот. През 1879 г. влиза в състава на Учредителното събрание, а после и в Първото велико народно събрание. Участва в административното управление в Троян. Бил е околийски началник в Дряново и в Куртбунар. Заселва се във Варна, където се препитава като ханджия. През 1884 г. е народен представител в ІV обикновено народно събрание. През 1889 г. е член на Окръжния съвет във Варна. Умира на 29 март 1896 г. във Варна, където е и погребан.

За него Георги Стойчев от Трявна, близък другар от хъшовския живот, пише:

„Той беше цял философ. Дрехи, ядене, разходки-нищо не го интересуваше. Единственият негов идеал беше освобождението на България. Гдето идеше, с който се събереше, това говореше. С една реч, той беше примерен патриот”.

Външни източнициРедактиране