Димитър Илиев (офицер)

български офицер
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Илиев.

Димитър Крумов Илиев е български офицер, генерал-лейтенант.

Димитър Илиев
български генерал
Роден
Учил въвФакултет „Артилерия, ПВО и КИС“ (НВУ)

Биография редактиране

Роден е на 10 декември 1963 г. в Асеновград. През 1981 г. завършва специалност „Електрическо обзавеждане на промишлени предприятия“ в средно професионално училище в родния си град. От 1981 до 1985 г. учи във Висшето народно военно артилерийско училище в Шумен военна специалност „земна артилери и ПТУРС“ и гражданска „инженер по електронно-изчислителна техника“. Започва да служи като старши офицер на артилерийска батарея в 49-и свободен артилерийски дивизион на четиридесет и девети мотострелкови полк в Симеоновград. От 1986 до 1987 г. е командир на артилерийска противотанкова батарея. Бил е командир на курсантски взвод към военното училище в Шумен (1987 – 1992). В периода 1992 – 1994 г. учи „Управление на тактическите формирования от Ракетните войски и артилерията на българската армия“ във Военната академия „Георги Раковски“ в София. От 1994 до 1995 г. е началник-щаб на реактивен дивизион към 4-та артилерийска бригада. Известно време е бил помощник-началник щаб по разузнаването на бригадата (1995 – 1998) и командир на артилерийски дивизион в същата бригада (1998 – 2007)[1]. През 2008 г. завършва „Стратегическо управление на отбраната“ в Колежа по отбрана на Сухопътните войски на САЩ в Пенсилвания.[2] След това е назначен за 1 година до 2009 заместник-началник на сектор в отдел „Планиране“ в Щаба на Сухопътните войски. От 2009 до 2010 г. е началник на отдел „Съвместна поддръжка“ в Управление „Операции“ на Съвместното оперативно командване. Между 2010 и 2011 г. е заместник-началник на Управление „Операции“ в Съместното оперативно командване. В периода 14 декември 2011 г. – 29 юни 2014 е командир на четвърти артилерийски полк (бившата четвърта артилерийска бригада).[3]

На 28 април 2014 г. полковник Димитър Илиев е назначен на длъжността командир на 2-ра механизирана бригада и удостоен с висше офицерско звание бригаден генерал, считани от 30 юни 2014 г.[4] На 22 март 2016 г. е освободен от длъжността 2-ра механизирана бригада, назначен на длъжността заместник-командир на Корпус за бързо развръщане на НАТО в Солун, Гърция и удостоен с висше офицерско звание „генерал-майор“, считано от 1 април 2016.[5] От 1 август 2018 г. е генерал-лейтенант и заместник-началник на отбраната.[6] С указ № 266 от 2 декември 2022 г. е освободен от длъжността заместник-началник на отбраната и от военна длъжност, считано от 10 декември 2022 г.[7]

Образование редактиране

Военни звания редактиране

Награди редактиране

  • US Army Military Commendation medal (2004)
  • Нагръден знак „За вярна служба под знамената“ – III ст. (29 декември 2004)
  • Нагръден знак „Отлична служба“ – I ст. (15 ноември 2012)

Източници редактиране

  1. Дончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 318
  2. Полк. Илиев: 30 процента напуснаха Четвърти артилерийски полк.
  3. Точността на огъня – професия и съдба, архив на оригинала от 3 декември 2016, https://web.archive.org/web/20161203062558/http://armymedia.bg/archives/46296, посетен на 2 декември 2016 
  4. Указ № 98 за назначаване на полковник Димитър Крумов Илиев на длъжността командир на 2-ра механизирана бригада и удостояването му с висше офицерско звание „бригаден генерал“, считано от 30 юни 2014 г.
  5. Указ № 65 за освобождаване на бригаден генерал Димитър Крумов Илиев от длъжността командир на 2-ра механизирана бригада, назначаването му на длъжността заместник-командир на Корпус за бързо развръщане на НАТО в Солун, Гърция, и удостояването му с висше офицерско звание „генерал-майор“, считано от 1 април 2016 г.
  6. Указ № 107 от 18 април 2018 г. Обн. ДВ. бр. 36 от 27 април 2018 г.
  7. Указ № 266 за освобождаване на генерал-лейтенант Димитър Крумов Илиев от длъжността заместник-началник на отбраната и от военна служба, считано от 10 декември 2022 г.
  8. Указ №98/28 април 2014, МЗ № КВ 187/12 май 2014
  9. Указ №65/22 март 2016, считано от 1 април, МЗ № КВ 131/5 април 2016