Димитър Карамфилович
Димитър (Димче) Петрушев (Петрушов, Петров) Карамфилович е български обществен деец, революционер и политик.[1][2][3]
| Димитър Карамфилович | |
| български революционер и политик | |
| Роден |
1839 г.
|
|---|---|
| Починал | 26 декември 1906 г.
|
| Народен представител в: УС | |
Биография редактиране
Димитър Карамфилович е роден в 1839 година във Велес,[2] в махалата Пърцорек, в семейството на велешкия първенец Петър Карамфилович[4] и солунчанката Ана.[5] Учи при Йордан Хаджиконстантинов - Джинот. Завършва Търговското училище в Будапеща и работи в търговска кантора във Виена, а от 1860 година се занимава с търговия в родния си град. Карамфилович, който говори немски, гръцки и малко френски, взима дейно участие в борбата на българите от Велес против Цариградската патриаршия.[2] Така например в 1868 година е начело на велешката делегация, която приканва владиката Антим Велешки на Никулден да не споменава името на цариградския патриарх.[4] След учредяването на Българската екзархия е неин представител пред Високата порта по църковно-училищните дела.[2]
В писмо до Георги Раковски от 17 юни 1862 година Карамфилович се подписва като
| „ | ...един измежду българските ревнители... Само двамата со господ. Антония Драндаровича... що се ежедневно бориме с тукашните ни сограждане българе, в които духат фенерско-гръцкиат вкоренил им се е и се не можи тъй лесно отрве и преправи, но хвала Богу, постепенно остануват се и мога ся реча, почти са заборавили вече що е това грък... Ваший от чисто блгарско срдце искр приятел Д. П. Карамфилович.[6] | “ |
При избухването на Руско-турската война Карамфилович, заподозрян от османските власти, бяга в Букурещ, присъединява се към руските войски и участва в много сражения.[4] След Берлинския договор става председател на Самоковския окръжен съд в новообразуваното Княжество България.[5] Велешката българска община го изпраща като свой депутат в Учредителното събрание.[7][5] В Събранието Карамфилович работи по изработването на конституцията и по Мемоара за Македония до Великите сили.[8] Карамфилович заедно с Васил Диамандиев участва активно софийския комитет „Единство“, организирал Кресненско-Разложкото въстание.[1]
Карамфилович участва във Временното руско управление като сътрудник във финансовото ведомство в Княжеството и има големи заслуги в изграждането на финансовата администрация. Карамфилович изработва първата българска митническа тарифа.[2] По-късно е секретар на Министерството на финансите.[1] Карамфилович е и масон[9][10] 18 степен, основател и първомайстор на ложа „Братство“ през 1882 година. В ложата се ражда идеята за основаването на Българския червен кръст, за което Карамфилович е инициатор и пръв секретар-деловодител на новата организация, приета на 1 февруари 1884 година в Международното дружество на Червения кръст.[11] По време на Сръбско-българската война в 1885 година, като деловодител на оргинизацията развива широка кампания за събиране на помощи за ранените войници.[2]
Сближава се с български монарх княз Александър I, който го прави инспектор на двореца.[1] Князът му делегира важна мисия по уреждането на пограничния въпрос със Сърбия.[11][12] След Преврата през 1886 година, е освободен като доверено лице на бившия княз.[1]
В 1884 година Димитър Карамфилович влиза в ръководството на Българомакедонското благотворително дружество.[13] В 1895 година участва в Първия македонски конгрес, на който е основан Македонският комитет. Заедно с балчишкия и варненския представител Карамфилович е избран от конгреса да поднесе на княз Фердинанд поздравителен адрес.[13] Карамфилович е член на комитета в 1895 – 1896 година.[2]
Умира на 26 декември 1906 година.[2] Дъщеря му е женена за руския офицер Луис Войткевич. Брат му Емануил Карамфилович също се занимава с революционна дейност. Синът на Емануил е войводата на ВМОРО Панайот Карамфилович.[14][15]
- Писмо от Пьотър Алабин до Карамфилович, 30 юли 1895 г.
-
-
-
-
Родословие редактиране
| Петър Карамфилович | Ана Карамфилович | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Елеонора Кувелас | Емануил Карамфилович | Димитър Карамфилович (1839 - 1906) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Карамфилович (1882 - 1923) | Панайот Карамфилович (1885 - 1921) | Дъщеря | Луис Войткевич (1830 - 1879) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 14.
- ↑ а б в г д е ж з Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 318.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. V (от фонд № 290 до фонд № 380). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 37 - 38.
- ↑ а б в Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 18.
- ↑ а б в Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 19.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 195 - 196.
- ↑ Радев, Симеон. Строителите на Съвременна България. Том Ι: Царуването на кн. Александра 1879 - 1886. София, Български писател, 1990. с. 48, 101.
- ↑ Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 20.
- ↑ Масонство. Проблеми в българското масонство, стр. 14. // Архивиран от оригинала на 2015-01-28. Посетен на 2010-05-23.
- ↑ Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3-4, 2000. с. 44.
- ↑ а б Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 22.
- ↑ Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 23.
- ↑ а б Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 34.
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 341.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 119.