Димитър Ларгов
Димитър Симеонов Ларгов (10 септември 1936 – 26 ноември 2020) е български футболист, полузащитник. Клубна легенда на Славия (София).[1] След края на състезателната си кариера работи дълги години като футболен ръководител.
Димитър Ларгов | |||||||||
Лична информация | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Прякор | Митата | ||||||||
Роден | Димитър Симеонов Ларгов 10 септември 1936 г. | ||||||||
Починал | 26 ноември 2020 г. | ||||||||
Пост | Полузащитник | ||||||||
Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . |
Кариера
редактиранеНа клубно ниво
редактиранеЛаргов започва да тренира футбол в школата на Червено знаме (София). Впоследствие преминава в Септември (София), където играе два сезона.[2]
В началото на 1956 г. е привлечен в Славия (София) по настояване на тогавашния старши треньор Анастас Ковачев. От сезон 1957 се утвърждава като основен футболист в състава. Играе за „белите“ близо 12 години, в които записва общо 258 официални мача и бележи 20 гола – 220 мача с 19 гола в А група, 30 мача с 1 гол за купата и 8 мача в евротурнирите.[3]
Със Славия печели три пъти националната купа през 1962/63, 1963/64 и 1965/66. Вицешампион в А група през 1958/59 и 1966/67, както и бронзов медалист през 1963/64, 1964/65 и 1965/66. През сезон 1966/67 с отбора достига до полуфинал в европейския турнир КНК. „Заслужил майстор на спорта“ от 1965 г.
Национален отбор
редактиранеЛаргов дебютира за националния отбор на 13 май 1959 г. в контрола срещу Нидерландия. За две години натрупва 17 мача за България, след което обаче селекционерите на селекцията спират да разчитат на него.
Пет години по-късно България завършва с равен брой точки с Белгия в своята квалификационна група за световното първенство, която включва още и тима на Израел. У дома „лъвовете“ печелят срещу белгийците с 3:0, но като гост губят катастрофално с 0:5. Стига се до бараж на неутрален терен. Заради тежкото поражение два месеца по-рано селекционерът Рудолф Витлачил решава да направи сериозни рокади в състава и привиква няколко ветерани. Един от тях е Ларгов. На 29 декември 1965 г. той извежда националния отбор като капитан на Стадио Комунале във Флоренция. България печели мача с 2:1 и се класира на Мондиала, а Ларгов впечатлява с духа и волята си на терена.
Общо той изиграва 20 мача за А националния отбор.[4] Последното му участие е именно на Световното първенство в Англия, където играе при загубата с 1:3 от Унгария на 20 юли 1966 г.
Извън терена
редактиранеЛаргов завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Президент на БФС (1991 – 1993) и на Славия (1984 – 1989 г.). През 2013 г. е удостоен с орден „Стара планина“ II степен. Почива на 26 ноември 2020 г.
Статистика по сезони
редактиране- Включени са само мачовете от първенството.
Сезон | Отбор | Първенство | Мачове | Голове |
---|---|---|---|---|
1956 | 3 |
0
| ||
1957 | 20 |
3
| ||
1958 | 11 |
0
| ||
1958/59 | 22 |
1
| ||
1959/60 | 22 |
2
| ||
1960/61 | 25 |
8
| ||
1961/62 | 24 |
1
| ||
1962/63 | 22 |
2
| ||
1963/64 | 22 |
0
| ||
1964/65 | 27 |
1
| ||
1965/66 | 13 |
0
| ||
1966/67 | 9 |
0
|
Успехи
редактиране- Славия (София)
- Национална купа – Носител (3): 1962/63, 1963/64, 1965/66
Източници
редактиране- ↑ Димитър Ларгов Архив на оригинала от 2020-12-07 в Wayback Machine. pfcslavia.com
- ↑ Димитър Ларгов: За Славия, сбъднатото предсказание на Гунди и детството blitz.bg 7 април 2013 г.
- ↑ Статистика на Ларгов в евротурнирите worldfootball.net
- ↑ Статистика на Ларгов в националния отбор eu-football.info
Славчо Тепавичаров | → | президент на Българския футболен съюз (26 юли 1991 – юни 1993) | → | Валентин Михов |