Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Медаров е роден в кочанското село Дулица и е съселянин на войводата на ВМРО Харалампи Златанов. Влиза във възстановената след първата световна война организация и е четник при Тодор Александров и Панчо Михайлов в края на 1920 година. През пролетта на 1922 година става районен войвода на селската милиция в Царевоселско. През зимата на 1922 година Медаров взима участие в Кюстендилската акция. После е четник при Панчо Михайлов и през юли 1924 година при селата Илиово и Калиманци води целодневно сражение със сръбска потеря.[1]

По-късно е четник при Харалампи Златанов. На 16 октомври 1925 година Златанов заедно с Димитър Медаров, Евтим Клепков и Димитър Иванов, са обградени в родното му село от над 1000 сръбски жандармеристи и войници. Сражението продължава цял ден, като сръбските части използват и две оръдия. Клепков и Иванов загиват, а Харалампи Златанов се самовзривява пред сръбската потеря. Раненият Димитър Медаров успява да се спаси. Сръбските части дават 22 убити и 10 ранени.[2]

Иван Михайлов пише:

Четникът Димитър Медаров, заедно със съселянина му Харалампи Златанов (Шарен Ампо) са наистина гордост за родното им село Дулица... Много пъти участва в сражения. При едно от тях бе ранен в устата... Медаров бе безпределно верен на ВМРО. Характерът му бе стоманен. Не се спираше пред опасности. Но бе и много буден, макар да бе едва свършил основно училище.[3]

На 4 март 1930 година Димитър Медаров и Никола Стаменков застрелват от упор Васил Пундев, заедно с телохранителя му Стоян Димитров, в градинката до Народното събрание в София, като жертвата им е посочена от репортера на вестник „Македония“ Страхил Топуков[4], заради което двамата са осъдени на по 15 години затвор[5]

След освобождението на Кочанско в 1941 година Медаров подпомага новоустановеното българско управление. При появата на комунистическите партизани Медаров оглавява Кочанската контрачета, в която влизат около 200 души.[6]

След като Вардарска Македония попада в ръцете на сърбокомунистите през септември 1944 година Медаров остава нелегален и се бори за откъсването на Вардарска Македония от Югославия и против налагането на македонизма. Властите го залавят и на процес, в който подсъдими са още 10 души от Кочанско, на 27 декември 1946 година го осъждат на смърт. Медаров успява да се самоубие в затвора в Кочани.[7] Останалите подсъдими получават различни срокове затвор – Йордан Димитров – 15 години, Славко Соколов Димитров – 10 година, а Алекси Наумов, Стоян Стоилков, Манаско Деспотов, Иван Тачев Георгиев, Тодор Спасов, Никола Варадинов и Борис Апостолов по 5 години.[8][9]

БележкиРедактиране

  1. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 718.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 158.
  3. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 130 - 131.
  4. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 253-255.
  5. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 253-255.
  6. Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 203.
  7. Църнушанов, Коста. „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 1992, стр. 334.
  8. Църнушанов, Коста. „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 1992, стр. 472.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 102.