Димитър Медаров
Димитър Иванов Медаров е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.
| Димитър Медаров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Биография
редактиранеМедаров е роден в кочанското село Дулица[1] и е съселянин на войводата на ВМРО Харалампи Златанов. Влиза във възстановената след първата световна война организация и е четник при Тодор Александров и Панчо Михайлов в края на 1920 година. През пролетта на 1922 година става районен войвода на селската милиция в Царевоселско. През зимата на 1922 година Медаров взима участие в Кюстендилската акция. После е четник при Панчо Михайлов и през юли 1924 година при селата Илиово и Калиманци води целодневно сражение със сръбска потеря.[2]
По-късно е четник при Харалампи Златанов. На 16 октомври 1925 година Златанов заедно с Димитър Медаров, Евтим Клепков и Димитър Иванов, са обградени в родното му село от над 1000 сръбски жандармеристи и войници. Сражението продължава цял ден, като сръбските части използват и две оръдия. Клепков и Иванов загиват, а Харалампи Златанов се самовзривява пред сръбската потеря. Раненият Димитър Медаров успява да се спаси. Сръбските части дават 22 убити и 10 ранени.[3]
Иван Михайлов пише:
| „ | Четникът Димитър Медаров, заедно със съселянина му Харалампи Златанов (Шарен Ампо) са наистина гордост за родното им село Дулица... Много пъти участва в сражения. При едно от тях бе ранен в устата... Медаров бе безпределно верен на ВМРО. Характерът му бе стоманен. Не се спираше пред опасности. Но бе и много буден, макар да бе едва свършил основно училище.[4] | “ |
На 4 март 1930 година Димитър Медаров и Никола Стаменков застрелват от упор Васил Пундев, заедно с телохранителя му Стоян Димитров, в градинката до Народното събрание в София, като жертвата им е посочена от репортера на вестник „Македония“ Страхил Топуков[5], заради което двамата са осъдени на по 15 години затвор.[6]
След освобождението на Кочанско в 1941 година Медаров подпомага новоустановеното българско управление. При появата на комунистическите партизани Медаров оглавява Кочанската контрачета, в която влизат около 200 души.[7]
След като Вардарска Македония попада в ръцете на комунистите през септември 1944 година Медаров остава нелегален и се бори за откъсването на Вардарска Македония от Югославия и против налагането на македонизма. Властите го залавят и на процес, в който подсъдими са още 10 души от Кочанско, на 27 декември 1946 година го осъждат на смърт. Медаров успява да се самоубие в затвора в Кочани в навечерието на екзекуцията си, заколвайки се с изострената си чрез търкане в цимента като бръснач лъжица пред очите на пазачите си.[8] Останалите подсъдими получават различни срокове затвор – Йордан Димитров – 15 години, Славко Соколов Димитров – 10 година, а Алекси Наумов, Стоян Стоилков, Манаско Деспотов, Иван Тачев Георгиев, Тодор Спасов, Никола Варадинов и Борис Апостолов по 5 години.[9][10]
Външни препратки
редактиране- "Молба за народна пенсия; Животописна бележка; Удостоверение от Илинденската организация, Удостворение от Виничкото дружество на бойците от фронта", Кочани, 1943 година
- "Битката при Дулица", публикувано в Михайлов, И. "Спомени III - Освободителна борба 1924-1934", Льовен, Белгия, 1967 година
- "Спомени на Димитър Медаров, записани на 17 август 1944 г.", публикувано в Михайлов, И. "Спомени II - Освободителна борба 1919-1924", Льовен, Белгия, 1965 година
Бележки
редактиране- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 286-287.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 718.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 158.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 130 - 131.
- ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 253-255.
- ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 253-255.
- ↑ Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 203.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 334.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 472.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 102.