Димитър Мирасчиев

Димитър Панев Мирасчиев, наричан Панчик,[1] е български революционер, деец на Македонския комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Димитър Мирасчиев
български революционер

Роден
Починал

Етнос българи
Образование Солунска българска мъжка гимназия
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Димитър Мирасчиев в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Димитър Мирасчиев, Мише Развигоров и Добри Даскалов.

Мирасчиев е роден в 1872 година в големия македонски български град Щип, тогава в Османската империя. Завършва в 1892 година със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] През 1896 година химия в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

Става член на Върховния комитет и взима участие в Четническата акция през 1895 година в отряда на дядо Стойо Костов. По-късно става учител в Крива паланка, Куманово и други места в Североизточна Македония. След Винишката афера в 1897 година е арестуван от властите, осъден до живот, и изпратен на заточение в Подрум кале, Мала Азия. Амнистиран е през август 1902 година. По време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година е войвода на чета в Паланечко. Мирасчиев се присъединява и към създадената от Васил Главинов Македоно-одринска социалдемократическа група.

На 23 ноември 1903 година прави опит да основе Македонско научно-литературно другарство в София заедно с Кръсте Мисирков, Стефан Дедов и Йордан Ангелов, но то е разтурено от полицията, а Мисирков е принуден да бяга в Русия.[3]

След Младотурската революция в 1908 година става редактор на солунския български вестник на санданиститеКонституционна заря“, излизал през 1908 и 1909 година.[4][5] В 1912 година финансира заедно с Тома Баялцалиев издаването в Солун на вестника на Сребрен ПоппетровИстина“.[6]

Умира на 28 септември 1934 година.[7][4][8]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 76.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  3. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 884. (на македонска литературна норма)
  4. а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 105.
  5. Македонски научен институт
  6. „Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 382.“, архив на оригинала от 7 март 2016, https://web.archive.org/web/20160307222511/http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/tom_1.pdf, посетен 7 март 2016 
  7. Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Кл. Охридски, София, 2007, стр.340
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 296-297.