Димитър Мирчев
Димитър Мирчев Тошев с псевдоними Димко, Страшимир и Циан или Циян[1] е български общественик и революционер, член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Димитър Мирчев | |
| български учител и революционер | |
 | |
| Роден |
23 октомври 1865 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет Белградски университет |
| Димитър Мирчев в Общомедия | |
Биография
редактиранеДимитър Мирчев е роден на 23 октомври 1865 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Роднина е на печатаря Коне Самарджиев. Учи до V клас в Прилеп и в Солунската мъжка гимназия. След ученическия бунт през 1887 - 1888 година се прехвърля в Белград, където завършва гимназия в 1889 година. От 1889 до 1891 година учи право в Белград, а през 1892 година завършва славянска филология във Висшето училище в София. В София става член на Младата македонска книжовна дружина.[2] Преподава български език, литература и история в Солунската мъжка гимназия от 1892 до 1896 година. След това от 1896 до 1902 година е преподавател в Солунската българска девическа гимназия. В учебната 1902-1903 година отново се връща в мъжката гимназия.
Мирчев е сред основателите на българското тайно революционно братство в 1897 година в Солун.
През 1901 година след Солунската афера, е избран за член на Централния комитет на ВМОРО и като такъв е секретар на Солунски конгрес на ВМОРО от 1903 година, когато е взето решение за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание. През април същата година е арестуван и осъден на 101 години затвор. Изпратен е на заточение на остров Лесбос. При слизането си в Лесбос оставя 10 наполеона на 22-мата си другари, продължаващи за Диарбекир.[3] Амнистиран е през 1904 година.
След освобождението си от 1904 до 1908 година преподава в Търново. След Младотурската революция в 1908 година се връща в Османската империя и става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Солун.[4] В 1908-1909 година за трети път работи в Солунската мъжка гимназия, а след това в 1909 - 1910 е директор на Битолската българска класическа гимназия.
Делегат е от Битоля на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[5]
В 1910 – 1912 година е директор на Одринската българска мъжка гимназия, където го заварва Балканската война. При избухването на войната Мирчев е арестуван и заточен в малоазийския град Измит.
След войната се установява в България. През август 1913 година заедно с Александър Димитров участва в успешни преговори с младотурците за създаване на Българо-турски революционен комитет.[6]
След като деветнадесетомайците разтурят Националния комитет в 1934 година, Мирчев оглавява новия Временен македонски национален комитет и е редактор на вестника му „Македонско слово“.[7]
Умира във Вършец на 13 юни 1938 година.[8]
Мирчев е автор на редица учебници по български език, литература и граматика, издавани в периода 1905 – 1939 година, както и на изследването „Българската книга в Солун“, публикувано в „Сборник Солун“ в 1934 година (стр. 149 – 185).[9][10]
След смъртта на Димитър Мирчев, наследниците му даряват 5000 лева за образуване на фонд на негово име, с който да се подпомага беден ученик в Държавната мъжка гимназия „Добри П. Чинтулов“ в Сливен, където Мирчев преподава от 1914 до 1923 г.[11]
- Учебници на Димитър Мирчев
-
Мирчевъ, Д. Учебникъ по българска граматика за I класъ. Солунъ, К. Г. Самарджиевъ & С-ие, 1906. -
Мирчевъ, Д. Христоматия за трети класъ. Второ прѣработено издание. Солунъ, К. Г. Самарджиевъ & С-ие, 1909. -
Мирчевъ, Д. Учебникъ по български езикъ за III класъ. Солунъ, Издава книжарницата на К. Г. Самарджиевъ и Сіе, 1906.
Външни препратки
редактиране- Мирчевъ, Д. Бѣлѣжки по кукушко-воденския говоръ // Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина XVIII. I Наученъ отдѣлъ. София, Държавна печатница, 1901. с. 426 - 470.
- Мирчевъ, Д. Бѣлѣжки по прилѣпския говоръ // Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина I (33). София, Държавна печатница, 1904. с. 2 - 40.
- Мирчевъ, Д. Южна Сърбия ли? // Македония I (33). София, 19 ноемврий 1926.
- Мирчевъ, Д. Христоматия за трети класъ. Второ прѣработено издание. Солунъ, К. Г. Самарджиевъ & С-ие, 1909.
- Мирчевъ, Димитър. Принос за изучаване бита на българите в Македония // Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина XXII-XXIII. София, Държавна печатница, 1906.
- Димитър Мирчев от Прилеп, Вардарска Македония - „Окръжно от Н.К. на Съюза на македонските емигрантски организации (15 години от договора в Ньой)“, публикувано във в. „Македонско слово“, бр. 9, София, 1934 година
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 36, 93, 102.
- ↑ Мичев, Д., Д. Гоцев (съставители и редактори). 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация. София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-10-8. с. 37.
- ↑ Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 15.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.
- ↑ Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 463., архив на оригинала от 7 март 2016, https://web.archive.org/web/20160307222511/http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/tom_1.pdf, посетен на 23 юли 2013
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 297.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 105.
- ↑ Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?, Авангард Прима, София, 2010, ISBN 954-323-631-3, стр. 54.
- ↑ Шипчанов, И., Д. Гоцева. Димитър Мирчев // Енциклопедия Дарителството. Посетен на 6 февруари 2017.