Отваря главното меню

Димитър Михайлов (зограф)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Михайлов.

Димитър Михайлов е възрожденски зограф, представител на Самаринската художествена школа.[1]

Димитър Михайлов
български зограф
Роден
„Исус Христос Велик Архиерей“, икона от „Благовещение Богородично“ в Тирана, 1830 г., дело на Михаил Анагност и сина му Димитър

БиографияРедактиране

Роден е в град Крушево в семейството на видния зограф от Самарина Михаил Анагност. По-голям брат е на зографа Николай Михайлов. Учи при баща си и първоначално работи заедно с него като изписва много икони в Албания и Македония.[1] Подписите му са предимно на гръцки и рядко на български, като например в Бигорския манастир.[1] В 1830 - 1833 година с Михаил изписват трапезарията на Бигорския манастир.[1] В 1832 година Димитър се замонашва се в манастира под името Данаил (Даниил),[2][1] а по-късно служи като протосингел на Пелагонийската митрополия.[1] Като такъв на 26 март 1842 година пише писмо до игумена на Рилския манастир, с което го информира за желанието на баща му Михаил да изпише новия католикон.[1] В 1848 година изписва храма „Света Параскева“ в Халики, Трикалско.[3] Негова е и иконата на „Свети Димитър“ (1870) от църквата.[1]

Негови са иконите и царските двери в митрополитския храм „Успение Богородично“ в Елбасан (1826 - 1828), икони в Бигорския манастир от 1829 година, както и иконите от новия иконостас (1831 - 1835), рисувани с баща му Михаил и брат му Николай, „Христос Елеймон“ (1830) от Корчанския музей на средновековното изкуство, „Благовещение“ (1834) от „Свети Атанасий“ в Подвис, икони във Фиер, „Света Богородица Одигитрия“ от манастира „Света Богородица“ в Поян, „Архангелски Събор“ (недатирана) в „Света Богородица“ в Ндърменас, иконостасните икони от „Свети Николай“ в Крушево (с Михаил и Николай), „Света Параскева“ (1866) в „Света Параскева“ в Мегалохори, Трикалско.[1]

При Михаил и Димитър учи Дичо Зограф. Михаил и Димитър са автори на иконите в иконостаса на Бигорския манастир. От 1840 до 1852 година двамата изписват църквата „Свети Георги“ в Райчица.

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
Димитър Самарински
(XVIII век - XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йоан Анагност
(XVIII век - XIX век)
 
Михаил Анагност
(XVIII век - XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Николай Михайлов
(XIX век)
 
Димитър Михайлов
(XIX век)
 
 


БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 261.
  2. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 - 5 юни 2012, с. 356. Посетен на 8 април 2014 г..
  3. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 262.