Димитър Мишайков

български икономист и политик

Димитър Иванов Мишайков български икономист, политик, журналист и общественик.

Димитър Мишайков
български икономист и политик
Роден
Починал
2 ноември 1945 г. (62 г.)
Работил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИкономика, статистика
Политика
Депутат
XXI ОНС   XXII ОНС   
Семейство
БащаИван Мишайков
Димитър Мишайков в Общомедия

Биография

редактиране

Произхожда от големия български род Мишайкови от леринското село Пътеле. Роден е в 1883 година в Пазарджик в семейството на Евгения Мишайкова и пътелееца Иван Мишайков (1854 - ?), учил във Виена и установил се в Пазарджик след 1879 като чиновник в просветния отдел.[1] Завършва класическа гимназия в София и право в Софийския университет през 1904 г. Специализира в Мюнхен и Берлин (1904 – 1907).

Работи като началник отдел в Главната дирекция на стетистиката. Участник в Научната експедиция в Добруджа (1916 - 1917).[2] Професор по статистика в Софийския университет (1919 - 1944). Декан на Юридическия факултет (1919 - 1922). Преподава политическа икономия и статистика. Титуляр на катедрата по теоретична статистика в Софийския университет в продължение на 20 години.

 
Мишайков (на първия ред, четвърти от ляво надясно) с други членове на ръководството на Българското икономическо дружество
 
Мишайковъ, Д. Основни начала на политическата икономия. София, Свободенъ университетъ за държавни и стопански науки, 1934.

Редовен член на Българската академия на науките (1941). Един от основателите на Свободния университет за политически и стопански науки в София, където е преподавател в периода 1920 - 1944 година.[3] Член-учредител е на Македонския научен институт.[4] Председател на Съюза на популярните банки (1925 - 1944) и на Върховния статистически съвет (1928 - 1944). Член на Международния статистически институт в Хага и почетен член на Унгарското статистическо дружество.

Мишайков е активен политик. През октомври 1921 година е един от основателите на Народния сговор,[5] а след Деветоюнския преврат в 1923 година и на Демократическия сговор. Привърженик е на крилото на Александър Цанков в Демократическия сговор.[6] Министър на търговията, промишлеността и труда (15 май 1930 - 29 юни 1931) и на просветата (4 юли - 23 октомври 1936). Народен представител.[7]

Умира на 2 ноември 1945 година в София.[8]

Дъщеря му, Евгения, в 1942 година завършва медицина в Софийския университет.[9]

Научни трудове

редактиране

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Хаджиовец
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Търпо Мишайков
(1803 – ?)
 
Панарет Пловдивски
(1805 – 1883)
 
Стойче Мишайков
(1809 – ?)
 
Димитър Мишайков
(1811 – преди 1881)
 
Васил Мишайков
(1813 – ?)
 
Менка Мишайкова
 
Константин Мишайков
(1807 – 1880)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евгений Мишайков
 
Васил Мишайков
(1840 – 1897)
 
Диаманди Мишайков
(1872 – 1953)
 
Григор Мишайков
 
Иван Мишайков
 
Михаил Мишайков
 
Иван Мишайков
(1854 – 1932)
 
Симеон Мишайков
(1863 – ?)
 
Петър Мишайков
(? – 1902)
 
Христаки Мишайков
 
Георги Мишайков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петко Мишайков
(1886 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Мишайков
(1892 – 1971)
 
Димитър Мишайков
(1883 – 1945)
 
Тодор Мишайков
 
Роман Мишайков
(1883 – 1903)
 
Борис Мишайков
(1880 – 1912)
 
  1. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
  2. Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 1 от 27 юни 1917, стр.3
  3. Генов, Любен. Проф. Стефан Бобчев: основател и първи ректор на УНСС. София, Университетско издателство „Стопанство“. с. 8.
  4. Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  5. Цанков, Александър. Моето време. Мемоари, София, 2002, стр. 145.
  6. История на България в десет тома, том 9 - История на България 1918-1944, София, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2012, с. 250 (автор на дял II, глава четвърта - Румяна Първанова).
  7. Енциклопедия България. Том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 309.
  8. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 461.
  9. Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1941— 1942