Димитър Мишайков
Димитър Иванов Мишайков български икономист, политик, журналист и общественик.
| Димитър Мишайков | |
|---|---|
| български икономист и политик | |
 Мишайков (на първия ред, четвърти от ляво надясно) с други членове на ръководството на Българското икономическо дружество | |
| Роден | |
| Починал | |
| Научна дейност | |
| Област | Икономика, статистика |
| Работил в | Софийски университет |
| Политика | |
| Депутат | |
| XXI ОНС XXII ОНС | |
| Семейство | |
| Баща | Иван Мишайков |
БиографияРедактиране
Произхожда от големия български род Мишайкови от леринското село Пътеле. Роден е в 1883 година в Пазарджик в семейството на Евгения Мишайкова и пътелееца Иван Мишайков (1854 - ?), учил във Виена и установил се в Пазарджик след 1879 като чиновник в просветния отдел.[1] Завършва класическа гимназия в София и право в Софийския университет през 1904 г. Специализира в Мюнхен и Берлин (1904 – 1907).
Работи като началник отдел в Главната дирекция на стетистиката. Участник в Научната експедиция в Добруджа (1916 - 1917).[2] Професор по статистика в Софийския университет (1919 - 1944). Декан на Юридическия факултет (1919 - 1922). Преподава политическа икономия и статистика. Титуляр на катедрата по теоретична статистика в Софийския университет в продължение на 20 години.
Редовен член на Българската академия на науките (1941). Един от основателите на Свободния университет за политически и стопански науки в София, където е преподавател в периода 1920 - 1944 година.[3] Член-учредител е на Македонския научен институт.[4] Председател на Съюза на популярните банки (1925 - 1944) и на Върховния статистически съвет (1928 - 1944). Член на Международния статистически институт в Хага и почетен член на Унгарското статистическо дружество.
Мишайков е активен политик. През октомври 1921 година е един от основателите на Народния сговор,[5] а след Деветоюнския преврат в 1923 година и на Демократическия сговор. Привърженик е на крилото на Александър Цанков в Демократическия сговор.[6] Министър на търговията, промишлеността и труда (15 май 1930 - 29 юни 1931) и на просветата (4 юли - 23 октомври 1936). Народен представител.[7]
Научни трудовеРедактиране
- Македония в икономическо отношение (1922 г.)
- Основни начала на политическата икономия (1933 г.)
- Основни начала на теоретическата статистика (1939 г.)
РодословиеРедактиране
| Иван Хаджиовец | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Търпо Мишайков (1803 – ?) | Панарет Пловдивски (1805 – 1883) | Стойче Мишайков (1809 – ?) | Димитър Мишайков (1811 – преди 1881) | Васил Мишайков (1813 – ?) | Менка Мишайкова | Константин Мишайков (1807 – 1880) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Евгений Мишайков | Васил Мишайков (1840 – 1897) | Диаманди Мишайков (1872 – 1953) | Григор Мишайков | Иван Мишайков | Михаил Мишайков | Иван Мишайков (1854 – 1932) | Симеон Мишайков (1863 – ?) | Петър Мишайков (? – 1902) | Христаки Мишайков | Георги Мишайков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петко Мишайков (1886 – ?) | Владимир Мишайков (1892 – 1971) | Димитър Мишайков (1883 – 1945) | Тодор Мишайков | Роман Мишайков (1883 – 1903) | Борис Мишайков (1880 – 1912) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
БележкиРедактиране
- ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
- ↑ Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 1 от 27 юни 1917, стр.3
- ↑ Генов, Любен. Проф. Стефан Бобчев: основател и първи ректор на УНСС. София, Университетско издателство „Стопанство“. с. 8.
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ Цанков, Александър. Моето време. Мемоари, София, 2002, стр. 145.
- ↑ История на България в десет тома, том 9 - История на България 1918-1944, София, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2012, с. 250 (автор на дял II, глава четвърта - Румяна Първанова).
- ↑ Енциклопедия България. Том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 309.