Отваря главното меню

Димитър Иванов Мишайков български икономист, политик, журналист и общественик.

Димитър Мишайков
български икономист и политик
Мишайков (на първия ред, четвърти от ляво на дясно) с други членове на ръководството на Българското икономическо дружество
Мишайков (на първия ред, четвърти от ляво на дясно) с други членове на ръководството на Българското икономическо дружество

Роден
Починал
2 ноември 1945 г. (62 г.)
Научна дейност
Област Икономика, статистика
Политика
Депутат
XXI ОНС   XXII ОНС   

Съдържание

БиографияРедактиране

Произхожда от големия български род Мишайкови от леринското село Пътеле. Роден е в 1883 година в Пазарджик в семейството на Евгения Мишайкова и пътелееца Иван Мишайков (1854 - ?), учил във Виена и установил се в Пазарджик след 1879 като чиновник в просветния отдел.[1] Завършва класическа гимназия в София и право в Софийския университет през 1904 г. Специализира в Мюнхен и Берлин (1904 – 1907).

 
Мишайковъ, Д. Основни начала на политическата икономия. София, Свободенъ университетъ за държавни и стопански науки, 1934.

Работи като началник отдел в Главната дирекция на стетистиката. Професор по статистика в Софийския университет (1919 - 1944). Декан на Юридическия факултет (1919 - 1922). Преподава политическа икономия и статистика. Титуляр на катедрата по теоретична статистика в Софийския университет в продължение на 20 години.

Редовен член на Българската академия на науките (1941). Един от основателите на Свободния университет за политически и стопански науки в София, където е преподавател в периода 1920 - 1944 година.[2] Член-учредител е на Македонския научен институт.[3] Председател на Съюза на популярните банки (1925 - 1944) и на Върховния статистически съвет (1928 - 1944). Член на Международния статистически институт в Хага и почетен член на Унгарското статистическо дружество.

Мишайков е активен политик. През октомври 1921 година е един от основателите на Народния сговор,[4] а след Деветоюнския преврат в 1923 година и на Демократическия сговор. Министър на търговията, промишлеността и труда (15 май 1930 - 29 юни 1931) и на просветата (1936). Народен представител.[5]

Научни трудовеРедактиране

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Хаджиовец
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Търпо (Тръпче)
(1803 - ?)
 
Петър (Панарет Пловдивски)
(1805 - 1883)
 
Стойче
(1809 - ?)
 
Димитър
(1811 - преди 1881)
 
Васил
(1813 - ?)
 
Менка
 
Константин
(1807 - 1880)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евгений
 
Васил
(1840 - 1897)
 
Диаманди
(1872 - 1953)
 
Григор
 
Иван
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христаки
 
Георги
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил
 
Иван
(1854 - ?)
 
Симеон
(1863 - ?)
 
Петър
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петко
 
 
 
 
 
 
 
Владимир
(1892 - 1971)
 
Димитър
(1883 - 1945)
 
Тодор
 
Роман
(1883 - 1903)
 
Борис
(1880 - 1912)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

БележкиРедактиране

  1. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
  2. Генов, Любен. Проф. Стефан Бобчев: основател и първи ректор на УНСС. София, Университетско издателство „Стопанство“. с. 8.
  3. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  4. Цанков, Александър. Моето време. Мемоари, София, 2002, стр. 145.
  5. Енциклопедия България. Том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 309.