Димитър Молеров (живописец)

иконописец
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Молеров.

Димитър Томов Вишанов или Молеров или Хаджиикономов или Хаджипопов, още известен като Митър Молера Зограф, е български зограф от рода Молерови, виден представител на Банската художествена школа.[1][2]

Димитър Молеров
български зограф
Роден
около 1780 г.
Починал
24 март 1853 г. (73 г.)
Семейство
Баща Тома Вишанов
Деца Симеон Молеров
Димитър Молеров в Общомедия
Свети Николай, икона на Димитър Молеров от „Света Троица“ в Банско, 1840 г.

БиографияРедактиране

 
Апостолски събор. Детайл от стенопис на Димитър Молеров в параклиса „Свети Архангел Михаил“ в Рилския манастир, 1835 г.
 
Света Богородица Ширшая небес, икона на Димитър Молеров от „Света Троица“ в Банско, 1860 г.

Роден е в Банско около 1780 година[2] или около 1790 – 1795 година[3] в семейството на видния зограф Тома Вишанов. Синът му Симеон Молеров също е живописец.[2] На младини чиракува Димитър при баща си, но с течение на времето изоставя неговия стил на зографисване и разработва свой, по-близък до светогорската религиозна живопис. Оставените в наследство множество икони и стенописи говорят, че Димитър Молеров притежавал големи технически познания, с внимание към формите и богатство на колорита. Според някои сведения той пътувал и работел на остров Крит, в Солун, в Шкодра, Албания и Княжество Сърбия.

В Сърбия работи в 1824 година. Негови са престолните икони на иконостаса във Врачевнишкия манастир. Могат да му се припишат и иконите на Свети Никола и Свети Йоан Кръстител в църквата „Света Богородица“ в село Барич, както и престолните икони на Света Богородица и Иисус Христос в „Света Троица“ в Рипан.[4]

При Димитър Молеров са учили синът му Симеон, внукът му Георги, Михалко Голев, Неофит Рилски.

Умира в Банско на 24 март 1853 година[3] или в 1868 година.[5][2][6] Датата 1868 година е според запазения надгробен камък в Банско с надпис: „Зде почивает тело раба Божия иконописца Димитрия Т. Хаджиикономовича, представи ся в лето 1868“.[6]

Домът му в Банско, който Молеров построява в началото на XIX век, наречен Молеровата къща, е обявена за паметник на културата.[7]

ТворчествоРедактиране

Сред по известните му произведения са:

Молеров работи и в Шкодра, Драма и Драмско, на остров Крит, както и в Белград по покана на княз Милош Обренович.[2]

ГалерияРедактиране

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хаджи иконом
Вишан
 
Гергина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома Вишанов
(около 1750 — неизв.)
 
Мария Вишанова
 
Димитър Вишанов
 
Георги Вишанов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Молеров
(около 1770 — 1853)
 
Катерина Тодорова Везьова
(1785 — 1885)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кадифа Хадживълчева
(1816 — ?)
 
Симеон Молеров
(1816 — 1903)
 
Иван Молеров
 
Гинда Тодева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катерина Тодорова
Ушева
 
Вишан Молеров
(1847 — 1898)
 
 
 
Георги Молеров
(1848 — 1878)
 
Елена Деликостова
Сирлещова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Молеров
(1870 — 1916)
 
Иван Молеров
(1873 — 1917)
 
Фания Филева
 
Симеон Молеров
(1875 — 1923)
 
 
 
Димитър Молеров
(1874 — 1961)
 
Костадин Молеров
(1876 — 1957)
 
Мария Кочукова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Молеров
(1923 — 1996)
 
Свобода Молерова
(1928 — 2007)
 
 
 
Малин Молеров
(1916 — 1976)
 
Милка Пондева
(1919 — ?)
 
Петър Пондев
(1914 — 1984)
 
Драганка Молерова
(1921 — ?)
 
 

БележкиРедактиране

  1. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1986
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 585.
  3. а б Гергова, Д-р Иванка. Принос към проучването на творчеството на банския зограф Димитър Молеров. // Pravoslavieto.com. Посетен на 10 октомври 2017.
  4. Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку. // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 22. (на сръбски)
  5. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 435.
  6. а б Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 205.
  7. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 586.