Димитър Мустаков

Димитър Мустаков
	български генерал
	Мустаков като началник на щаба на Девета дивизия, Фурка, 1917 г.
Звание	о.з. Генерал-майор
Години на служба	1892 – 1923
Служил на	България
Род войски	Кавалерия
Военно формирование	1-ви кав. дивизион; Сборна дивизия
Битки/войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Роден	15 юни 1874 г. Каварна, България
Починал	24 декември 1973 г. (99 г.)
Родства	Баща на Фео Мустакова-Генадиева
	Димитър Мустаков в Общомедия

Димитър Михайлов Мустаков е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство, участник Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

БиографияРедактиране

Димитър Мустаков е роден на 15 юни 1874 г. в Каварна, Османска империя. На 9 септември 1892 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва през 1896 в 17^-и випуск, произведен е чин подпоручик и зачислен в кавалерията. През 1900 г. е произведен в чин поручик и служи в 1^-ви конен полк. През 1902 г. като поручик от 1^-ви кавалерийски дивизион е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, която завършва през 1905 г. По същото време е слушател в Санктпетербургския археологически институт и е признат за негов действителен член.^[1] След завръщането си, през 1906 г. е произведен в чин капитан.

През 1908 г. капитан Мустаков е назначен за секретар на българското търговско агентство в Сяр, а от 1909 г. в консулството в Солун, където на 14 юни същата година се ражда дъщеря му Теодора. На 18 май 1911 г. е произведен в чин майор. През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1885) е старши адютант на конната дивизия.^[2] През 1913 г. е началник на канцеларията на македонския военен губернатор генерал-майор Вълков.^[3] След войните е началник на организационна секция в щаба на армията.^[2]

Полковник Димитър Мустаков, охридският окръжен управител Евтим Спространов и други на археологическите разкопки на некропола край село Требенища, 15 юни 1918 г.

На 18 май 1915 г. Мустаков е произведен в чин подполковник. В Сръбската кампания по време на Първата световна война е началник-щаб на 9^-а пехотна плевенска дивизия^[4] (1915 – 1917), за кратко време поема командването на 27^-и пехотен чепински полк (1917), след което отново е началник-щаб на 9^-а пехотна плевенска дивизия (1917 – 1918). На 15 август 1917 г. е произведен в чин полковник, а от 1918 г. е назначен за началник-щаб на Сборната дивизия.

Българските политици Марко Турлаков, Цанко Церковски, Александър Стамболийски и полковник Димитър Мустаков през 1920 г.

След края на войната е началник на канцеларията на Военното министерство^[5], от октомври 1920 е началник на Пограничната стража, след което от 15 октомври 1921 е началник на Жандармерията. През март 1923 е освободен от последната си длъжност, произведен е в чин о.з. генерал-майор и преминава в запаса.

Ранен е в атентата в църквата „Света Неделя“. Генерал-майор Димитър Мустаков умира на 24 декември 1973 г.


Рапорт на секретаря на Княжеското българско търговско агентство в Солун Мустаков до началника на Щаба на армията генерал-майор Назлъмов за постигнато съглашение за съвместни действия между делегати на Вътрешната организация и Енвер бей. 16 юли 1908 г.


Рапорт на секретаря на Княжеското българско търговско агентство в Солун Мустаков до началника на Щаба на армията генерал-майор Назлъмов за развръщане на 3-ти турски корпус в случай на война с България. 20 декември 1908 г.

СемействоРедактиране

Димитър Мустаков е женен и е баща на две деца – Ангелина и Теодора.

Военни званияРедактиране

Подпоручик (1896)
Поручик (1900)
Капитан (1906)
Майор (18 май 1911)
Подполковник (18 май 1915)
Полковник (15 август 1917)
о.з. Генерал-майор (март 1923)

ОбразованиеРедактиране

Военно на Негово Княжеско Височество училище (1892 – 1896)
Николаевска генералщабна академия (1902 – 1905)

НаградиРедактиране

Военния орден „За храброст“ IV степен 1 и 2 клас
Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата, същия орден V степен с мечове по средата
Орден „За заслуга“ на обикновена лента

БележкиРедактиране

↑ Танчев, И., стр. 154
↑ ^а ^б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
↑ История на българите 1878 – 1944 в документи: 1912 – 1918: Периодът на войните 1912 – 1918. Просвета, 1996. с. 111.
↑ Българската армия в световната война 1915 – 1918 г., том ІІ. Войната срещу Сърбия през 1915 г. Настъплението на І армия през границата от 1-и до 14-и октомврий, София 1936, с. 890.
↑ Муравиев, Константин. Договорът за мир в Ньой. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992., стр. 248

ИзточнициРедактиране

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“

[1] Танчев, И., стр. 154

[psv_kes-2] а ^б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

[3] История на българите 1878 – 1944 в документи: 1912 – 1918: Периодът на войните 1912 – 1918. Просвета, 1996. с. 111.

[4] Българската армия в световната война 1915 – 1918 г., том ІІ. Войната срещу Сърбия през 1915 г. Настъплението на І армия през границата от 1-и до 14-и октомврий, София 1936, с. 890.

[5] Муравиев, Константин. Договорът за мир в Ньой. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992., стр. 248

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]