Отваря главното меню

Димитър Михайлов Мустаков е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство, участник Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Димитър Мустаков
Мустаков като началник на щаба на Девета дивизия, Фурка, 1917 г.
Мустаков като началник на щаба на Девета дивизия, Фурка, 1917 г.

Звание о.з. Генерал-майор
Години на служба 1892 – 1923
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Кавалерия
Военно формирование 1-ви кав. дивизион
Сборна дивизия
Награди Вижте по-долу

Роден
Починал
,
Родства Баща на Фео Мустакова-Генадиева
Димитър Мустаков в Общомедия

БиографияРедактиране

Димитър Мустаков е роден на 15 юни 1874 г. в Каварна, Османска империя. На 9 септември 1892 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва през 1896 в 17 випуск, произведен е чин подпоручик и зачислен в кавалерията. През 1900 г. е произведен в чин поручик и служи в 1-ви конен полк. През 1902 г. като поручик от 1-ви кавалерийски дивизион е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, която завършва през 1905 г. По същото време е слушател в Санктпетербургския археологически институт и е признат за негов действителен член.[1] След завръщането си, през 1906 г. е произведен в чин капитан.

През 1908 г. капитан Мустаков е назначен за секретар на българското търговско агентство в Сяр, а от 1909 г. в консулството в Солун, където на 14 юни същата година се ражда дъщеря му Теодора. На 18 май 1911 г. е произведен в чин майор. През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1885) е старши адютант на конната дивизия.[2] През 1913 г. е началник на канцеларията на македонския военен губернатор генерал-майор Вълков.[3] След войните е началник на организационна секция в щаба на армията.[2]

 
Полковник Димитър Мустаков, охридският окръжен управител Евтим Спространов и други на археологическите разкопки на некропола край село Требенища, 15 юни 1918 г.

На 18 май 1915 г. Мустаков е произведен в чин подполковник. В Сръбската кампания по време на Първата световна война е началник-щаб на 9 пехотна плевенска дивизия[4] (1915 – 1917), за кратко време поема командването на 27 пехотен чепински полк (1917), след което отново е началник-щаб на 9 пехотна плевенска дивизия (1917 – 1918). На 15 август 1917 г. е произведен в чин полковник, а от 1918 г. е назначен за началник-щаб на Сборната дивизия.

 
Българските политици Марко Турлаков, Цанко Церковски, Александър Стамболийски и полковник Димитър Мустаков през 1920 г.

След края на войната е началник на канцеларията на Военното министерство[5], от октомври 1920 е началник на Пограничната стража, след което от 15 октомври 1921 е началник на Жандармерията. През март 1923 е освободен от последната си длъжност, произведен е в чин о.з. генерал-майор и преминава в запаса.

Ранен е в атентата в църквата „Света Неделя“. Генерал-майор Димитър Мустаков умира на 24 декември 1973 г.

     
Рапорт на секретаря на Княжеското българско търговско агентство в Солун Мустаков до началника на Щаба на армията генерал-майор Назлъмов за постигнато съглашение за съвместни действия между делегати на Вътрешната организация и Енвер бей. 16 юли 1908 г.
       
Рапорт на секретаря на Княжеското българско търговско агентство в Солун Мустаков до началника на Щаба на армията генерал-майор Назлъмов за развръщане на 3-ти турски корпус в случай на война с България. 20 декември 1908 г.

СемействоРедактиране

Димитър Мустаков е женен и е баща на две деца – Ангелина и Теодора.

Военни званияРедактиране

ОбразованиеРедактиране

НаградиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Танчев, И., стр. 154
  2. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  3. История на българите 1878 – 1944 в документи: 1912 – 1918: Периодът на войните 1912 – 1918. Просвета, 1996. с. 111.
  4. Българската армия в световната война 1915 – 1918 г., том ІІ. Войната срещу Сърбия през 1915 г. Настъплението на І армия през границата от 1-и до 14-и октомврий, София 1936, с. 890.
  5. Муравиев, Константин. Договорът за мир в Ньой. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992., стр. 248

ИзточнициРедактиране