Димитър Мутев

български просветен деец

Димитър Стефанов Мутев е български просветен деец от епохата на Българското възраждане. Доктор по физика от Университета „Фридрих-Вилхелм“ в Берлин. Преводач и издател.

Димитър Мутев
български просветен деец
Dimitar Mutev.jpg
Мутев, 1863 г.
Роден
Димитър Стефанов Мутев
Починал
13 януари 1864 г. (45 г.)

Етнос българи
Учил в Бонски университет
Хумболтов университет на Берлин
Братя/сестри Елена Мутева
Никола Мутев
Христо Мутев

БиографияРедактиране

Д-р Димитър Мутев[1] е роден на 4 септември 1818 година в Калофер, откъдето по-късно, вероятно по време на Руско-турската война (1828 – 1829) семейството му се премества в Одеса.[2] Негова по-малка сестра е Елена Мутева, смятана за първата българска поетеса. Mузиканта Никола Мутев и юриста Христо Мутев са негови братя, а Георги Золотович му е по бащина линия (Рада Мутева-Золотович е сестра на Стефан Мутев) пръв братовчед. По майчина линия Димитър е свързан с Анна Тошкович, съпруга на Стефан Тошкович[3][4]

Мутев завършва Ришельовския лицей в Одеса, след което учи в Бонския университет, а през 1842 година защитава докторат по физика[5] в Университета „Фридрих-Вилхелм“ в Берлин.[6]

След дипломирането си Мутев живее в Санкт Петербург, а през 1857 година отива в Цариград.[7] Там той основава списанието „Български книжици“,[8] издава, заедно с Драган Цанков, годишника „Месецослов на българската книжнина“, прави първия български превод на романа „Чичо Томовата колиба“ от Хариет Бичър Стоу.[6]

През 1859 година Димитър Мутев се премества в Болград, където остава до края на живота си.[9] Той оглавява Болградската гимназия няколко месеца след нейното основаване и остава неин директор до смъртта си, като изиграва важна роля за превръщането на гимназията в основен център на българската култура. Инициатор е за създаването на пансион и печатница към гимназията.[6]

Димитър Мутев умира на 13 януари 1864 година в Болград.[6]

БележкиРедактиране

  1. К. Станева, П. Стойчева, М. Пулева (съст.), Елена и Димитър Мутеви: Ранните пътища на българската модерност, Сборник с материали от научна конференция, посветена на 160 години от смъртта на Елена Мутева (1829 – 1854) и 150 години от смъртта на Димитър Мутев (1818 – 1864), София, 21 ноември 2014, Унив.изд. Св. К. Охридски, София (2017)
  2. М. Борисов, А. Ваврек, Г. Камишева, Предшественици на разпространението и развитието на физическите науки в България, Народна просвета, София, 1985
  3. Марина Младенова: Д-Р ДИМИТЪР СТ. МУТЕВ: ПЪРВИ ОПИТ ЗА ПОРТРЕТ (4 септември 1818, Калофер - 13 януари 1864, Болград), liternet.bg, посетен на 21. декември 2021
  4. Марина Младенова: ПЪТЕКИ ЗА БЪДЕЩИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ НА ЕЛЕНА МУТЕВА, liternet.bg, посетен на 21. декември 2021
  5. В. Андреев, Дисертацията на Димитър Мутев и началото на българските изследвания по физическите науки, Елена и Димитър Мутеви: Ранните пътища на българската модерност, СУ (2017) 65 – 78
  6. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 2922.
  7. М. Борисов, Г. Камишева, Д-р Димитър Мутев и българската физика. – Природа (1) 77 – 82 (1984); (2) 68 – 73 (1984)
  8. Г. Камишева 180 години от рождението на първия учен метеоролог българин Д-р Димитър Стефанов Мутьев (4 септември 1818 – 13 януари 1864). – Светът на физиката (2) 145 – 148 (1998)
  9. Т. Тодорова, Димитър Мутев – основател и редактор на списанието Български книжици (1858 – 1862), Ранните пътища на българската модерност, СУ (2017) 133 – 143

Външни препраткиРедактиране