Отваря главното меню

Димитър Пенков Иванов с псевдоними Гарибалди и Даскала[1] е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Димитър Пенков
български революционер
Роден
1876 г.
Починал
16 юни 1925 г. (49 г.)

БиографияРедактиране

Пенков е роден в 1876 година в Обидим, Османската империя, днес България. Завършва българското училище в Сяр и работи като учител в Неврокоп и околните села Обидим, Скребатно и други. Става член на околийския комитет на ВМОРО в Неврокоп и пунктов войвода.[2] През лятото на 1903 година е делегат на конгреса на Серския революционен окръг. През лятото на 1903 година е делегат от Неврокопски район на конгреса на Серския революционен окръг.[3] Взема участие в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година.[2] На конгреса на Серския революционен окръг в 1906 година е отново делегат. Пенков участва във войните за национално обединение.

В 1908 година напуска учителстването и се заема с търговия с дървен материал и бакалски стоки.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. Взима участие и в Първата световна война.[2]

След края на войната през 1918 г., Димитър Пенков е избран за член на окръжния съвет. Развива дейност срещу дясното крило във възстановената ВМРО. След Деветоюнския преврат през 1923 година е арестуван от дейци на организацията и изтезаван. Забранену му да търгува и да се среща със свои другари. През 1924 година ВМРО го задържа отново, но го спасява протестът на местното население.[2]

Димитър Пенков е задържан за трети път по време на Дъбнишката акция на ВМРО, отведен в Дъбница и след едномесечни мъчения обесен[2] на 16 юни 1925 година.[4]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.26, 32
  2. а б в г д е ж Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 125.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 450.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 126.