Димитър Подвързачов
Димитър Димитров Подвързачов е български поет символист, преводач, сатирик, драматург, журналист, редактор, издател и фейлетонист.
Димитър Подвързачов | |
български поет и журналист | |
Портретна снимка от 1930-те години. Източник: ДА „Архиви“ | |
Роден | Димитър Димитров Подвързачов
6 октомври 1881 г.
|
---|---|
Починал | 13 ноември 1937 г.
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Литература | |
Псевдоним | Забравен талант, Хамлет принц Датски, Некий Нагел, Гений №3, Деметриус П., Стар воин, Нестроевая сволоч, Extravag, Станьо Познавача, А.А., Д.Г., Н.Н. |
Жанрове | стихотворение, поема, фейлетон |
Течение | Символизъм |
Известни творби | „Крачун и Малчо“ (1932 – 1933) |
Семейство | |
Деца | Здравко |
Димитър Подвързачов в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е през 1881 г. в Стара Загора в семейството на пощенски чиновник, но остава без баща още преди раждането си. Учи първоначално в родния си град, а после в Хасковската гимназия, която обаче не завършва поради липса на средства.
Постъпва като чиновник в Окръжната училищна инспекция в Стара Загора (до 1903 г.) и в Шумен (1903 – 1907), става секретар на Трета мъжка гимназия в София (1907 – 1911). Редактира през 1909 – 1910 г. хумористичното списание „Оса“, през 1911 – 1912 г. заедно с Александър Божинов редактират литературно-художественото хумористично списание „Смях“, а през 1914 г. редактира списание „Звено“, в което сътрудничат редица български символисти. За списанието сътрудничат редица писатели-модернисти и реалисти: Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Христо Ясенов, Людмил Стоянов, Николай Райнов, Йордан Йовков, Константин Константинов, Георги Райчев, Никола Янев; журналисти: братята Д. и Ст. Стойчеви, Коста Кнауер и др.
Участник е в Балканската война (1912 – 1913), а през Първата световна война (1915 – 1918) е един от литературните редактори на сп. „Отечество“ и на в. „Военни известия“. След войната става литературен редактор в книгоиздателството на Ал. Паскалев (1918 – 1920) и драматург на Народния театър в София (октомври-декември 1920).
В периода 1919 – 1934 г. е журналист и коректор във вестниците: „Зора“, „Епоха“, „Час“, „Знаме“, „Демократически сговор“, „Македония“ и др. През 1934 – 1936 г., заедно с Елин Пелин и Йордан Сливополски, е редактор на детското вестниче „Пътека“. През 1936 – 1937 г. е литературен редактор на в. „Днес“.
Погребан е в парцел 35 на Централни софийски гробища.[1]
Творчество
редактиранеДимитър Подвързачов за първи път печата свои стихове през 1898 г. в сп. „Смях и сълзи“. Активен сътрудник е на почти всички български хумористични издания и на списанията: „Мисъл“, „Българска сбирка“, „Из нов път“, „Съвременник“, „Листопад“ и др. През 1909 – 1910 г. е редактор на списание „Оса“.
През 1932 г. под псевдонима „Хамлет принц Датски“ издава книгата „Как дяволът чете Евангелието. Хумористични драски, мисли и парадокси, фейлетони“. Написва редица произведения за деца, сред които: „Приключенията на Крачун и Малчо в София“ (кн. 1 – 2, 1933 – 1934), поемата „Война в джунглите“ (1934).
Съставя и редактира заедно с Димчо Дебелянов „Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам. С портретите на авторите“ (1910). А заедно с Димитър Бабев е редактор на сборника „Театър и вечеринки“ (1910).
Прави редица преводи, предимно на руските класици, между които в стихове: „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов, „Маскарад“ на Михаил Лермонтов, както и Гоголевите „Мъртви души“. Автор на „Хумористични, драски, фейлетони и парадокси“ (1933) и на книгите за деца „Крачун и Малчо“ (1932 – 1933) и „Война в джунглата“ (1934).
Използва през годините различни псевдоними: Забравен талант, Хамлет принц Датски, Некий Нагел, Гений №3, Деметриус П., Стар воин, Нестроевая сволоч, Extravag, Станьо Познавача, А.А., Д.Г., Н.Н. и др.
Библиография
редактиране- Как дяволът чете Евангелието (1933)
- За него
- Вихрен Чернокожев, Безпощадният мечтател. Страници за Димитър Подвързачов, София: Наука и изкуство, 1986
- Другата българска литература. 125 години от рождението на Димитър Подвързачов. Текстове от юбилейната научна конференция, проведена в Шумен на 29 ноември 2006 г. [Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Научен център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“. БАН – Институт за литература. Автори: д-р Иван Сакелариев, Вихрен Чернокожев, Страшимир Цанов, Пламен Панайотов, Милю Петров, Петър Трендафилов, Иван Матев, Пламен Шуликов, Мая Горчева, Магдалена Костадинова, Венета Янкова, Младен Енчев, Сава Сивриев, Ваня Колева, Евдокия Борисова, Десислава Иванова]. София: „Дилок“, 2009, 264 с.
- Пламен Шуликов, Поетика и психография: Студии върху творчеството на Б. Пенев, П. Яворов, Д. Подвързачов, К. Кърджиев, И. Пейчев. Велико Търново: Фабер, 2010, 238 с.
Източници
редактиране- ↑ Парцел 35 на Централни софийски гробища, сайт София помни.
Външни препратки
редактиране- От и за Димитър Подвързачов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Произведения на Димитър Подвързачов в Моята библиотека
- Димитър Подвързачов в Литературен свят
- Творчество
- Последните стихове на Димитър Подвързачов – сонетен триптих за Кирил Христов, в-к „Литературен форум“, бр. 20, 2002
- Стихотворения на Димитър Подвързачов, сп. „Палитра“, бр. 5, март 2004
- Институт за литература Архив на оригинала от 2020-07-23 в Wayback Machine., ilit.bas.bg
- За него
- Чудомир, „Димитър Подвързачов“, Съчинения в три тома. Том трети. „Български писател“, 1980
- Мая Горчева, „Цитатите в поезията на Димитър Подвързачов“, електронно списание Литературен клуб, 11 март 2005
- Вихрен Чернокожев, „Димитър Подвързачов: Другата българска литература на ХХ век“, електронно списание LiterNet, 12 декември 2006, № 12 (85)
- Пламен Шуликов, „Литературна периферия и литературен център. Д. Подвързачов“, електронно списание LiterNet, 7 юни 2007, № 6 (91)
- Ангел Дюлгеров, „Артистичен лирик и безпощаден сатирик“, в-к „Дума“, бр. 229, 8 октомври 2011
- Надежда Александрова, „Памет за приятеля Димчо“, сп. „Библиосфера“, 2015, №19
- Йордан Каменов, „Димитър Подвързачов – сиракът, когото наричат Бащата“, в-к „Труд“, 30 октомври 2016