Димитър Станишев (анатом)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Станишев.
Димитър Константинов Станишев е български лекар, професор по анатомия. Дейността му е свързана с изграждането на пловдивската катедра по анатомия, с обучението и възпитанието на три поколения студенти по медицина, подготовката на нейните преподавателски кадри и разгръщането на научноизследователска ѝ работа.
Димитър Станишев | |
български анатом | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Биография
редактиранеРоден е на 3 март 1906 година в българския южномакедонски град Кукуш[1] във видно българско възрожденско семейство.[2] По бащина линия е потомък на Нако Станишев, водача на църковно-националните борби в Кукуш, а по майчина линия – на Гоце Станишев, който освен участник в тези борби е и потомствен лечител.[3][4] Баща му д-р Константин Станишев също е деец за освобождението на Македония и известен интернист,[5] брат е на прочутия хирург проф. Александър Станишев. Хирург става и един от братята на Димитър Станишев, д-р Кирил Станишев.[1]
След опожаряването на Кукуш от гърците през Междусъюзническата война (1913) седемгодишният Димитър Станишев идва пеша в София, където се преселват всичките му роднини. Завършва Втора софийска мъжка гимназия – полукласически отдел (1924) и Медицинския факултет на Софийския университет (1932). Постъпва като редовен асистент в катедрата по анатомия. Факултетният съвет го изпраща на специализация в Германия, в Анатомическия институт към Берлинския университет, където е от октомври 1937 до декември 1938 година. След завръщането му в София е повишен в просектор (главен асистент) при катедрата, а в 1943 г. получава званието „частен доцент“.[1]
На 20 декември 1943 година по време на поредната бомбардировка на София домът на Димитър Станишев е улучен от бомба и той е затрупан под развалините. Тежко ранен е, но има късмета да се озове в някаква кухина. След поредица операции, извършени майсторски от проф. Александър Станишев, той успява да се възстанови.[1]
След Деветосептемврийския преврат, когато чичо му е разстрелян, а баща му д-р Константин Станишев лежи известно време в затвора без присъда, лекарските права на д-р Димитър Станишев са отнети. Семейството се изхранва с лепене на хартиени кесии. Липсата на анатоми в България обаче кара властта да му върне правата и той е изпратен да работи в Пловдив, в новосъздадения в края на 1945 г. Пловдивски медицински факултет.[6]
Организира и ръководи катедрата по анатомия. Привърженик на функционалното, онтогенетичното и филогенетичното изясняване на устройството на човешкото тяло, той е и пионер на клиничното осмисляне на анатомичните факти. Чрез лекциите си допринася за изграждането на правилно отношение към нещата и явленията у младежите и полага основите на клиничното им мислене. От неговите ученици трима стават доценти по анатомия, двама – по хирургия и един е старши научен сътрудник.[1]
Развива широка програма за проучване на „ритъма на телесния растеж и пропорциите на растящото тяло“ – проблем, свързващ морфологичната и клиничната наука. Установява редица закономерности в растежа и дефинитивните пропорции на тялото, обусловени от различните степени на телесната дължина. Постига богата (по 60 показатели) характеристика на телесната метрика на българина и българката за възрастите от раждането до 23-тата година. Работи и по редица клинични проблеми в анатомията. Написал е 3 ръководства по анатомия. Автор на повече от 60 публикации.[1]
Проф. Димитър Станишев е дългогодишен председател на проблемни комисии в пловдивския Висш медицински институт. Несменяем ръководител е на пловдивската секция на Дружеството на анатомите и хистолозите в България и е член на централното му ръководство. Член е на световната научна асоциация „Съвременна антропология“ и на Общогерманското дружество на анатомите. За упорита и плодотворна работа е удостоен с „Народен орден на труда“ – златен и орден „Кирил и Методий“ I степен.
Съпругата на професор Станишев е Бетина Шробсдорф (сестра на писателката Ангелика Шробсдорф).Имат две деца: Евелина и Андрей. Евелина е лекарка в Бургас – д-р Станишева, съпруга на Пенчо Пенчев, а Андрей е художник в Пловдив.[7][8]
Родословие
редактиранеСтоян Станишев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Нако Станишев (около 1810 – 1875) | Неша | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Магда М. Бучкова | Атанас Станишев | Константин Станишев (1840 – 1900) | Милош Станишев (1865 – 1935) | Димитър Станишев (1852 – 1940) | Рушка Станишева (1857 – 1929) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Константин Станишев (1897 – след 1945) | Георги Станишев (1882 – след 1943) | Мария Кавракирова (около 1882 – 1971) | Константин Станишев (1877 – 1957) | Милош Станишев (1891 – 1915) | Александър Станишев (1886 – 1945) | Христо Станишев (1884 – 1976) | Неша Крапчева (1897 – 1983) | Данаил Крапчев (1880 – 1944) | Крум Станишев (1881 – ?) | Катерина Червениванова (1882 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Георги Станишев (1912 – след 1945) | Димитър Станишев (1906 – 1995) | Радка Йосифова (1908 – 2012) | Константин Йосифов (1893 – 1977) | Ирина Талева (? – 1976) | Димитър Талев (1898 – 1966) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е Българско анатомично дружество. Катедра по анатомия към Медицински университет Пловдив // anatomy.bg. Посетен на 14 юни 2024.
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 97.
- ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 21 – 22.
- ↑ Списание „Нашата конница“, Год. III, Кн. 3 и 4, 1920 г.
- ↑ Костова, Гергана. Семейство Щробсдорф // oldburgas.com. Посетен на 14 юни 2024.
- ↑ Алманах на Софийски университет „Климент Охридски“ 1888 – 1939, А-Я, Университетско издателство „Климент Охридски“, София 1988 г., фототипно издание
- ↑ Доц. Сп. Павлов, „Изтъкнат педагог и учен – Проф. д-р Д. Станишев на 65 години“, Здравен Работник, Год. XVIII, Пловдив, 8 юни 1971 г. Брой 156