Димитър Станишев (анатом)

български анатом
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Станишев.

Димитър Константинов Станишев е български лекар, професор по анатомия. Дейността му е свързана с изграждането на пловдивската катедра по анатомия, с обучението и възпитанието на три поколения студенти по медицина, подготовката на нейните преподавателски кадри и разгръщането на научноизследователска ѝ работа.

Димитър Станишев
български анатом
Роден
Починал
8 ноември 1995 г. (89 г.)
Учил вСофийски университет

Биография

редактиране

Роден е на 3 март 1906 година в българския южномакедонски град Кукуш[1] във видно българско възрожденско семейство.[2] По бащина линия е потомък на Нако Станишев, водача на църковно-националните борби в Кукуш, а по майчина линия – на Гоце Станишев, който освен участник в тези борби е и потомствен лечител.[3][4] Баща му д-р Константин Станишев също е деец за освобождението на Македония и известен интернист,[5] брат е на прочутия хирург проф. Александър Станишев. Хирург става и един от братята на Димитър Станишев, д-р Кирил Станишев.[1]

След опожаряването на Кукуш от гърците през Междусъюзническата война (1913) седемгодишният Димитър Станишев идва пеша в София, където се преселват всичките му роднини. Завършва Втора софийска мъжка гимназия – полукласически отдел (1924) и Медицинския факултет на Софийския университет (1932). Постъпва като редовен асистент в катедрата по анатомия. Факултетният съвет го изпраща на специализация в Германия, в Анатомическия институт към Берлинския университет, където е от октомври 1937 до декември 1938 година. След завръщането му в София е повишен в просектор (главен асистент) при катедрата, а в 1943 г. получава званието „частен доцент“.[1]

На 20 декември 1943 година по време на поредната бомбардировка на София домът на Димитър Станишев е улучен от бомба и той е затрупан под развалините. Тежко ранен е, но има късмета да се озове в някаква кухина. След поредица операции, извършени майсторски от проф. Александър Станишев, той успява да се възстанови.[1]

След Деветосептемврийския преврат, когато чичо му е разстрелян, а баща му д-р Константин Станишев лежи известно време в затвора без присъда, лекарските права на д-р Димитър Станишев са отнети. Семейството се изхранва с лепене на хартиени кесии. Липсата на анатоми в България обаче кара властта да му върне правата и той е изпратен да работи в Пловдив, в новосъздадения в края на 1945 г. Пловдивски медицински факултет.[6]

Организира и ръководи катедрата по анатомия. Привърженик на функционалното, онтогенетичното и филогенетичното изясняване на устройството на човешкото тяло, той е и пионер на клиничното осмисляне на анатомичните факти. Чрез лекциите си допринася за изграждането на правилно отношение към нещата и явленията у младежите и полага основите на клиничното им мислене. От неговите ученици трима стават доценти по анатомия, двама – по хирургия и един е старши научен сътрудник.[1]

Развива широка програма за проучване на „ритъма на телесния растеж и пропорциите на растящото тяло“ – проблем, свързващ морфологичната и клиничната наука. Установява редица закономерности в растежа и дефинитивните пропорции на тялото, обусловени от различните степени на телесната дължина. Постига богата (по 60 показатели) характеристика на телесната метрика на българина и българката за възрастите от раждането до 23-тата година. Работи и по редица клинични проблеми в анатомията. Написал е 3 ръководства по анатомия. Автор на повече от 60 публикации.[1]

Проф. Димитър Станишев е дългогодишен председател на проблемни комисии в пловдивския Висш медицински институт. Несменяем ръководител е на пловдивската секция на Дружеството на анатомите и хистолозите в България и е член на централното му ръководство. Член е на световната научна асоциация „Съвременна антропология“ и на Общогерманското дружество на анатомите. За упорита и плодотворна работа е удостоен с „Народен орден на труда“ – златен и орден „Кирил и Методий“ I степен.

Съпругата на професор Станишев е Бетина Шробсдорф (сестра на писателката Ангелика Шробсдорф).Имат две деца: Евелина и Андрей. Евелина е лекарка в Бургас – д-р Станишева, съпруга на Пенчо Пенчев, а Андрей е художник в Пловдив.[7][8]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Станишев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Нако Станишев
(около 1810 – 1875)
 
Неша
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Магда М. Бучкова
 
Атанас Станишев
 
Константин Станишев
(1840 – 1900)
 
Милош Станишев
(1865 – 1935)
 
Димитър Станишев
(1852 – 1940)
 
Рушка Станишева
(1857 – 1929)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Станишев
(1897 – след 1945)
 
Георги Станишев
(1882 – след 1943)
 
Мария Кавракирова
(около 1882 – 1971)
 
Константин Станишев
(1877 – 1957)
 
Милош Станишев
(1891 – 1915)
 
Александър Станишев
(1886 – 1945)
 
Христо Станишев
(1884 – 1976)
 
Неша Крапчева
(1897 – 1983)
 
Данаил Крапчев
(1880 – 1944)
 
Крум Станишев
(1881 – ?)
 
Катерина Червениванова
(1882 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Станишев
(1912 – след 1945)
 
Димитър Станишев
(1906 – 1995)
 
Радка Йосифова
(1908 – 2012)
 
Константин Йосифов
(1893 – 1977)
 
 
 
Ирина Талева
(? – 1976)
 
Димитър Талев
(1898 – 1966)
 
 
 
 
  1. а б в г д е Българско анатомично дружество. Катедра по анатомия към Медицински университет Пловдив // anatomy.bg. Посетен на 14 юни 2024.
  2. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
  3. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 97.
  4. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 21 – 22.
  5. Списание „Нашата конница“, Год. III, Кн. 3 и 4, 1920 г.
  6. Костова, Гергана. Семейство Щробсдорф // oldburgas.com. Посетен на 14 юни 2024.
  7. Алманах на Софийски университет „Климент Охридски“ 1888 – 1939, А-Я, Университетско издателство „Климент Охридски“, София 1988 г., фототипно издание
  8. Доц. Сп. Павлов, „Изтъкнат педагог и учен – Проф. д-р Д. Станишев на 65 години“, Здравен Работник, Год. XVIII, Пловдив, 8 юни 1971 г. Брой 156