Димитър Станчов

Димитър Янев Станчов е български дипломат и политик, оглавявал 28-ото правителство на България (1907).

Димитър Станчов
български дипломат
Димитър Станчов в 1896 г.
Роден	21 май 1863 г. Свищов, Османска империя
Починал	23 март 1940 г. София, България
Димитър Станчов в Общомедия

Димитър Станчов

Димитър Станчов е роден в Свищов. Родът му е преселен от района на Берат в края на ХVІІІ век. Учи във Виена. Син е на Яни Станчооглу и Ефросина Паница. След избирането на Фердинанд Сакс-Кобург-Гота за княз той е негов личен секретар (1887 – 1889) и началник на неговия Таен кабинет (1889 – 1894). Той се оженва за графиня Анна дьо Грено, дъщеря на хофмаршала на княз Фердинанд граф дьо Грено и придворна дама на княгиня Мария-Луиза.

Станчов е дипломатически агент на България в Румъния (1894 – 1895), Австро-Унгария (1895 – 1897) и Русия (1896 – 1906). От 1906 до 1908 е външен министър в правителствата на Димитър Петков и Петър Гудев, а след убийството на Димитър Петков за няколко дни оглавява правителството. През следващите години е посланик във Великобритания (1908), Франция (1908 – 1915), Белгия (1910 – 1915) и Италия (1915). Той се противопоставя на включването на България в Първата световна война и е отстранен от служба.

След Първата световна война Димитър Станчов е главен секретар на делегацията, сключила Ньойския договор (1919). След това е посланик във Великобритания (1920 – 1921), Белгия (1921 – 1922) и Холандия (1922 – 1924). През 1924 подава оставка, несъгласен с политиката на правителството на Александър Цанков.

Съдържание

Семейство

Димитър Станчов е женен през 1889 за Анна Александрова дьо Сен Кристоф, графиня дьо Грено (1861 – 1955), имат пет деца:

• Александър Станчов
• Надежда Станчова (1894 – 1957)
• Феодора Станчова
• Елена Станчова
• Иван Станчов (1897 – 1972)

Внук на Димитър Станчов е дипломатът Иван Станчов (р. 1929).

Награди и отличия

• Орден „За граждански заслуги“ (1894)
• Орден на Белия орел (Русия, 1907)

Източници

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
• Граф Робер дьо Бурбулон, „Български дневници“. София 1995, ИК „Колибри“
• Анна Станчова, род. Графиня де Грено, „Дворцови и дипломатически спомени 1887 – 1915“. София, 1934.