Димитър Станчов
Димитър Янев Станчов е български дипломат и политик, оглавявал 28-ото правителство на България (1907).
Димитър Станчов | |
---|---|
български политик, дипломат и министър-председател | |
![]() Димитър Станчов в 1896 г. Източник: ДА „Архиви“ |
|
Роден |
Димитър Янев Станчов
|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, България |
|
|
Образование | Виенски университет |
Политика | |
15-и министър-председател на България | |
27 февруари – 3 март 1907 | |
Семейство | |
Съпруга | Анна Александрова дьо Сен Кристоф |
Деца |
Надежда Станчова Иван Станчов |
Димитър Станчов в Общомедия |
БиографияРедактиране
Димитър Станчов е роден в Свищов. Родът му е преселен от района на Берат в края на ХVІІІ век.[1] Учи във Виена. Син е на Яни Станчооглу и Ефросина Паница. След избирането на Фердинанд Сакс-Кобург-Гота за княз той е негов личен секретар (1887 – 1889) и началник на неговия Таен кабинет (1889 – 1894). Той се оженва за графиня Анна дьо Грено, дъщеря на хофмаршала на княз Фердинанд граф дьо Грено и придворна дама на княгиня Мария-Луиза.
Станчов е дипломатически агент на България в Румъния (1894 – 1895), Австро-Унгария (1895 – 1897) и Русия (1896 – 1906). От 1906 до 1908 е външен министър в правителствата на Димитър Петков и Петър Гудев, а след убийството на Димитър Петков за няколко дни оглавява правителството. През следващите години е посланик във Великобритания (1908), Франция (1908 – 1915), Белгия (1910 – 1915) и Италия (1915). Той се противопоставя на включването на България в Първата световна война и е отстранен от служба.
След Първата световна война Димитър Станчов е главен секретар на делегацията, сключила Ньойския договор (1919). След това е посланик във Великобритания (1920 – 1921), Белгия (1921 – 1922) и Холандия (1922 – 1924). През 1924 подава оставка, несъгласен с политиката на правителството на Александър Цанков.
СемействоРедактиране
Димитър Станчов е женен през 1889 за Анна Александрова дьо Сен Кристоф, графиня дьо Грено (1861 – 1955), имат пет деца:
- Александър Станчов
- Надежда Станчова (1894 – 1957)
- Феодора Станчова
- Елена Станчова
- Иван Станчов (1897 – 1972)
Внук на Димитър Станчов е дипломатът Иван Станчов (р. 1929).
Награди и отличияРедактиране
- Орден „За граждански заслуги“ (1894)
- Орден на Белия орел (Русия, 1907)
БележкиРедактиране
- ↑ Станчов, Иван Д. Дипломат и градинар. Мемоари, София 2000, с. 8, 14
ИзточнициРедактиране
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Граф Робер дьо Бурбулон, „Български дневници“. София 1995, ИК „Колибри“
- Анна Станчова, род. Графиня де Грено, „Дворцови и дипломатически спомени 1887 – 1915“. София, 1934