Димитър Станчов

български политик, дипломат и министър-председател

Димитър Янев Станчов е български дипломат и политик, оглавявал 28-ото правителство на България (1907).

Димитър Станчов
български политик, дипломат и министър-председател
Димитър Станчов в 1896 г. Източник: ДА „Архиви“
декември 1896 г.
Роден
Димитър Янев Станчов
Починал
23 март 1940 г. (76 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил въвВиенски университет
Политика
15-и министър-председател на България
27 февруари3 март 1907
Семейство
СъпругаАнна Александрова дьо Сен Кристоф
ДецаНадежда Станчова
Иван Станчов
Димитър Станчов в Общомедия

Биография

редактиране

Димитър Станчов е роден в Свищов. Син е на Яни Станчооглу и Ефросина Паница. Родът му е преселен от района на Берат в края на ХVІІІ век.[1] Завършва Терезианска академия във Виена, а след това става доктор по право на Виенския университет. На 29 март 1887 г. постъпва като стажант в губернаторството на Виена. Завръща се в България заедно с княз Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, към когото е аташиран като секретар в периода 1887 – 1889 г.[2] и е началник на неговия Таен кабинет (1889 – 1894).[3] Жени се за графиня Анна дьо Грено, дъщеря на хофмаршала на княз Фердинанд граф дьо Грено и придворна дама на княгиня Мария-Луиза.

 
Димитър Станчов

Станчов е дипломатически агент на България в Румъния (1894 – 1895), Австро-Унгария (1895 – 1897)[4] и Русия (1896 – 1906). От 1906 до 1908 е външен министър в правителствата на Димитър Петков и Петър Гудев, а след убийството на Димитър Петков за няколко дни оглавява правителството. През следващите години е посланик във Великобритания (1908), Франция (1908 – 1915), Белгия (1910 – 1915) и Италия (1915). Той се противопоставя на включването на България в Първата световна война и е отстранен от служба.

След Първата световна война Димитър Станчов е главен секретар на делегацията, сключила Ньойския договор (1919). След това е посланик във Великобритания (1920 – 1921), Белгия (1921 – 1922) и Холандия (1922 – 1924). През 1924 подава оставка, несъгласен с политиката на правителството на Александър Цанков.

Част от архивите му се съхраняват във фонд №13 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[5]

В Централния държавен архив също има негов архивен фонд с № 143К.[6]

Семейство

редактиране

Димитър Станчов е женен през 1889 за Анна Александрова дьо Сен Кристоф, графиня дьо Грено (1861 – 1955), имат пет деца:

Внук на Димитър Станчов е дипломатът Иван Станчов (1929 – 2021).

Награди и отличия

редактиране
 
Фердинанд I Български и Димитър Станчов, 1889 г., Национален исторически музей, София.
 
Дипломатическата униформа на Димитър Станчов, края на 19 век, Национален исторически музей, София.
  • Орден „За граждански заслуги“ (1894)
  • Орден на Белия орел (Русия, 1907)
  • Орден Франц Йосиф
  • Орден и звезда на „Свети Хуберт“, Велик кръст на Бавария

Източници

редактиране
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
  • Граф Робер дьо Бурбулон, „Български дневници“. София 1995, ИК „Колибри“
  • Анна Станчова, род. Графиня де Грено, „Дворцови и дипломатически спомени 1887 – 1915“. София, 1934